Канени сме на „Убийствена първа среща“ в шеметно забавния трилър от Л. М. Чилтън
Има ли по-добър лек за разбито сърце от разследване на убийство… в което ти си главният заподозрян?
Внимавай на кого се доверявaш в света на онлайн запознанствата… защото никога не знаеш коя „Убийствена първа среща“ ще ти бъде последната!
Мрачно предупреждение към читателите отправя новият шеметно забавен трилър от писателя и журналист Л. М. Чилтън, който ни кани на „Убийствена първа среща“ с много сюжетни обрати и обилна доза черен хумор.
Максимата „любовта изисква жертви“ е взета твърде буквално в това интелигентно и напрегнато криминале в духа на бестселърите „Как да убиеш семейството си“ на Бела Маки и поредицата за Финли Донован от Ел Косимано.
Не четете надолу, ако не сте готови за любов, за която си струва да убиеш.
Животът на Гуен Търнър се е превърнал в коктейл от разочарования. Наскоро се е разделила с най-добрия мъж, когото е познавала. Напуснала е работа, за да преследва мечта, която може изобщо да не сработи. И за капак: най-добрата ѝ приятелка и съквартирантка се омъжва и я оставя сама да се оправя с квартирата им – и с предизвикателствата на живота ѝ като млада и необвързана жена.
Приела, че няма как бъркотията в главата ѝ да стане по-голяма, Гуен запълва празнотата в сърцето си със спонтанни срещи в приложението за запознанства „Конектор“. Скролвайки през ограничения избор от свободни мъже в града, тя прави компромис след компромис в поредица от катастрофални срещи.
И точно когато си мисли, че официално е ударила дъното… то се пропуква. Младата жена е шокирана от поредица мистериозни убийства, чиито жертви до една са мъже, с които е била на среща през „Конектор“. А преди да осъзнае какво се случва, Гуен се оказва главната заподозряна от полицията.
Е, все пак има ли по-добър лек за разбито сърце от разследване на убийство, за да спасиш собствения си задник?
Бриджит Джоунс среща Джо Голдбърг от нашумелия сериал на Netflix „You“ в този заплетен и динамичен трилър, който ще примами почитателите на жанра на книжна среща със смъртоносни изненади.
За роман с толкова голям брой жертви „Убийствена първа среща“ е забележително разтоварващ разказ за премеждията на една необвързана жена в суровия свят на онлайн запознанствата, които често се оказват твърде далеч от реалността.
Из „Убийствена първа среща“ от М. Л. Чилтън
Първа глава
Вършила съм някои лоши неща.
Нямам предвид ежедневните безобидни простъпки. Чуйте, охотно ще призная, че притежавам поне две кредитни карти повече от необходимото ми, леко пристрастена съм към чипса и наистина, ама наистина трябва да поработя над себе си. Не, говоря за истински ужасяващи неща, такива, които бихте поискали да заровите толкова дълбоко, че да можете да се преструвате, че никога не са се случвали.
По груба оценка бих казала, че съм извършила може би към четиринайсет неща, които биха накарали Мери Бери да надигне разтревожено вежда. Но от всички тях може би второто най-лошо нещо, което някога съм правила, се вихреше точно пред мен в този момент: моминското парти на най-добрата ми приятелка, известно още като моминското парти от ада (казвам „ад“, но бях адски сигурна, че дяволът никога не е бил принуждаван да пие „Белини“ с помощта на сламки във формата на пенис в осем и половина вечерта в четвъртък в „Камео“).
И сюжетният обрат е, че в качеството ми на кума вината беше изцяло моя. Великолепните ми планове за караоке и китайска храна бяха заклеймени като „нетрадиционни“ от старите съученички на Сара, сякаш обличането с тениски, украсени със зле обработеното с Фотошоп лице на младоженеца беше точно каквото си е представял Хенри VIII, когато е измислил ергенските и моминските партита (предполагам, че все е имал някакво отношение).
Така че ето какво сътворих вместо това и то в момента загиваше безславно.
– Чуйте всички! Време е за господина и госпожата! – провикна се Ейми (бях доста сигурна, че се казва именно Ейми, но със същия успех би могла да е Хелън или Ан. Или пък Дейзи).
Шестте седяхме неловко около доста бляскавата маса в едно от подковообразните сепарета, обграждащи осветения дансинг на „Камео“ (понастоящем много празен). Твърде рано беше, за да има много хора и мястото в голяма степен си беше за нас, ако се изключеха двамата бизнесмени на бара, които изглеждаха на около две водки и два ред була разстояние от това да си завържат вратовръзките около главите и да затанцуват хака.
– И така… първият въпрос е кой размер обувки носи Ричард? – попита Ейми/Хелън/Ан/Дейзи.
Затворих очи и потънах в изкуствената кожа с надеждата да ме обгърне.
– Да пукна, ако знам – изломоти Сара, докато си играеше с лентата с надпис „Бъдеща булка“, която си беше преметнала през тялото, а лицето ѝ придобиваше цвят на цвекло. – Питай ме нещо по-мръснишко!
– Добре, хмм… – каза Ейми и като луда запрехвърля списъка с въпросите за нещо подходящо неприлично, но накрая се предаде. – Ъ…, коя е любимата му поза в леглото? Не можех да понеса нищо повече от това. Докато всички изсумтяха дружно в чашите си с „Белини“, станах от мястото си и поех бавно към облаците сух лед, които се издигаха от пода на дансинга. Водена от неоновите надписи „Създайте си собствено приключение“ на отсрещната стена, стигнах до убежището на тоалетните, докато се молех някой да е изкопал тунел за бягство иззад автомата за презервативи.
Щом се озовах там, открих празна кабинка, затворих капака на тоалетната с крака си и седнах отгоре му. Докато оглушителният бас на хаус музиката заглъхваше до глухо бумтене, извадих телефона си и отворих Конектор – приложението за запознанства du jour, което или: а) осуетяваше всеки шанс да преживея разумно възстановяване след прекъснатата си връзка, или: б) осигуряваше полезно отвличане на вниманието ми от все по-съмнителните ми житейски избори, в зависимост кого слуша човек.
След като прекарах цели десет минути, прехвърляйки безкрайния поток от почти идентични мъже, които изглеждаха прекалено свежи след изкачването на Мачу Пикчу, ме разсея звукът от отварящата се врата на тоалетната. След секунди гласът на Сара закънтя сред плочките.
– Гуен! Да не се криеш тук? Ще пропуснеш „Забоди чепа на младоженеца“!
– По дяволите – измърморих, побързах да прибера телефона си в чантата и надникнах от кабинката, за да видя щръкналата насред помещението Сара с две пластмасови чаши за шампанско в ръце.
– А, ето те – каза тя и ми подаде едната.
– Моля те, кажи, че не си седяла там, за да си играеш отново с приложения за запознанство? – Не, просто четях графитите – излъгах. Сара ми хвърли същия поглед, с който друг би възнаградил някое наистина сладко кученце, изпишкало се на пода.
– Знам какво става – поклати глава и се усмихна тъжно. – Тревожех се, че всичко това може да ти дойде прекалено. Минаха само два месеца откакто… знаеш. Не се налага да оставаш, ако не искаш…
– Какво, и да пропусна забождането на картонен пенис върху голата снимка да годеника ти ли? Няма начин! Тоест, вкъщи щях да правя точно същото.
– Гуен. – Сара въздъхна. – Можеш да не се преструваш пред мен. Нормално е да си разстроена заради Ноа и не се налага да…
– Повтарям ти, че съм наред, наред съм, наистина, всичко е наред – казах ѝ.
Стигнала съм до заключението, че ако повторя думата „наред“ достатъчно често, бих могла да убедя поне себе си, че всичко ще е, ами нали, наред.
– Добре, е, хубаво тогава, струва ми се – каза тя. – Тогава ела, трябваш ми там, започвам много да губя на „Господин и госпожа“.
– Не съм изненадана – отбелязах и се качих на стъпалото с мивките, така че се озовах на нивото на очите ѝ. Сара е с около осем сантиметра по-висока от мен, дори и без токчетата.
– Сар, наистина ли си сигурна за всичкото това?
– Моминското парти ли? – попита тя. – Не, всъщност не, кошмарно е, но ти нали каза, че във „Флеърс“ няма да ни пуснат отново, след като ти…
– Не, не, не партито. Имам предвид дали си сигурна за това. – Посочих неоново розовата лента с надпис „Бъдеща булка“. – Сватбата, Ричард…
– О, за бога, не почвай отново. – Завъртя очи. – Знам, че двамата с Ричард не сте точно най-добрите приятели, но ти все още не го познаваш толкова добре…
– Ами ти? – прекъснах я.
След няколко неприятни преживявания с противни гаджета в университета, Сара беше усвоила изкуството да забелязва червените флагове и незабавно да отхвърля всеки мъж, който показваше и най-малките признаци, че е мръсник. Ето защо се изненадах, че толкова бързо се влюби в Ричард. Макар у него да нямаше нещо очевидно нередно, ако се изключеха хубавата му външност и тръст фонд, у него нямаше и нищо редно. Предполагам, че това я беше привлякло към него – той беше напълно обикновен. След като се запознаха на работна конференция миналото лято, романсът им се разви лавинообразно (в истинския живот и то точно както е било с баба ни и дядо ни!). Скоро след това Ричард я изненадал по време на екскурзия през някакъв хълм с пръстен, скрит в един от безбройните джобове на любимия му анорак.
А сега, шест месеца по-късно, Сара се канеше да се изнесе от общия ни апартамент и да ме зареже да се справям с ужасите на самотата без нея. И в това нямаше абсолютно нищо нередно. Бях напълно, напълно съгласна и всеки, който би допуснал противното, изобщо не ме познава.
– Може двете повече да не сме заедно, но знам, че той е от добрите – каза Сара. – И само Бог знае, че няма много такива наоколо. Така че ще се радвам, ако двамата поне опитате да се спогодите.
Забих поглед в износените си маратонки „Конверс“. Отворих уста, за да кажа нещо, когато издайнически сигнал долетя от дълбините на чантата ми и ме спря. Очите на Сара се извърнаха натам, сякаш беше добре обучена снайперистка.
– Знаех си! – извика, докато ровех за телефона си. – Пак си разглеждала профили! Не можеш ли да се въздържиш поне за една вечер? Това би трябвало да е най-хубавата вечер в живота ми!
– Ъ… това не трябваше ли да е сватбената нощ?
– Не, тя е втората най-хубава. Най-хубавата нощ е – продължи бавно, хвана китката ми и внимателно я издърпа от чантата ми – да танцуваш до два след полунощ с най-близката си приятелка във втория най-гаден клуб в Истборн и да ти се додрайфа от шампанско.
– Ха, това не е шампанско – отбелязах и размахах пластмасовата си чаша пред нея.
– Все тая. – Сара пусна китката ми. – Това е краят на една епоха, нали така? Сар и Гуен, последна нощ в града, преди да се изнеса. Това е също толкова важно за мен, колкото и големият ден.
– Е, тогава наистина трябва да оправиш тиарата си, скъпа, защото е доста килната.
Когато Сара се обърна към огледалото, за да оправи тиарата си, се възползвах от момента да бръкна отново в чантата си. Познатото бибипкане означаваше само едно: имах ново съобщение в Конектор и бях дяволски любопитна да видя от кого е. Но точно когато пръстите ми се свиха около телефона, чух Сара да издиша шумно подобно на спукана гума.
– Мили боже, Гуен, да не си забравила как работят огледалата? Виждам те! – сопна се тя. – Я ми дай това чудо!
– Добре! – Въздъхнах и задържах телефона далеч от нея между палеца и показалеца си. – Става дума за твоите сватбени снимки, които ще изглеждат несиметрични, ако не си открия компания до другата седмица. Сватбата, разбира се, беше на Свети Валентин.
– Това ще е пълна простотия – отсече тя, остави чашата си и изтръгна телефона от ръката ми. – По-скоро бих предпочела никого да не водиш.
– Ей, хайде де, не всички са толкова зле – възпротивих се.
– Нима? Ами онзи тип миналата седмица, който използваше дезинфектант за ръце вместо дезодорант?
– Е, той поне беше находчив – опитах да се защитя. – И поне опитвам отново да си стъпя на краката. Не е лесно, да знаеш. Не можем всички да се натресем на любовта на живота си в конферентен център в Милтън Кийнс.
– Проблемът не е у теб – каза Сара. – Проблемът е, че това приложение е пълно до горе с кретени.
Сякаш за да ми докаже, започна да ровичка екрана с показалеца си подобно на баба, която се опитва да избере шоколадова бисквитка от кутия.
– Виждаш ли какво имам предвид? Всички приличат на серийни убийци.
Можете да откриете книгата ТУК.
