Разтърсващият роман на Марек Торчик „Разглобяваш паметта си“ бърка в раната да си различен
„Разглобяваш паметта си“ от Марек Торчик (изд. Персей, превод Красимир Проданов) е роман за паметта, идентичността и трудния път към себеприемането, за порастването, раните, които оставя отхвърлянето, и за силата да продължиш напред въпреки всичко. Преведен на 27 езика, той е спечелил двете най-престижни чешки литературни награди – „Магнезия Литера“ и „Иржи Ортен“.
Остър звън пробужда Марек посред нощ – така научава, че дядо му е починал… И младият мъж започва да си спомня… или по-скоро да търси спомените в паметта си; да я разглобява на отделни части, тъй като години наред се е опитвал да забрави, да изтрие всичко. Защото всяко преживяване е носело само неразбиране и болка.
Дебютният роман на младия чешки писател и поет Марек Торчик удря като с чук – авторът изважда на показ теми, които обикновено споменаваме мимоходом или със снизхождение. Какво е да си хлапе, което вижда света различно? Защо останалите те заливат с вълна от омраза, подигравки и насилие?
Дълбоко личен, романът ни пренася в малко провинциално градче в южната част на Чехия – времето там сякаш е спряло, а разочарованията се трупат едно връз друго. Деликатен и затворен, Марек наблюдава с интерес света – поне докато не се превърне в мишена за съучениците си.
Не търсете обаче сюжет, в който героят се изкарва жертва и разчита на съчувствието на читателите… Книгата на Торчик се превръща в голям роман именно заради умението на едно дете да пада и да става… да учи всичко за живота по най-трудния и болезнен начин, а едновременно с това да изживее и първата истински романтична история.
Смело и безкомпромисно написана, книгата заслужи признанието на критиката и читателите в Чехия – спечелвайки най-голямата литературна награда в страната „Магнезия Литера“, както и престижното отличие „Иржи Ортен“. Езиците, на които романът вече излезе или сега се превежда, са 27. Създадена своеобразно и оригинално, той провокира всеки свой читател да се замисли за отношението си към останалите – за границите, които самите ние поставяме и които често ни пречат да приемем различните.
„Пренесох на хартия своите собствени спомени, които същевременно не са мои“, казва самият автор. „Разглобяваш паметта си“ носи тръпчивия вкус на кръв, но и топлината на едно необикновено лято. Циничните обиди и епитети по страниците се редуват със задушевни моменти. Слънчеви лъчи прогонват и най-безнадеждната мисъл. Така книгата се сдобива със собствен поетичен глас насред описаната болка и безперспективност.
По един елегантен начин Торчик рисува действителността на чешкото общество – в годините от началото на прехода до днес; при това по начин, в който може да съзрем толкова много паралели и с нашата собствена реалност. Това прави „Разглобяваш паметта си“ още по-интересна и за българския читател.
По-долу четете няколко цитата, които пресъздават атмосферата на романа:
Човек започва да се отдалечава от другите, когато осъзнае напълно колко е различен.
Странен се чувстваш, където и да се озовеш. Навсякъде попадаш на огледала, оглеждаш се в тях, иска ти се да разпознаеш, но като цяло нищо не изглежда като теб.
Да забравиш често е по-сложно, отколкото да помниш.
Тормозът и насилието имат за цел да те унижат, да те накарат да се почувстваш малък, незначителен, долу на земята всъщност не можеш да оказваш съпротива.
Паметта не прощава нищо. Тя изтрива всичко, освен най-ярките спомени, по-бледите, по-щастливите трябва упорито да търсиш, да ги уловиш на дъното, целите в кал и водорасли.
