Даниел Калабрезе представя поетичната си книга „Магистрала номер две“ днес в София

Издателство Ерго кани читателите на представянето на двуезичната поетична книга „Магистрала номер две“ и среща с автора Даниел Калабрезе.

Събитието ще се състои на 18 май, сряда, от 18:30 часа, в Дада Бар София, ул. Георги Бенковски 10. Книгата ще представи Патриция Николова.

Даниел Калабрезе (1962) е аржентински поет, роден в град Долорес, провинция Буенос Айрес. Понастоящем живее в Сантяго де Чиле. Първата му книга „Странстващото лице“ е отличена с наградата Alfonsina Storni. Следват „Бъдеща пепел“, „Писание върху тухла“, „Еднодневни пътешествия“ и „Ръждиварий“. Последната печели една от наградите на Националния фонд за изкуства на Аржентина. Стихосбирката му „Магистрала номер две“ е удостоена с премията Revista de Libros [Списание за книги] в Чили и е публикувана в Испания с пролог от Раул Зурита в престижната колекция „Поетичен визьор“. Италианската версия е номинирана за Premio Camaiore Internazionale сред петте най-добри чуждестранни творби. Най-новата книга на Даниел Калабрезе е Compás de espera [Празни тактове] (Кордоба, 2022). Антологии с негови стихотворения са публикувани в няколко испаноговорящи страни. Творчеството му е частично преведено на английски, италиански, френски, китайски, японски, португалски и български език. Даниел Калабрезе е основател и директор на „Аереа“ – испаноамериканско списание за поезия.

Чисти, ранени и често майсторски, разгърнати в един от най-забележителните цикли в съвременната поезия, стихотворенията от „Магистрала номер две“ на Даниел Калабрезе са истински триумф на поезията, разбирана като изкуство не на думите, а на онова, което думите никога не са били в състояние да ни кажат.

Тази стихосбирка чертае маршрут, който е едновременно географски и мисловен, биографичен и метафизичен, и който в крайна сметка се възвишава като всеобхватна метафора за живота, за пътуването, а оттам и за изгубването.

Вдъхновението за нея идва от един конкретен пейзаж, затова е проникната от странна религиозност, от носталгия по някакво несъществуващо място, по едно време, към което човек никога няма да се върне, така както никога не влиза два пъти в една и съща река. Тази радикална невъзможност се таи в общото начало на утопията, мечтата и злощастието, пише Раул Зурита.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.