Новини

Тъжна вест! Отиде си Марин Бодаков

Едва на 50-годишна възраст внезапно почина поетът, журналист и преподавател Марин Бодаков. Той бе роден на 28 април 1971 г. във Велико Търново. Автор на осем стихосбирки и редактор на десетки книги с поезия и проза, Бодаков ще остане в паметта и със своите литературни прегледи и интервюта на страниците на вестник „Култура“ (по-късно „К“). Той преживя тежко и дълбоко спирането на седмичника, в който работеше от 2000 до 2019 г., припомня в. Сега.

Доцент в катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ на Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ „Св. Климент Охридски“, Бодаков бе обичан от студентите си, тъй както го обичаха и приятелите и колегите му в литературните среди. Носител е на отличието Рицар на книгата на АБК и на наградата за поезия „Иван Николов“. Женен за преводачката и издателка на детски книги Зорница Христова, с която имат две дъщери.

Ето какво казва Марин Бодаков в едно от последните си интервюта за БНР: 

Според него един от основните проблеми на обществото е, че не се спазват правилата:

„И хора, които гледат с изключително високомерие като наивници на тези, които настояват да се спазват правилата. Аз си давам сметка, че спазването на закон може да доведе и до извращение“.

Той подчерта, че е много лош знак свръхупотребата на социални мрежи:

Струва ми се, че социалните мрежи навредиха много на естеството на демокрацията. Истеризацията в социалните мрежи не доведе до ново демократично качество, включително и по отношение на изборите“.

Страница.бг изказва съболезнования на близките му!

Публикуваме няколко негови стихотворения:

Помня този човек,
раната му като кораб,
корабът му като завивка,
завивката му като мочурище,
мочурището като звезда
и звездата като рана.
Човек като човек.

***

Има сбогувания
като петно на покривката
Придърпваш чинията върху него,
докато другият не е забелязал.
Мислиш единствено за това.

***

разговорът ще продължи
никой няма да стане и да запали лампата
никой няма да се сети за лампата
докато новогодишната нощ падне завинаги
докато спрем изобщо да се виждаме
нищо особено, просто по работа
един разговор в кухнята

***

Това ли е лятото?
Разговаряш с любовта на трети език,
нито на своя, нито на нейния.
Обикаляш гробищата на далечна страна,
непознат в непознат са се сгушили.
Мачти между колибите, оградата – нападала в тревата.
Селски ангел кърпи обущата ти наблизо,
а и закъде да бързаш.

***

Пристига
без написани домашни,
никой не го кани да играят,
бие се с големите животът,
бие се с малките животът,
не завършва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *