Робърт Грийн ни посвещава в „Майсторството“ да владееш себе си във всяка ситуация
Емблематичната книга се появява в ново луксозно издание с твърди корици
След „Изкуството да съблазняваш“, „33-те стратегии на войната“, „Законите на човешката природа”, и „48-те закона на властта“ на пазара се появява ново луксозно издание на емблематичния труд „Майсторството“ от американския бестселъров писател Робърт Грийн.
В него писателят проследява през опита на някои от най-великите умове на човешката цивилизация механизмите на откриването на собствената вътрешна сила и отключване на творческия потенциал за решаване на всякакви критични ситуации.
„Майсторството“ разглежда онези сила и интелигентност, които представляват върхът на човешките възможности – онзи вид интелигентност, който не се преподава в училищата и не се разглежда внимателно от учителите, но в даден момент почти всички ние сме долавяли благодарение на собствения си опит. Интелигентност, която често ни спохожда в напрегнати периоди – когато сме изправени пред краен срок, когато трябва спешно да решим проблем или да се преборим с някаква криза.
В изданието ще откриете ключови похвати за:
- откриване на собствената житейска задача;
- какво означава „успешно чиракуване“ и кои са стратегиите за успешно преминаване на трите му фази
- как да изберем най-подходящия ментор за нас, от който да почерпим пример;
- как да развиете своята социална интелигентност и да „предвидите“ хората;
- как да пробудим своята собствена творческа енергия;
Робърт Грийн дава точни насоки как да станем по-добра версия на себе си, базирайки се на опита на Леонардо да Винчи, дзен учителя Хакуин, Бенджамин Франклин, Волфганг Амадеус Моцарт, Йохан Волфганг фон Гьоте, поета Джон Кийтс, учения Майкъл Фарадей, Чарлз Дарвин, Томас Едисън, Алберт Айнщайн, Хенри Форд, писателя Марсел Пруст, танцьорката Марта Греъм, изобретателя Бъкминстър Фулър, джаз музиканта Джон Колтрейн и пианистът Глен Гулд и др.
Несравнимо по своя размах, „Майсторството“ е едновременно историческа енциклопедия, която обединява трудовете на десетки видни личности от историята и своеобразен наръчник към механизмите на властта, за да могат те да бъдат разпознавани, използвани или предотвратявани в съвременния свят.
Из „Майсторството“ от Робърт Грийн

КЛЮЧОВИ ПОХВАТИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА МАЙСТОРСТВО
Човек трябва да се научи да открива и наблюдава онзи лъч светлина, който проблясва в дълбините на ума му, а не толкова бляскавия небесен свод на бардовете и мъдреците. Въпреки това той импулсивно пропъжда мисълта си, защото е негова рожба. Във всяка гениална творба ние разпоз-наваме собствените си отхвърлени мисли; те се завръщат при нас с известно отчуждено достолепие.
Ралф Уолдо Емерсън
Ако всички ние сме родени със сходен по своята същност мозък, с повече или по-малко същата конфигурация и потенциал за постигане на майсторство, защо тогава в исторически план ограничен брой хора истински се отличават и осъществяват този потенциал? В практически смисъл това със сигурност е най-важният въпрос, на който трябва да си отговорим.
Общоприетите обяснения за Моцарт или Леонардо да Винчи се въртят около природна дарба и интелект. Как иначе да си обясним свръхестествените им постижения, освен с помощта на нещо вродено? Стотици хиляди деца обаче показват изключителни умения и талант в дадена област и въпреки това относително малък брой от тях изобщо постигат нещо значимо, докато онези, които не блестят кой знае колко в младостта си, често успяват да постигнат много повече. Природна дарба или висок коефициент на интелигентност не могат да обяснят евентуални бъдещи постижения.
Като класически пример можем да сравним живота на сър Франсис Галтън с този на по-големия му братовчед Чарлз Дарвин. По всеобщо мнение Галтън бил свръхгений с изключително висок коефициент на интелигентност, доста по-висок от този на Дарвин. (Тези оценки са дадени от експертите години след създаването на коефициента.) Галтън бил дете чудо и впоследствие разгърнал блестяща научна кариера, но никога не съумял да овладее напълно която и да било от областите, в които навлизал. Не можел да се задържи на едно място, както често се случва със свръхнадарените деца.
За разлика от него Дарвин с право е известен като превъз-ходен учен, като един от малцината, които завинаги са променили гледната ни точка за живота. Според признанието на самия Дарвин той бил „съвсем обикновено момче, с интелект доста под общоприетия стандарт… Не схващам нещата особено бързо… Способността ми да следвам продължително време чисто абстрактна насока на мисълта, е много ограничена“. Дарвин обаче сигурно е притежавал качество, от което Галтън е бил лишен.
Един поглед към ранния живот на Дарвин може да даде изчерпателен отговор на тази загадка. Като дете той бил отдаден на една основна страст – да събира различни биологични образци. Бащата, лекар по професия, искал синът му да последва неговия пример и да учи медицина, затова го записал в Единбургския университет. Дарвин не се запалил по предмета и бил посредствен студент. В пристъп на отчаяние, че синът му няма да постигне нищо, баща му избрал за него кариера на свещеник. Докато Дарвин се готвел за църковен сан, бивш негов преподавател го осведомил, че кралският кораб Бийгъл скоро ще напусне пристанището и ще се отправи на околосветско пътешествие, но се нуждае от биолог, който да се присъедини към екипажа, за да събира растителни и животински образци и да ги изпраща в Англия. Въпреки бащините протести Дарвин приел поста, защото нещо в душата му го теглело към пътешествието.
Внезапно колекционерската му страст намерила съвършения отдушник. В Южна Америка успял да събере най-изумителните растителни и животински екземпляри, както и вкаменелости и кости. Съумял да свърже интереса си към жизненото многообразие на планетата с нещо общозначимо, а именно с важните въпроси за произхода на видовете. Влял цялата си енергия в това начинание и събрал толкова много биологични образци, че в ума му постепенно се оформила тео-рия. След пет години в открито море се завърнал в Англия и посветил остатъка от живота си на единствената задача да разработи своята теория за еволюцията. В резултат на това му се наложило да се справи с огромен обем черна работа, например в продължение на осем години да изучава единствено рако-образните, за да утвърди авторитета си като биолог. Трябвало да развие изключително изтънчени политически и социални умения, за да се пребори с всички предразсъдъци срещу подобна теория във викторианска Англия и онова, което му давало сили в хода на този дълъг процес, била силната му любов и връзка с избрания предмет.
Основните елементи на този разказ се повтарят в живота на всички велики майстори в историята: младежка страст или предпочитание, случайна среща, която да им позволи да открият приложение на страстта си, чиракуване, при което да събудят енергията и концентрацията си. Те превъзхождат останалите благодарение на способността си да работят по-усилено и да преминават по-бързо през цялостния процес; всичко това произтича от силното им желание да учат и от задълбочената им връзка с изучавания предмет. В същината на това енергично усилие всъщност се крие едно генетично предавано и вродено качество – то не е дарба или бляскав ум, качества, които трябва да се развиват, а по-скоро представлява дълбоко и силно влечение към конкретен предмет.
Въпросното влечение е отражение на личната ни неповторимост. Тази неповторимост не е само поетична или философска фикция – научен факт е, че генетично всички ние сме уникални; точната ни генетична структура не е съществувала никога преди и никога няма да се повтори. Тази неповторимост ни се разкрива чрез предпочитанията, които по рождение проявяваме към конкретни занимания или предмети на изучаване. Можем да изпитаме влечение към музиката или математиката, към определени спортове или игри, към решаването на сложни проблеми, към майсторенето и строителството или към играта с думи. Онези, които впоследствие се отличават благодарение на майсторството си, изпитват по-дълбоко и ясно влечение от останалите. Те го чувстват като съкровено призвание, владеещо мислите и мечтите им; случайно или с усилие намират пътя си към кариера, в която това влечение може да се развива ползотворно. Тази силна ангажираност и желание им помагат да понесат болезнения процес – съмненията в собствените сили, досадните часове на работа и учение, неизбежните спънки, неспирните язвителни забележки на завистниците. Те развиват гъвкавост и самоувереност, които липсват на останалите.
Нашата култура има склонността да приравнява мисленето и интелектуалните способности с успеха и постиженията, но онова качество, което в много отношения отделя хората, владеещи дадена област, от мнозината, просто вършещи дадена работа, е емоционално по същество. Силното ни желание, търпение, упорство и самоувереност в крайна сметка играят много по-важна роля в постигането на успех, отколкото чистите разсъдъчни способности. Ако сме мотивирани и изпълнени с енергия, можем да се преборим с почти всичко, а ако сме отегчени и неспокойни, умът ни се затваря и ставаме все по-инертни.
В миналото само представителите на елита или надарените с почти свръхчовешка енергия и ентусиазъм можели да следват кариера по свой избор и да я усъвършенстват. Човек се раждал, за да постъпи в армията или се обучавал за правителствена служба, предварително избран сред принадлежащите към съответната социална класа. Ако този човек случайно проявявал дарба и желание за такава работа, това по-скоро било съвпадение. Милиони хора, които не принадлежали към съответната социална класа, пол и етническа група, били безкомпромисно лишавани от възможността да изпълнят призванието си. Дори тези хора да искали да следват влеченията си, достъпът до информацията и знанията, свързани с дадената сфера, бил контролиран от елита. Ето защо в миналото е имало относително малко майстори и те силно са се отличавали от останалите. Тези социални и политически бариери обаче са почти изчезнали. Днес имаме достъп до информация и познания, за които майсторите от миналото биха могли само да мечтаят. Сега повече от всякога притежаваме способността и свободата да осъществим връзка с влеченията, които всички ние носим в себе си като част от генетичната си неповторимост. Време е думата „гениалност“ да бъде лишена от своята загадъчност и елитарност. Всички ние сме по-близо до подобна интелигентност, отколкото си мислим. (Думата „гений“ идва от латински и първоначално се е отнасяла до духа пазител, който бди над всеки човек при раждането му; по-късно започнала да означава вродените качества, придаващи неповторим талант на всеки от нас.)
Въпреки че може би живеем в исторически момент, богат на възможности за постигане на майсторство, в който все повече хора могат да осъществят връзка с влеченията си, ние всъщност сме изправени пред една последна пречка за придобиването на тази сила; въпросната пречка е културно обусловена и носи скрити опасности. Самото понятие за майсторство е загубило стойност и се свързва с нещо старомодно и дори неприятно. В общи линии на него не се гледа като на цел, към която да се стремим. Тази промяна в ценностите е много скорошна и причината ѝ може да се открие в характерни за нашата епоха обстоятелства.
Живеем в свят, който все повече ни се изплъзва от контрол. Препитанието ни зависи от произволно действащите сили на глобализацията. Проблемите, пред които сме изправени – икономически, екологични и т.н. – не могат да бъдат решени чрез индивидуалните ни действия. Политиците се държат резервирано и не откликват на желанията ни. Когато хората са затормозени, естественият им отговор е да намерят убежище в различни форми на пасивност. Ако не полагаме твърде големи усилия, ако ограничим сферата си на дейност, можем да си създадем илюзията, че контролираме ситуацията. Колкото по-малко неща подхващаме, толкова по-малък е рискът от провал. Ако успеем да симулираме, че не сме истински отговорни за съдбата си, за онова, което ни се случва в живота, то тогава нашата привидна безпомощност ни е още по-приятна. По тази причина ни привличат определени твърдения: генетиката предопределя повечето ни действия; ние сме просто продукт на епохата си; индивидуалността е само мит; човешкото поведение може да бъде сведено до статистически тенденции.
Мнозина довеждат тази промяна в ценностите до още по-голяма крайност, като придават на пасивността си достоен за похвала блясък. Те идеализират саморазрушителния творец, губещ контрол над себе си. Всичко, което навява усещане за дисциплина или усилие, им изглежда претенциозно или демоде: значение има само усещането зад творбата и всеки намек за майсторство или труд нарушава този принцип. Такива хора постепенно започ-ват да одобряват неща, постигнати евтино и бързо. Идеята, че може да им се наложи да употребят големи усилия, за да получат желаното, е подкопана от разпространението на приспособления, които вършат по-голямата част от работата вместо тях; те хранят представата, че заслужават всичко това, че е тяхно рождено право да притежават и консумират желаното. „Защо да се бъхтим години наред, за да постигнем майсторство, при положение че можем да придобием такава власт с минимални усилия? Технологията ще реши всичките ни проблеми.“ Тази пасивност дори е възприела морална поза: „майсторството и властта са злини; те са владение на патриархалния елит, който ни потиска; властта е зло сама по себе си; по-добре е изобщо да не участваме в системата“ или поне да изглежда, че не участваме.
Ако не внимавате, ще установите, че този начин на мислене неусетно покварява и вас самите – вие несъзнателно ще снижите стремежа си да постигнете нещо в живота. Това може да намали усилията и дисциплината ви до такава степен, че работата ви да стане безрезултатна. Ако се нагаждате към социалните норми, ще се вслушвате повече в останалите, отколкото в собствения си глас. Можете да си изберете кариера според казаното от приятелите и родителите ви или според бъдещите изгледи за печалба. Ако загубите връзка с това съкровено ризвание, можете да постигнете известен успех, но в края на краищата липсата на истинско желание ще ви застигне. Ще вършите работата си механично и ще започнете да живеете за свободното си време и непосредствените удоволствия. Така ще ставате все по-инертни и никога няма да преминете първата фаза. Може да изпаднете в отчаяние и депресия и никога да не осъзнаете, че техният източник е отчуждаването ви от собствения ви творчески потенциал.
Преди да е станало твърде късно, трябва да намерите пътя към призванието си и да се възползвате от невероятните възможности на епохата, в която сте се родили. След като осъзнаете решаващата важност на желанието и на емоционалната си връзка с работата, които са ключовете към постигане на майсторство, можете наистина да накарате днешната пасивност да работи във ваша полза и да ви служи като мотивиращо средство в две важни посоки.
Първо, трябва да гледате на опита си да постигнете майсторство, като на нещо изключително необходимо и положително. Светът гъмжи от проблеми, много от които сме си създали сами. Решаването им изисква огромни усилия и творческа енергия. Уповаването на генетиката, технологията, магията или дружелюбното и естествено поведение няма да ни спаси. Нуждаем се от енергия не само за да се занимаваме с практически въпроси, но и за да създаваме нови институции и порядки, които да отговарят на променените условия на живот. Трябва да си създадем собствен свят или ще умрем от бездействие. Трябва да открием обратния път към понятието за майсторство, което ни е определило като биологичен вид преди няколко милиона години. Това майсторство няма за цел да господства над природата или останалите хора, а да определя съдбата ни. Пасивната и иронична гледна точка не е похвална или романтична, а жалка и разрушителна. Вие ще дадете пример какво може да постигне майсторът в съвременния свят, и ще направите принос към най-важната кауза – оцеляването и разцвета на човешката раса във време на застой.
Второ, трябва да се убедите в следното: чрез действията си хората получават мозъка и ума, които заслужават. Въпреки популярността на генетичните обяснения за поведението ни, скорошните открития в областта на неврологията преобръщат дълго поддържаните вярвания, че мозъчните способности са генетично обусловени. Учените демонстрират колко гъвкав е всъщност мозъкът и как мислите ни определят умствения ни пейзаж. Те изследват връзката между силата на волята и физиологията, както и дълбокото влияние на съзнанието върху здравето и жизнените ни функции. Може би ще се стигне до все повече открития относно задълбочеността, с която градим различните модели на живот благодарение на определени мисловни операции, и истинската отговорност, която поемаме за голяма част от случващото се с нас.
Пасивните хора си създават много пуст мисловен пейзаж. Заради ограничения им опит и действия всичките им мозъчни връзки загиват от липса на употреба. Докато се борите срещу пасивните тенденции на нашата епоха, вие трябва да положите усилия да разберете до каква степен можете да овладеете житейските си обстоятелства и да изградите желаното съзнание – не чрез наркотици, а чрез действие. След като отключите отвътре съзнанието на майстора, ще се озовете в предните редици на онези, които изследват разширените предели на силната човешка воля.
Преминаването от едно ниво на интелигентност към друго по много причини може да се смята за своеобразен ритуал на преобразяване. С напредването по избрания път старите ви идеи и възгледи ще отмрат; с отключването на нови способности вие ще получите достъп до по-висши нива на наблюдение на света. Смятайте Майсторството за безценно средство, което може да ви преведе през процеса на преобразяване. Книгата е замислена така, че да ви покаже пътя от най-ниските до най-високите нива. Тя ще ви помогне да направите първата крачка – да откриете житейската си задача или призванието си – и ще ви подскаже как да построите пътя, който ще ви отведе до изпълнението на тази задача на различни нива. Книгата ще ви посъветва как да се възползвате най-пълноценно от чиракуването си – ще ви посочи различните стратегии за наблюдение и обучение, които ще ви послужат най-добре в тази фаза; ще ви упъти как да намерите най-удачните ментори, как да разчитате неписаните кодове на политическото поведение, как да придобиете социална интелигентност и най-сетне как да разберете кога е дошло време да напуснете гнездото на чирака и да започнете самостоятелна кариера, навлизайки във фазата на творческа активност.
Тя ще ви покаже как да продължите да се обучавате на по-високо ниво, ще ви разкрие вечните стратегии за решаване на творчески проблеми и за поддържане на гъвкав и приспособим ум; ще ви покаже как да придобиете достъп до по-неосъзнати и първични слоеве на интелекта и как да понасяте неизбежните злостни коментари на завистниците, които ще се излеят върху вас; ще ви покаже ясно способностите, които ще ви споходят с помощта на майсторството, и ще ви насочи по посока на този интуитивен, вътрешен усет за избраната от вас сфера на действие. Най-сетне ще ви посвети в една философия и начин на мислене, който ще ви улесни в следването на този път.
Идеите в книгата се основават на обширни проучвания в сферата на неврологията и когнитивните науки, на изучаване на творческите процеси, както и на биографиите на великите майстори от миналото. Сред тях са Леонардо да Винчи, дзен учителят Хакуин, Бенджамин Франклин, Волфганг Амадеус Моцарт, Йохан Волфганг фон Гьоте, поетът Джон Кийтс, ученият Майкъл Фарадей, Чарлз Дарвин, Томас Едисън, Алберт Айнщайн, Хенри Форд, писателят Марсел Пруст, танцьорката Марта Греъм, изобретателят Бъкминстър Фулър, джаз музикантът Джон Колтрейн и пианистът Глен Гулд.
За да стане ясно как тази форма на интелигентност може да се приложи към модерния свят, в книгата са интервюирани пространно и деветима съвременни майстори. Те са неврологът В. С. Рамачандран, антропологът и лингвист Даниъл Еверет, компютърният инженер, писател и създател на нови технологични компании Пол Греъм, архитектът и инженер Сантяго Калатрава, бившият боксьор и настоящ треньор Фреди Роуч, инженерът по роботика и създател на зелени технологии Йоки Мацуока, скулпторката Терезита Фернандес, преподавателят по животновъдство и индустриален дизайнер Темпъл Грандин, бойният пилот и ас на военновъздушните сили на САЩ Сизър Родригес.
Житейските истории на тези различни съвременни фигури разсейват представата, че майсторството е донякъде старомодно или елитарно. Тези хора имат съвсем различен произход и принадлежат към различни социални класи и етнически групи. Способностите, които са придобили, очевидно са резултат от усилия и дълъг работен процес, а не се дължат на генетика или привилегированост. Техните истории разкриват как подобно майсторство може да бъде пригодено към нашата епоха и показват огромната сила, която то може да ни донесе.
Структурата на Майсторството е проста. Книгата се състои от шест глави, които последователно преминават през процеса на постигане на майсторство. Първа глава представлява отправната точка – откриването на призванието или житейската задача. Втора, трета и четвърта глава обсъждат различни елементи от фазата на чиракуването (умения за придобиване на знания, работа с ментори, постигане на социална интелигентност). Пета глава е посветена на фазата на творческата активност, а шеста глава – на крайната цел, постигането на майсторство. Всяка глава започва с историята на емблематична историческа фигура, която онагледява цялостната идея на въпросната глава. Следващият раздел, озаглавен „Ключови пох-вати за постигане на майсторство“, предлага подробен анализ на обсъжданата фаза, конкретни идеи за прилагане на дадено познание към вашата лична ситуация и необходимата мисловна нагласа за пълното осъществяване на тези идеи. След „Ключови похвати за постигане на майсторство“ идва раздел, описващ подробно стратегиите на съвременните майстори и онези от миналото, които са си служили с различни похвати за напредване в работния процес. Описанието на тези стратегии има за цел да ви даде дори по-ясна представа за практическото приложение на идеите, изложени в книгата, и да ви вдъхнови да последвате примера на тези майстори, за да докажете, че техните умения са напълно постижими.
Историите на всички съвременни майстори, както и на някои майстори от миналото, ще се разгърнат в няколко глави. В такива случаи може да се получи леко повторение на биографични данни с цел резюмиране на случилото се в предишната фаза на живота им. Номерата на страниците в скоби препращат към тези по-ранни разкази.
Не бива да схващате преминаването през различни нива на интелигентност като линеен процес, насочен към някаква крайна цел, наречена майсторство. Целият ви живот е своеобразно чиракуване, в хода на което прилагате умението си да научавате нови неща. Всичко, което ви се случва, е форма на обучение, стига да си отваряте добре очите. Творческият импулс, придобит в резултат на дълбоко усвоено умение, трябва непрестанно да се подхранва, а вие трябва да тласкате ума си към състояние на постоянна възприемчивост. В хода на живота си трябва да преосмисляте дори твърдата убеденост, че сте наясно с призванието си, когато променените обстоятелства ви принуждават да смените посоката.
С приближаването към майсторството вие ще приближите съзнанието си към реалността и към живота. Всичко живо е в състояние на постоянна промяна и движение. В мига, в който спрете за отдих, въобразявайки си, че сте постигнали желаното ниво, част от ума ви ще навлезе във фаза на упадък, вие ще загубите трудно постигнатото творческо вдъхновение и останалите ще започнат да го усещат. Това е сила и интелигентност, която трябва непрестанно да се подхранва, защото в противен случай ще загине.
Не говорете за дарби и вродени таланти! Можем да назовем велики мъже от всякакви области, които са били родени с оскъдни дарби. Те са постигнали величие, станали са гении (както ги наричаме) благодарение на качества, с липсата на които никой запознат със същината им не би се похвалил: всички те са притежавали онази сериозност на способния работник, който първо се научава да майстори умело частите, преди да се осмели да създаде голямото цяло; те не са бързали, защото са изпитвали по-голямо удоволствие от съвестното изработване на дребните, маловажни детайли, отколкото от ослепителния ефект на цялото.
Фридрих Ницше
Можете да поръчате книгата ТУК.