Четем мрачната „Книга на нощта“ – първият роман за възрастни от Холи Блек

Безкомпромисното фентъзи се появява в две луксозни издания и у нас

 

След като завладя сърцата на читателите си с „Жестокият принц“, а поредицата „Хрониките на Спайдъруик“ получи своята екранизация,  бестселъровата американска писателка Холи Блек се завръща на български език с първия си роман за възрастни – мрачно и безкомпромисно фентъзи, в което най-ценната стока е собствената ти сянка… 

„Книга на нощта“ се появява на български език в две луксозни издания, всяко със специално допълнение за българските читатели – с твърди корици и допълнителна глава с предистория, както и  с меки корици с допълнителни две приказки от Света на сенките!

Добре дошли в света на мрачниците!

Свят, в който сенките могат да бъдат манипулирани, изменяни и принудени да вършат потайни, зловещи дела. Свят, в който това, което сякаш никога не можеш да изгубиш, може да бъде откраднато…

Стига да си достатъчно добър крадец. Или да познаваш такъв.

Да познаваш някой като Чарли Хол.

Чарли е най-добрата сред най-добрите. Няма ключалка, която да не може да разбие, книга, която да не може да задигне. Но и лош избор, който да направи.

На пръв поглед младата жена живее спокоен живот по всички правила – има стабилна  работа и дори книжка за отбелязване на отработените часове, солиден човек за гадже, който плаща редовно своята част от наема, а огнестрелната рана, напомняща за близкото минало, е почти зараснала. 

Но колкото и да се опитва, Чарли не може да се измъкне от опасния свят на търговията със сенки. Нещо зло се задава над света. Нова магия се надига и не само мрачниците искат да се домогнат до нея. А за целта ще им трябва помощта на най-добрият крадец. При това на всяка цена, със или без нейното съгласие…

Този път Чарли ще се окаже въвлечена в много по-смъртоносна игра от поредната каша, а застрашени ще бъдат всички, които обича. 

Младата жена ще трябва да се срещне с най-големите си страхове. Но понякога е необходимо повече от смелост, за да се изправиш срещу самия себе си…

Холи Блек успява да създаде със замах мащабен, сложен и предизвикателен свят, напълно надскачащ всичко познато от авторката до момента.

В духа на „Деветият дом“ на Лий Бардуго и книгите на Нийл Геймън, „Книга на нощта е завладяваща, провокативна и секси история, която ще ви потопи в кадифения си мрак и прелъсти изцяло.

„Необходима е смелост, за да станеш авантюрист… А какво по-голямо приключение от това, да откриеш истинската си същност?“

Из „Книга на нощта“ от Холи Блек

Книга на нощта

ПРОЛОГ

 Всяко дете може да бъде преследвано от сянката си. Достатъчно е само да хукне право към слънцето в някой ленив следобед. Стига да се движи, сянката ще бъде плътно след него. То може дори да се обърне и да се опита да я хване, но колкото и бързо да тичат пухкавите му крачета, сянката му винаги ще остава малко извън обсега му. 

Но с това дете не е така.

 С писъци и смях то се втурва през двор, осеян с глухарчета. Пръстчетата му се затварят около нещо, което не трябва да е солидно, нещо, което не трябва да пада преди него върху детелините и плевелите, нещо, с което то не би трябвало да може да се сбори и да прикове на земята. 

Момчето сяда на хладния мъх под един клен. Забива острието на ножчето си във възглавничката на безименния пръст. Извръща глава, за да не гледа. Първото бодване не пробива кожата. Нито второто. Едва третия път, когато натиска по-силно, раздразнението му надмогва погнусата и то успява да се пореже. Боли много и то изпитва срам, когато вижда каква мъничка капка се появява. Стисва кожата си, за да види дали не може да измъкне още малко. Капката набъбва. Момчето усеща нетърпението на сянката. Пръстът му започва да пари и около него се оформя черна мъгла.

Подухва ветрец и разклаща семената на клена. Те се завъртат в спирала около момчето, понесени във въздуха на своето единствено крило. – Трябва само да пие по малко всеки ден – чуло е момчето да казва някакъв човек по телевизията за сянката си. – И ще бъде най-добрият ти приятел в целия свят. 

Макар че сянката няма нито уста, нито език и допирът ѝ не оставя влага, момчето усеща, че ближе кожата му. Не е приятно, но не боли.

 Никога преди не е имало най-добър приятел, но знае, че приятелите правят такива неща. Стават кръвни братя – търкат порязванията си едно в друго, докато никой не може да каже къде свършва едното и къде започва другото. Трябва му някой такъв. – Аз съм Реми – прошепва то на сянката си. – И ще ти викам Ред .

1

ГЛАДНИ СЕНКИ

Грозните чехли „Крокс“ на Чарли бяха залепнали на подложките на пода зад бара и издаваха някакъв джвакащ звук. Кожата под мишниците ѝ, в ямката на шията ѝ, между бедрата ѝ, се беше навлажнила от пот.

Това беше втората ѝ смяна за днес – колегата от следобед неочаквано беше подал оставка, за да замине за Лос Анджелис с приятеля си и на нея се падна да работи и неговата смяна, докато Одет не му намереше заместник.

Но колкото и уморена да беше, парите ѝ трябваха. И май беше по-добре да е заета. Да бъде заета означаваше да не се забърква в неприятности.

У Чарли Хол открай време имаше нещо не както трябва. Още от раждането си беше изкривена. Никога не беше вземала лошо решение, което да не защитава със зъби и нокти. Пръстите ѝ бяха създадени за бъркане в чужди джобове, езикът – за лъжи и имаше не сърце, а съсухрена черешка.

Ако сянката ѝ беше от онези, вълшебните, дори тя щеше да избяга от нея. Чарли беше сигурна в това.

Но това не означаваше, че не може да се опита да се промени. И наистина се опитваше. Вярно, от цели десет месеца полагаше усилия да държи най-лошите си импулси под контрол и това беше много трудно, но по-добре това, отколкото да се превърне в запалена клечка в град, който вече беше заляла с бензин.

Имаше си работа – и дори книжка за отбелязване на отработените часове – и солиден човек за гадже, който плащаше редовно своята част от наема. Огнестрелната ѝ рана зарастваше бързо. Вярно, тези успехи бяха доста дребни, но това не означаваше, че не се гордее с тях.

С тази мисъл Чарли вдигна глава и видя как през двойните врати на бар-театъра „Възторг“ минава едно истинско изпитание за нейната решителност.

Лицето на Дорийн Ковалски беше зачервено и на петна от плач – очевидно се беше опитала да си оправи грима, но беше избърсала спиралата си толкова силно, че черната линия се проточваше на една страна. Навремето в гимназията тя не би отделила и минута от времето си на Чарли и навярно и тази вечер не искаше да го прави.

В живота на хората с пари и този на хората без пари има безброй различия. И едно от тях е: ако нямаш пари да плащаш на експерти, е задължително да развиеш сложна екосистема от полезни аматьори. Когато бащата на

Чарли се разболя от рак на кожата, както му каза лекарят, той изпи една пета от бутилката „Мейкърс Марк“ и помоли един приятел касапин да изреже бучката от рамото му, защото просто не можеше да си позволи хирург. Когато братовчедката на една приятелка на Чарли се омъжи, помолиха госпожа Силва, която живееше на три пресечки от тях, да направи сватбената торта, защото тя обичаше да пече и имаше най-различни лъскави украшения за торта. Вярно, масленият крем беше малко на бучки и единият блат беше препечен, но тортата беше вкусна, висока също колкото тези от списанията и струваше само колкото сборната цена на продуктите.

В света на магията на сенките Чарли беше талантлива крадла, но за местните винаги щеше да си остане просто полезна аматьорка, вечно готова да отмъкне някоя сватбена халка или да върне някой отвлечен питбул на собственика му.

Чарли Хол. Лошите идеи я привличаха така, както вълнен пуловер – молците. За нея всеки смут наоколо беше възможност да отприщи най-лошите си импулси.

– Трябва да говоря с теб – каза високо Дорийн и докато минаваше покрай Чарли, я стисна за ръката.

Тази вечер в бара нямаше много клиенти, но Одет,старата владетелка и господарка на това място, седеше на една маса отпред и клюкарстваше с приятелките си. Щеше да забележи, ако Чарли се заговореше с някого прекалено дълго, а Чарли не можеше да си позволи да загуби тази работа. С нейната работна биография работата зад бара във „Възторг“ беше истински късмет.

Получи я благодарение на Балтазар, който управляваше един салон за сенки на приземния етаж – нещо като контрабандна кръчма – и си имаше причини да я държи под око. Не на последно място, защото искаше Чарли да се върне да работи за него.

Чарли погледна към Дорийн. В гърдите ѝ трепна познатото въодушевление и тя усети как твърдата ѝ решимост да живее законно и почтено се разколебава.

Стори ѝ се, че вижда пред себе си стратегия за успех, която се състои само от една дума – „печалба“ – с множество удивителни знаци.

– Мога ли да ти предложа нещо за пиене? – обърна се тя към Дорийн.

Новодошлата поклати глава.

– Трябва да ми помогнеш да намеря Адам. Пак е изчезнал и…

– Сега не мога да говоря – прекъсна я Чарли. – Поръчай си нещо, за да не дойде шефката да ми се кара. Газирана вода с битер. Червена боровинка с лайм. Нещо. Аз черпя.

Мокрите зачервени очи на Дорис ѝ подсказаха, че ще ѝ е трудно да чака. Или че вече е обърнала няколко чашки, преди да дойде. А може би и двете.

– Ехо! – провикна се един от редовните клиенти и Чарли се обърна да вземе поръчката му. Приготви космополитън, който се изля рубиненочервен от шейкъра. Допълни го с мъничко сух лед, от който се вдигна пушек, сякаш приготвяше вълшебна отвара.

Тя провери още една маса, където мъж с бира пред него слагаше трета доза никотин от вътрешната страна на ръката си. Той още не искаше да приключва със сметката.

Чарли наля един шот „Четири рози“ за един мъж с мръсни очила, който сякаш беше спал с дрехите и ѝ каза, че не обича прекалено сладък бърбън. После отиде до другия край на бара и се спря, за да приготви уиски с джинджифил за самия Балтазар, който ѝ махна да се приближи.

– Имам работа за теб – измърмори той под нос. С искрящите си очи, светлокафявата кожа и къдрици, достатъчно дълги за разрошена конска опашка, той властваше над своето незаконно заведение, в което извратените сънища на гражданите се сбъдваха.

– Не – заяви Чарли и понечи да се отдалечи.

– Стига де! Убили са Найт Сингх в леглото му и са разпердушинили цялата стая. Някой е отмъкнал портфолиото му с магически открития! – провикна се Балтазар

след нея, неубеден, че отказът ѝ е окончателен. – Ти беше най-добрата в това!

– Не! – провикна се тя през рамо колкото можеше по-весело.

Майната му на Найт Сингх!

Той беше първият мрачник, който се беше възползвал от услугите ѝ. Тогава Чарли беше дете. Нея ако питаха, можеше да изгние в гроба, но това не означаваше, че смята да ограби въпросния гроб.

Чарли беше извън играта. Беше прекалено добра в нея и косвените щети се оказаха ужасно големи. Сега беше просто обикновен човек.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.