Четем „Пространства на мълчанието“ от Владимир Симов
„Пространства на мълчанието“ от Владимир Симов е най-новото заглавие на издателство „Изток-Запад“.
„Така става, че в живота ни се случват неща, които ни карат да погледнем света с други очи. Неприятен инцидент (счупване на долната челюст) ме обрече на мълчание в продължение на месец. И докато се лекувах, имах достатъчно време да остана сам със себе си и да мисля за значението и ролята на мълчанието в човешкия живот. Така се роди дневникът ми, който съставлява първата част от тази книга. Това съм аз – без маска и без грим, човек в разголеното състояние на болката си, обвит от мълчанието си, изпратено му сякаш за да осмисли свободата чрез невъзможността да я употреби.
Темата за мълчанието е развита и във втората част, но посоката на погледа вече е обърната. Това е обратната перспектива, характерна за византийската и руската иконописна школа. Пресичането на линиите не става на хоризонта, а някъде извън реалното зрително поле. Сега не аз съм главният герой, а човечеството, за чиято съдба си поставям хиляди тревожещи ме въпроси.
Третата част са размисли на психиатъра: до какво ще доведат „родилните мъки“ на съвременността ни? Човечеството е изправено пред прага на ново ужасяващо Средновековие: Ковид-19, глобализъм, нарастващ атеизъм, необратима дехуманизация, простмодернизъм… Като негова реакция обаче ще се роди неосъзнатата съпротива, която впоследствие ще помете света такъв, какъвто го познаваме днес. Но може би именно в отчаянието се крие надеждата – надеждата да надскочим себе си и да възкресим хуманността, която ни прави човеци…“
Владимир Симов
По-долу четете откъс от книгата:
Обет за мълчание
Четирима дзен монаси, близки приятели, си обещали да пазят мълчание с цел по-дълбока медитация.
През първият ден мълчали.
Медитацията им вървяла добре, но когато настъпила нощта и керосиновите им лампи започнали едва да мъждукат, първият ученик се провикнал към слугата:
– Поправи тези лампи!
Вторият ученик се учудил, че първият заговорил.
– Нали се разбрахме да не казваме даже и думичка? – припомнил той.
– Вие сте глупаци, защо говорите? – запитал третият.
– Само аз единствен мълча – отбелязал четвъртият.
Започвам този дневник с желание за обективност на описанията, затова ще изоставя всякакви страсти настрана – или поне тези, които не служат за друго, освен да замъгляват разсъдъка. Така става, че в живота ни се случват неща, които ни карат да погледнем света с други очи. Това е добре, защото всеки от нас има поне една шепа въпроси, които го измъчват, и времето, което им отделяме, за да им отговорим, е единственият начин да направим своето вечно завръщане към началото – както това е сторил Одисей след дългите си години на скиталчество.
Митът за вечното завръщане не е измислица. Той е реалност, която се случва на всички ни; но само тези от нас, които го преживяват истински, успяват да помъдреят, дори без да са побелели.
31 август 2019 г.
Можете да поръчате книгата ТУК.
