За първи път на български език: „Карнавалът на животните“ от Ерик-Еманюел Шмит

Фантазията в рими на писателя е вдъхновена от шедьовъра на Камий Сен-Санс

Фантазия в рими на Ерик-Еманюел Шмит, вдъхновена от шедьовъра на Камий Сен-Санс „Карнавалът на животните“, доминира в читателското царство тези дни. От печат излезе едноименната книга на писателя, посветена на музикалната сюита на големия френски композитор.

Тя излиза за първи път в България с оригиналните си илюстрации, дело на изтъкнатата костюмографка и художничка Паскал Борде, и в превод на Валентина Бояджиева. Томчето с твърди корици е реализирано от издателство „Лист“.

Мнозина знаят, че първата любов на големия писател, чиито книги са преведени на 48 езика, е именно към музиката. Той свири на пиано от 9-годишен и детската му мечта е да стане композитор. Един ден обаче майка му го води на представление на „Сирано дьо Бержерак“ с Жан Маре и оттогава театърът се превръща в негова страст, а амбицията му е да бъде писател. С днешна дата пиесите му се радват на топъл прием, както от публиката, така и критиците. Три пъти е удостояван с награда „Молиер”, има и Гран при за театър на Френската академия. Пиесите му се играят в повече от 50 държави. Сред най-обичаните от тях са „Господин Ибрахим и цветята на Корана”, „Енигматични вариации”, „Развратникът”, „Оскар и розовата дама”, „Хотел между тоя и оня свят”.

„Писателят, в който се превърнах, е обитаван от носталгията по музиканта, който оставих след себе си. Ако мога да изкарам един ден без да пиша или чета – рядко – никога не го оставям да свърши без да слушам музика. „Да слушам“, означава да създам празнота в себе си, която да бъде превзета от музиката. Поддържам 

постоянен диалог с музиката, изкуството,

което поставям над всички останали. 

Търся я в изреченията си, предлагам ѝ изреченията си в песен или опера, или си измислям книги, за да се чува по-добре.“, признава в интервюта знаменитият автор.

Първата среща на Ерик-Еманюел Шмит с творбата на Сен-Санс е в юношеските му години. Открил я в съпровод на различни рецитирани текстове, които създават връзка между отделните музикални пиеси. „И макар тези коментари да ме развеселяваха, те не добавяха нищо към музиката и не ме улесняваха при слушането ѝ“, обяснява писателят в предисловието на книгата си. „Текстът, който ви предлагам, наистина разказва история, но история, която, вместо просто да съпровожда нотите, кара ушите да се отворят, за да ги чуят по-добре. Музиката не представя света като картините, фотографиите и киното, тя има собствен живот и свое особено очарование; при все това може да се забавлява да възпроизвежда елементи от природата – реването на магарето, кукуригането на петела или кукането на кукувицата. Може да предлага форми, движения, цветове, или пък да се подиграва с остарели мелодии, като ги превърне в костенурки, слонове и динозаври.“ 

Според автора си книгата ще заинтригува и децата, и възрастните, защото ги повежда на пътешествие из закачливата и поетична глава на един музикант.

Илюстрациите в книгата са дело на художничката Паскал Борде, която е сред най-авторитетните костюмографи във френския театър.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *