Историята и ритуалите на „Великите древни цивилизации на Америка“ оживяват в новата книга на проф. Николай Овчаров за Латинска Америка
Официалната премиера на изданието ще се състои на 12 ноември 2025 г. от 18:30 ч. в зала „Ботев“, Hyatt Regency Sofia
След като разведе хиляди читатели из родното Средновековие с двата знакови тома „Великите владетели на Второто българско царство“ и „Аристокрацията на Второто българско царство“, популярният археолог проф. Николай Овчаров насочва изследователския си взор към по-далечни земи!
Подгответе се за дълго и вълнуващо пътешествие към Централна и Южна Америка, където ще ви пренесе новият впечатляващ труд на историка – „Великите древни цивилизации на Америка“ (ИК „Сиела“).
Книгата ще получи и официалната си премиера на 12 ноември 2025 г. от 18:30 ч. в зала „Ботев“, Hyatt Regency Sofia (пл. „Васил Левски“). Това е първото заглавие, издадено с подкрепата на Експлорърс клуб България – организация, която още от своето създаване поставя сред основните си задачи подкрепта на значими географски и исторически изследвания.
В разговора за историята на древните култури на Америка заедно с автора ще се включи и журналистът Симеон Идакиев. Модератор на събитието ще бъде журналистката и водеща Марина Цветкова.
Написано в характерния за проф. Николай Овчаров увлекателен и сладкодумен стил, изданието проследява развитието на цивилизациите на маите, ацтеките, олмеките, толтеките и инките, които не спират да предизвикват огромен интерес у читатели, изследователи и туристи по цял свят.
Книгата помества вълнуващите пътеписи на проф. Овчаров от пътешествията му в Мексико, Гватемала, Хондурас, Белиз, Перу и Боливия. Пред очите на читателя се разкриват най-пищните и любопитни детайли от живота в Ацтекската империя и нейната столица Теночтитлан; от Мачу Пикчу, Олянтайтамбо и Куско; от обичаите, празниците и забележителностите на Мексико Сити.
Със забележителна прецизност проф. Овчаров разкрива интригуващи подробности за йерархията в древните общества, сложните им религиозни ритуали, както и причините за техния колапс и пропукващите се системи на отношенията между аристокрация и простолюдие.
Кой е уникалният музей в Лима, за който си струва да прекосиш океана? Кой император издига резиденцията Мачу Пикчу в долината на Урубамба? Кои са най-впечатляващите гледки в имперската столица Куско? Кой е истинският прототип на легендарния Индиана Джоунс?
Отговорите на всички тези въпроси оживяват в богат, проницателен и задълбочен разказ, който не само информира, а и въздейства на читателя; предава атмосферата, емоцията и множеството цветове на Латинска Америка, които я превръщат в дестинация за всяка приключенска душа с усет за мистичното.
„Великите древни цивилизации на Америка“ рисува главозамайващи пейзажи, сред които оживяват прецизни градежи, обширни империи, високи пирамиди, градове във висините, съкровища от злато и нефрит. След тази книга няма как да не ви се прииска да стегнете багажа и наистина да потеглите към тези уникални земи, които се усещат като съвсем различна вселена от нашата!
Изданието е осъществено с подкрепата на проф. Климент Найденов, декан на Геолого-географският факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и председател на Експлорърс Клуб България.
Професор доктор на историческите науки Николай Овчаров е археолог, известен със своите проучвания в Перперикон, Татул, Велико Търново, Велики Преслав, Мисионис и Урвич. Автор е на десетки книги и стотици публикации на тема средновековна история и е преподавал в редица български и чужди университети. Кавалер е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата и е носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ с огърлие. През 2024 г. става почетен професор на Стопанската академия „Димитър А. Ценов“.
Из „Великите древни цивилизации на Америка“ от проф. Николай Овчаров
ТЕНОЧТИТЛАН – БЛЕСТЯЩАТА СТОЛИЦА
НА АЦТЕКСКАТА ИМПЕРИЯ
Всичко започва в ранното утро на 16 ноември 2018 г., когато самолетът на България Еър ни отнася към Амстердам. С мен е моята съпруга Ирина, с която обичам да споделям дългите пътувания. След няколко часа престой на нидерландското летище, огромният Боинг 747 Джъмбо Джет на KLM се отправя към Мексико Сити. В късния следобед на същия ден, но цели 20 часа след излитането от София, най-сетне кацаме благополучно в мексиканската столица.
Със своите близо 22 милиона души този мегаполис дълго време беше най-големият град в Новия свят. Мексико Сити е разположен в центъра на държавата, простираща се на площ от почти два милиона квадратни километра. Това е град, пазещ огромен брой исторически и архитектурни забележителности. В него се намират 10 археологически зони и повече от 100 музеи, театри и артцентрове. Разбира се, за мен най-важна е старата история на Мексико и именно от нея започваме първата си разходка.
Хотелът ни е в центъра на мексиканската столица и в утрото на следващия ден сме на минута от централния площад Сокало. Наоколо се издигат масивни сгради в европейски стил, но аз веднага забелязвам зад величествената християнска катедрала обширна археологическа зона. В нея стърчат почернели зидове, напомнящи за отдавна отминали времена. Мексиканските власти са направили макет, показващ как предполагаемо е изглеждала блестящата столица на ацтеките Теночтитлан преди повече от пет столетия. От него става ясно, че се намираме пред останките на Великия храм или Темпло Майор на испански език. Малко по-късно вече се разхождаме из древните руини, а аз се замислям за историята на великия град, надминаващ за епохата си много други световни центрове.
До 70-те години на ХХ в. никой не е подозирал какво се крие в недрата на земята. Още през 1521 г. Ернан Кортес нарежда Темпло Майор и другите монументални сгради да бъдат разрушени, а върху развалините им издигнали голяма християнска църква. Околното пространство е застроено и руините на древните сгради са напълно забравени до 1978 г. Тогава при полагане на ка бели работници неочаквано попадат на паметник, изобразяващ ацтекската богиня на Луната, Койолшауки. Археолозите веднага започват работа и попадат на останките на Великия храм и на много други постройки. През 1987 г. тук е открит музеят Темпло Майор с 6000 извадени от земята експонати – маски, статуетки, украшения, красива керамика и др. Мъртвите руини обаче никога нямаше да проговорят, ако не са писмените исторически свидетелства. Става дума за малкото оцелели летописи на ацтеките, както и някои подробни записи, направени от испанските завоеватели. Особено ценна е „Истинската история за завоюването на Нова Испания“ на съратника на Ернан Кортес, Бернал Диас де Кастильо, където Теночтитлан е описан много детайлно.
По данните на местните хроники градът е основан от мешиките на 20 юли 1325 г. до езерото Тескоко. Назовават го Теночтитлан на името на техния легендарен вожд Теноча. Селището се разполагало на остров сред богатото на риба и водоплаващи птици езеро, а горите наоколо изобилствали с дивеч. Долината на Тескоко е дълга 112 км и широка 64 км, като езерото и Теночтитлан се намират в южната част. Тя е обградена почти отвсякъде с мощни планински вериги. А на югоизток от нея са два покрити с вечен сняг вулкана – активният Попокатепетъл („Димящата планина“) и угасналият Ицаксиуатъл („Спящата жена“). Има и други, които днес не са действащи.
През ХV – ХVI в. Теночтитлан бързо се разраства. В езерото били изградени гигантски диги, пазещи от наводнения и свързващи града със сушата. Построени са акведукти, осигуряващи прясна вода. В навечерието на испанското нашествие в столицата на Ацтекската империя живеят над 200 000 души, а площта е около 12 кв.км. Тя е по-добре организирана и по-голяма от който и да е съвременен европейски град.
Именно в такъв бляскав вид намират Теночтитлан Кортес и неговите воини на 8 ноември 1519 г. Както се видя, в т.нар. „Нощ на тъгата“ на 30 юни срещу 1 май 1520 г. конкистадорът е принуден да бяга от града, преследван от ацтекските войски. Година по-късно обаче той се завръща с огромна армия и след 70-дневна обсада на 13 август 1521 г. превзема Теночтитлан. Веднага след това великият град е бил изравнен със земята.
Нека се опитам да разкажа за неговия невероятен облик в началото на ХVI в. чрез запазените описания на испанските хронисти. Бернал Диас де Кастильо споменава за три пътя върху диги от „дърво и пръст“, свързващи столичния остров със сушата. На няколко места те били прекъснати от протоци с мостове, осигурявали възможността да се движат плавателни съдове. Дигата, по която влиза Кортес със своя отряд, имала дължина повече от 9 км. Широчината пък била „две дълги копия“, което означава, че по пътя са могли да яздят осем конника един до друг. Самият град бил планиран на четири квартала, наречени Теопан, Мойотлан, Куепопан и Астакалко, като по средата между тях се намирал ритуалният център. Всеки квартал имал собствен голям храм и сграда, която била резиденция на наместника му.
Теночтитлан е бил гъсто застроен с множество постройки – храмове, училища, административни учреждения и жилищни домове. Смята се, че само светилищата в града наброявали повече от 300. Предвид на неустойчивите почви ацтекските архитекти и инженери изработват специална технология, като монументалните сгради са изграждани върху основи от забити в земята дълги дървени колове. И все пак нестабилността на почвата често предизвиквала проблеми и зданията трябвало редовно да се ремонтират.
Вътре в самия Теночтитлан имало шест основни и безброй по-малки канали, по които хората се придвижвали на лодки подобно на Венеция. Бернал Диас де Кастильо отбелязва с удивление: „Множество лодки сноват по цялото езеро насам-натам, доставяйки хора и продукти във всяка къща. А над обикновените домове се възвисяват, подобно на крепости, пирамидите с храмове и кулички на върховете“.
Можете да откриете книгата ТУК.
