Книги

„Дар” от Набоков за читателите с ново издание

Последният руски роман на гения с 20% отстъпка на Панаира на книгата

 

Романът „Дар”, с който геният Владимир Набоков се обяснява в любов на литературата, живота, пеперудите и една жена, е отново в българските книжарници след 24 години отсъствие. Второто издание на шедьовъра в превод на Пенка Кънева излезе с корица, нарисувана от Люба Халева, и с логото на „Лист”.

Това е последното произведение, писано от Набоков на родния му руски език, и мнозина откриват в него преки податки и настроения от ранния емигрантски живот на писателя.

Младият Фьодор Константинович-Годунов-Чердинцев задвижва и съчинява сюжета на романа. Също като създателя си Набоков, и той обича пеперудите и шахмата и е потомък на руски аристократи. Сега обаче – пак както Набоков – обитава мизерни квартири в Берлин, а

в куфара му има повече чернови отколкото бельо.

Радва се на първата си стихосбирка, блъска си главата над шахматни задачи, влюбва се в момичето на хазяите и сънува бъдещия си роман.

С днешна дата щедростта на „Дар” и към читателите, и към писателите, е безспорна. В началото обаче романът трудно си пробива път – публикуван е в пет броя на парижкия алманах „Современные записки” през 1937 и 1938 г. Заради резкия тон на четвъртата глава, посветена на Чернишевски, тя е отрязана от публикуване. Романът излиза в цялост чак през 1952 г., публикуван от нюйоркското издателство „Чехов”. Това е и първата руска книга на Набоков, издадена по правилата на новия руски правопис. В бившия Съветски съюз „Дар” излиза през 1990 г. с логото на московското издателство „Слово”.

В предговора си към пълното издание на романа авторът отбелязва: „Тъй като светът на „Дар“ е също тъй фантасмагоричен, както повечето мои светове, мога да говоря за тази своя книга от позициите на известно отдалечаване от нея. Това е впрочем последният роман, който съм написал или ще напиша на руски език. Героинята в него не е Зина, а руската литература. Основното в първата глава са стихотворенията на Фьодор. Втората отразява въздействието на Пушкин върху творческото развитие на младежа и опита му да опише експедициите на своя баща зоолог. Третата глава измества фокуса върху Гогол, но в центъра ѝ е любовното стихотворение, посветено на Зина. Книгата на Фьодор за Чернишевски, една спирала вътре в сонет, е средоточие на четвъртата. Последната глава съчетава всички предходни теми и внушава усещане за книгата, която Фьодор мечтае да напише някой ден: „Дар“. Питам се докъде въображението на читателя ще изпроводи младите влюбени, след като те напуснат сцената.”

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *