„Баба и Дядо“ – Кантен Гребан и Елен Делфорж разказват за най-искрената и най-сладката обич
Издателство „Дъбови листа“ представя новото произведение от поредицата картинни книги за възрастни
Известното дуо Кантен Гребан и Елен Делфорж отново ни вълнува, разплаква, разсмива и вдъхновява с новата си книга. Този път мини историите са посветени на най-обичащите и най-отдадените хора в живота на всеки един от нас – бабите и дядовците.
„Баба и Дядо“, която излиза на български език с логото на „Дъбови листа“, следва магията на „Любов“, „Мама“ и „Татко“ и ни предлага кратки текстове като поезия или импресии за някои от най-ценните моменти с нашите любими. Това е книга за най-искрената обич, за най-силната подкрепа и за най-неразрушимата връзка. Защото бабите и дядовците присъстват в живота на децата, но и на вече порасналите деца, по един незаменим начин. Те обичат безкрайно, грижат се безпрекословно и ни даряват спомени и мъдрост за цял живот.
Историите са тъжни, но и смешни; вдъхновяващи и замислящи; вдъхващи надежда и топло чувство. Тази книга е като нежна прегръдка, като прошепване, че всичко ще бъде наред, като потвърждение, че винаги ще бъдем обичани.
Издателката Нуша Роянова споделя: „Винаги когато говоря за Елен Делфорж – авторката на текстовете на „Мама“, „Татко“, „Любов“, а сега и на „Баба и дядо“ – го правя с огромно вълнение. И няма как да е иначе! Думите ѝ са толкова докосващи, искрени и истински, че няма как да не оставят следа в сърцето. Не познавам човек, с когото да сме разговаряли за книгите ѝ, и който да не е споделил същото вълнение и обич към тях. Като неин издател на български език мога с пълна увереност да наредя името ѝ до имената на Антоан дьо Сент-Екзюпери, Тон Телехен и Гурам Петриашвили. Макар че досега сме казали толкова много хубави неща за илюстрациите на Кантен Гребан, ми се иска отново да подчертая колко специален е неговият стил. Толкова разпознаваем и неповторим – с характерните изражения на героите, необичайните перспективи и майсторската игра на светлина и сянка. В книгата има една невероятна илюстрация с котката на Баба, която сякаш е самото въплъщение на домашната топлина и уют!“
„Нежност, търпение и спомени.
Ръце, които носят утеха, истории, които вдъхновяват,
бръчки, които разказват живота.
Всички баби и дядовци са различни,
но си приличат по това, че
обичат безкрайно силно, предават спомените
и оставят нежна и незаличима следа
в сърцата на децата.“
Това е може би най-трогателната книга на Кантен Гребан и Елен Делфорж, защото няма друга обич като тази от баба и дядо. Цялата поредица е уникална с това, че представлява картинни книги за вече пораснали. Изданията са подходящи за подарък на млади влюбени, на младоженци, на партньори със специална годишнина, на майки, на бащи, на баби и дядовци. Великолепната комбинация от затрогващи истории и пленителни илюстрации кара и възрастните да се докоснат до забравеното удоволствие да четат картинни книги. Не на децата си, а на себе си. Удоволствие, което хем ги връща в детството, хем ги кара да се свържат с творческата си, романтична същност.
„Изключително се радвам, че поредицата ни от картинни книги за възрастни продължава с „Баба и дядо“ – категорична е Нуша Роянова – Искрено мога да кажа, че това е една от най-хубавите книги в поредицата – както заради прекрасните текстове, така и заради невероятните илюстрации.
На последните книгоизложения, когато споделяме с нашите читатели, че поредицата продължава с „Баба и дядо“, виждам истинска радост по лицата им и неподправено вълнение. Тези срещи ме изпълват с огромно удовлетворение, защото усещам колко специално е това, което поднасяме на българските читатели. Сигурна съм, че тази Коледа книгата ще донесе много усмивки, топлина и вълнуващи мигове на своите читатели.“
„Баба каза, че нищо не е станало.
Че не си заслужава да плача за един скъсан панталон.
Дори и ако е съвсем нов.
Каза, че най-важното е да съм щастлив и да играя.
– Това ще е нашата малка тайна.
Баба никога не ме издава на Мама и Татко.
Имаме си толкова много тайни.
Баба дори пое вината за счупената рамка
със снимката на Дядо
(която незнайно кой и как бутна с една възглавница).
Тя каза, че е пукнала саксията с цветята в градината
(която незнайно кой и как уцели с една топка).
Баба никога не се ядосва.
Скара се единствено когато някой беше рисувал
върху хубавите тапети –
на дядо, който си призна, че е бил той.
Да станеш не само майка, но и баба, да се превърнеш от татко и в дядо – това е невероятна привилегия и радост. Това е едно завръщане към младостта, отново превръщане в онзи герой, който целува ожулените колене, прави най-хубавия сладкиш и чете най-сладките приказки преди лягане. Неповторимо усещане да можеш да обичаш, когато вече имаш достатъчно време да обърнеш на малчуганите, да можеш да им се радваш, без да изискваш прекалено от тях, да ги възприемеш точно такива каквито са, без да трябва да ги възпитаваш строго. Може би най-чистата обич. И най-сладката.
Преводачката Бела Чолакова споделя: „За мен това не е просто книга. Това е съкровищница от спомени, обич, топлина и нежност. Сред страниците са събрани толкова много емоции, толкова много и радост, и тъга, и вдъхновение, и подкрепа, и усещане за сигурност… Няма нищо на този свят, което да може да се сравни с обичта от баба, с подкрепата от дядо. Това е може би най-чистата, ненатоварената с изисквания, искрена обич. И тази книга ѝ отдава цялата почит, която тя заслужава.“
„Нямах търпение да бъда баба.
Баба, към която тичаш след училище.
Баба, която има време за всичко.
Баба, която лекува течащи носове
и свити коремчета.
Баба, която разбира всичко.
Баба, на която може всичко да разкажеш.
Баба за празниците.
Баба, която винаги казва „да“.
Баба, която невинаги следва правилата.
Обичах да възпитавам децата си.
Обожавам да глезя внуците си.“
Нуша Роянова допълва: „Искам да споделя и нещо много мило, което ни разказа една млада двойка с мъничко детенце на изложението „Море от книги“ във Варна.
Преди години момичето било в България за лятото (семейството живее в чужбина) и купило книгата „Татко“ като подарък за съпруга си. Двамата отдавна мечтаели да си имат детенце. На следващ празник съпругът ѝ подарил книгата „Мама“. Минало време и щастието най-сетне ги споходило – родило им се детенце, което нарекли Любов!
Винаги се просълзявам, когато разказвам тази история. Но това са от онези хубави сълзи, които идват от чиста радост и умиление. Това правят книгите на Гребан и Делфорж!“
„Слушайте внимателно историите,
които започват с „по мое време“.
Питайте на кого сте кръстени.
Кой си е тръгнал. Но и кой е останал.
Кой е обичал безкрайно много.
Кой недостатъчно.
Питайте как са се срещнали.
Кога са се целунали за първи път.
Каква е била баба, преди да стане баба,
преди дори да стане мама.
Когато е била още онова момиче с рокля на червени точки.
Питайте за онова, което не се споделя.
За загорелите ястия, за провалите,
за неизпълнените обещания,
за грешките, които понякога повтаряме отново и отново.
Обръщайте внимание на колебанията, на забавянето в отговора,
на блестящия поглед.
Преди всичко да потъне в мъгла.
Търсете и в мълчанието.
Разплетете семейните тайни.
Осъзнайте връзките.
За да разберете откъде идвате.
И, може би, накъде отивате.“
Кантен Гребан едва ли има нужда от представяне на българските читатели. Изданията му са толкова запомнящи се и толкова събуждащи обич. Наистина, когато говорят за книгите му, читателите споделят, че са „влюбени“ в тях. Гребан е един от най-известните съвременни белгийски илюстратори, който благодарение на издателство „Дъбови листа“ достигна и до сърцата на много български читатели – малки и големи.
На български издателството е представило невероятните му картинни книги за възрастни „Мама“, „Любов“ и „Татко“, великолепните произведения за деца „Тайният орден на мускетарите“, „От нищо не ме е страх“, „Голямото шоу“, „Няма ми го панталона“, „Когато порасна“, както и класическите приказки на Ханс Кристиан Андерсен със специални илюстрации.
Кантен Гребан е роден в Брюксел, където по-късно учи в известния колеж по изкуствата „Сен Люк“. Започва да работи като илюстратор на детски книги през 1999 г., като днес творбите му вече са публикувани на над 50 езика и са отличени на Детския книжен панаир в Болоня. През 2000 г. получава престижната награда Saint-Exupéry за художествената си работа по книгата Les contes de l’Alphabet. Обича и да свири на китара в джаз формации.
„В работата си винаги се водя от вдъхновението. От това, което в момента ме вълнува − споделя Гребан в свое интервю. − В книгите ми много често се среща темата за обичта. Най-интересното за мен е да изобразявам чувства и емоции. Рисуването не е просто работа, то е емоция. За мен най-важното е никога да не забравям да се наслаждавам на рисуването, да се оставя в прегръдката на вдъхновението и желанието.“
Елен Делфорж е журналистка, писателка и майка. Завършва лингвистика и литература в Брюкселския университет. За кратко работи като учител и след това се посвещава на журналистиката. Днес е майка на четирима тийнейджъри. Разкрива, че най-добре пише на бюрото си с изглед към градината, докато котката ѝ спи, сгушена до нея, а на бюрото ѝ винаги има поне по няколко наченати чаши с кафе. Авторката е известна с нежния си, поетичен стил, с думите, които отекват в сърцето и с историите си, в които всеки един може да се припознае.
„В ръцете си държи най-малкото си внуче.
Още едно бебе от нейния род.
Тя ще бъде до него.
То ще може да разчита на нея.
Като всички останали.
Все пак може би за по-кратко…
Но какво значение има времето.
Тя ще засади семената.
Малките милувки.
Големите уроци:
„Казвай: Обичам те!“
„Винаги слушай внимателно!“
„Споменът за щастието също е щастие!“
„Не забравяй, че малките тъги са важни!“
Тя му е написала картичка за рожден ден.
Но не е сложила дата.
Защото важи за цял живот.“
Можете да откриете „Баба и дядо“ ТУК.
