Георги Господинов: Четете книги, това възпитава вкус. В безвкусни времена това е политически важно
Четете книги, това възпитава вкус. А това в безвкусни времена като днешното е политически важно. Това е посланието на един от най-силните гласове в българската, а вече и в световната литература – Георги Господинов, който гостува на предаването „Събуди се“ по Нова тв.
Не трябва да си мислим, че нашите истории са затворени тук и никой по света няма да ги разбере. Не, ще ги разбере, стига да са разказани човешки, споделя Господинов.
„От всичко, което се случва тук, става все по-ясно колко е важно кой какво чете, какво гледа, с каква грамотност е. Затова днешният ден е още по-важен“, написа на 15 септември авторът.
Днес той коментира, че кризата в политиката показва и други дефицити.
„Случващото се оголи други неща – едно от тях е тази тежка емоционална неграмотност. Начинът, по който общуваме помежду си, по който говорим, по който мислим. Това показва доколко сме разпаднати като общество. Така че имаме емоционална неграмотност и вече доказаната функционална неграмотност, което означава, че ние буквите ги знаем, но не можем да четем. Ние можем да говорим, но не се чуваме. В разговора е важно да имаш ухо и сърце за другия срещу теб. Това, което наблюдаваме, не ми дава основание да мисля, че ги имаме”, каза той.
Сега е важно да видим каква утеха и смисъл можем да дадем, защото това би била следващата криза на обществото – смисълът да продължим да живеем тук заедно.
Това, което се случва, българската история, е непрекъснат извор на сюжети. Всички, дори и авторът, сме част от едно общество. Ние сме отговорни за децата си, за родителите си, за хората около нас, това е важното, литературата идва накрая и превръща всичко в история. След 20 г. вероятно ще има романи за това, което живеем в момента, смята Георги Господинов.
След всички чуми през вековете са оставали романи – „Декамерон“ на Бокачо, „Дневник на чумавата година“ на Дефо и т.н., изброи писателят.
Той разказа и за предпоследния си публикуван роман „Времеубежище“: имаше идея това да бъде роман, насочен в бъдещето, но се случи сега. Това е проблемът на бъдещето, че идва изненадващо бързо.
Опит в писането няма, винаги започваш отначало, споделя Георги Господинов по повод майсторските класове, в които преподава в Созопол това лято, а тези дни и в Дания. „Всеки път осъзнавам колко е важно това окуражаване на другия, който също като теб изпитва колебание, спира да пише някъде и не знае какво да прави със себе си, когато не пише“.
Първото, което казвам на младите хора, които искат да пишат е, че това е да работиш по 24 часа 7 дни в седмицата. Да седнеш и да пишеш – това е най-лесното. Но ти въртиш един цял свят в главата си, което е тежък физически труд. И другото е, че ти стоиш сам в една стая дни наред, рискуваш да изгубиш приятели, рискуваш да си вън от живота, да имаш това чувство, че животът се случва някъде, а ти си другаде… но е толкова хубаво, ако успееш да напишеш няколко добри изречения, да разкажеш история, която, човекът, който я чете, да каже „аз си спомних, че имам същата история“… тези неща си струват цената, каза Господинов.
За да пишеш, трябва да имаш чиста любов към писането – това е добро гориво за развиването, категоричен е той.
Определението „четящ човек“ е нещо много важно, да видиш човек, който чете в парка или в автобуса – това е прекрасна картина. Оптимист съм, че все по-широк кръг, все по-млади хора, четат, не мога да си представя дом без библиотека, книгите дават усещане за дом, историите, разказването, дават усещане за дом, допълни той.
„Времеубежище“ излезе в началото на пандемията, когато всичко беше затворено, и тогава разбрах хората колко имаха нужда от книги, книгите са спасителни в такива времена, каза Господинов.
Хартиената книга няма да изчезне, категоричен е авторът. В момента намалява четенето на електронни книги, вдига се четенето на аудиокниги, може би идва време да слушаме света през ухото си, каза той.
Цялото интервю гледайте ТУК.
