Нова книга за ценители: „Изкуството на К. Г. Юнг“

„Изкуството на К. Г. Юнг“ е най-новото уникално издание на „Изток-Запад“, което излиза тази седмица на книжния пазар.

Книгата излиза благодарение на Фондация за творбите на К. Г. Юнг. Преводът от английски, сверен с първообразния немски език, е на Пламен Хаджийски.

Изображението от Червената книга, подбрано за корица на този том, изтъква някои от непо­вторимите черти, присъщи за художествените произведения на Юнг: свободните съчетания на цвят, мотив и перспектива, разкриващи сходства с развоя на модерното изкуство в началото на ХХ в.; игрите на светлини и сенки с цел създаване на перспектива и обем; използването на техники за прозирност и потъмняване с цел постигане на пластичност и светлинни ефекти, както е видно в централния абстрактен символ, който сякаш виси във въздуха, изобразен на тъмен фон; разработка в много свободен и непринуден маниер, илюстриран с употребата на мозаечни модели за оформяне на дървесната кора, придаващи на обекта почти анимистични свойства.

Тук се натъкваме на фантастичен език, отварящ пред мнозина нов път към запознанство с делото на този извънредно съзидателен човек. Включването в Червената книга и в свързаните с нея изложби на непубликувани преди това рисунки, картини и скулптури повдигна булото над забележително широк спектър художествени произведения, сътворени от Юнг. По-нататъшните изследвания от тогава насам доведоха до откриването на ранни негови – детски и юношески – рисунки.

Самият Юнг никога не е искал да бъде смятан за човек на изкуството. Макар приживе да е включвал илюстрации в текстовете си, всеки път се е погрижвал да прикрие името на техния създател. Повечето от тези творби си оставаха анонимни, докато публикуването на Червената книга не осветли авторството им. Знаменателно е изобщо самото издаване на книга, озаглавена Изкуството на К. Г. Юнг, която най-сетне ни позволява да представим съвкупното творческо дело на Юнг в контекста на неговото интелектуално и личностно развитие.

По-долу четете откъс от книгата: 

По едно време изкуството силно ме заинтригува. Рисувах себе си, ваех и резбовах дърво. Имам известно чувство за цвят. Когато модерното изкуство се появи на сцената, то се оказа голям психологически проблем за мен. Тогава писах за Пикасо и Джойс. В тях разпознах нещо твърде неприязнено, а именно онова, с което се сблъсквам при моите пациенти.

През 1932 г. К. Г. Юнг публикува широко обсъждана статия за Пикасо в „Нойе Цюрихер Цайтунг“. Същата година в „Ойропеише Ревю“ се появява есето му „Одисей“, посветено на Джойс. Двата материала пораждат остро несъгласие с поднесеното от Юнг психологическо тълкуване на модерното изкуство. Особено изявлението му, че творбите на Пикасо и Джойс му напомнят на картини от негови пациенти, издаващи предразположение към шизоидност, e рязко разкритикувано в читателски писма, от страна на историци на изкуството и литературни критици и е заклеймено като крайно недооценяване на модерното изкуство. Юнг от своя страна смята, че е останал неразбран, и се чувства длъжен да добави обяснителна бележка под черта в новото издание на статията за Пикасо през 1934 г.

Макар че съвременната критика подлага на враждебен коментар възгледите на Юнг, становището му от 1932 г. не е съвсем лишено от основание. Установените от него очевидни сходства между изразните форми в модерното изкуство и наблюдаваните прояви при психиатричните му пациенти към оня момент се основават на петнайсетгодишния му опит с разработения от него метод на активно въображение, целящ да обучи пациентите как да получават достъп до скрити психологически съдържания чрез отключване на вътрешните им символични образи.

Полемиката около Пикасо все пак води до това, че по-късно Юнг неизменно отказва да напише по-обширна студия върху модерното изкуство от гледната точка на психолога. През 1947 г. в отговор на колегата си Адолф Л. Фишер от Базел той отклонява поканата да пише за швейцарския художник Ханс Ерни: 

В редките случаи, когато съм се изказвал донякъде психологически и отчасти критично за модерното изкуство ( Пикасо и Джеймс Джойс), съм предизвиквал буря от недоразумения и яростни изблици. Подобни опитности никак не ме забавляват. Ако хората желаят да слушат нехармонична, атонална музика или намират за красиво полуинфантилното, полупатологично заекване в линия и цвят, не бих искал да им отнема това удоволствие. Та аз виждам, че нашето време принуждава дори художниците си да проповядват дълбокия ценностен разпад на стария свят. Помоему това е много интересно, но не го намирам красиво – впрочем de gustibus non est disputandum*.

Фактът, че Юнг не се погажда добре с „майсторите в раздробяването на художествени съдържания и слепвачите на любопитни чирепи“, пронизва като червена нишка голям брой от по-късните му изявления. От много разговори и размяна на писма с художници, художествени критици и колеги, дори и след 1932 г., се изяснява, че той не просто отказва да се занимава с модерното изкуство. Вниманието на Юнг винаги е било насочено по-скоро към съдържателното значение на това изкуство, отколкото към неговите естетически и формални аспекти.

Настоящият очерк е съсредоточен не толкова върху специфичното разясняване на статията за изказвал, с какъв вид изкуство се е занимавал и какви стилови течения са го интересували? Как и в какъв контекст въобще е стигнал до идеята да се заеме, в качеството на лекар и психолог, с темата на модерното изкуство?

Още от младежките си години в Базел, както и по време на следването и асистентството си, Юнг проявява интерес към изкуството, особено интензивно при пребиваванията си през 1902 и 1903 г. в Париж и Лондон (посещения на базелския Кунстмузеум, на Лувъра и на Британския музей). Там се заема да проучи най-вече класическата живопис и скулптура от Античността до Новото време, като не само разглежда и се любува на изкуството, но започва и сам да рисува акварели. Като млад помощник-лекар в болницата „ Бургхьолцли“ край Цюрих в писмо от 1901 г. споменава за малка сбирка картини, които бил поръчал да му рамкират и сега украсявали стените на кабинета му:

При моя уединен и наситен с трудова повинност живот имам неизказана потребност към красивото и възвишеното; ако по цял ден съм се взирал в разрухата на тела и души, налагало ми се е да се потапям в какви ли не болезнени състояния, пробвал съм да проникна във всякакви ужасяващо заплетени мисловни ходове, то привечер имам нужда от нещо, идещо от горния етаж на природата.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *