Д-р Цветелина Великова ще представи как работи „Детският имунитет“ на среща с родители
Събитието ще се състои на 25 октомври 2022 г. от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“, а участници ще бъдат педиатърът д-р Снежина Лазова и Биляна Котева от „1 наум“
За много родители есента съвсем не представлява идиличната картинка на пожълтели дървета и красиви разходки сред природата, защото с прииждането на буквата „р“ в месеца, идва и сезонът на редовните настинки и грипове.
На помощ в борбата с честото боледуване през октомври 2022 г. дойде ценното издание „Детският имунитет“ от лекаря имунолог д-р Цветелина Василева, което още в първата си седмица на пазара се нареди сред най-търсените книги в книжарниците.
Има ли как да предпазим децата си от срещите с вируси в детската градина или в училище? Колко често всъщност е „честото“ боледуване? Какви са ползите и потенциалните вреди от имуномодулатори и имуностимулатори?
По тези и още много актуални въпроси, свързани с детското здраве, ще разговаряме на представянето на изданието на 25 октомври 2022 г. от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“ (бул. „България“ 1, Национален дворец на културата).
В разговора ще участва научният редактор на книгата – педиатърът д-р Снежина Лазова, която умело ще ни преведе през принципите на детската имунна система. Модератор на събитието ще бъде Биляна Котева от популярната платформа за родители „1 наум“, а всички присъстващи ще могат да споделят своя опит, съвети и притеснения по темата за „Детският имунитет“.
Входът е свободен, а повече информация може да намерите във Фейсбук събитието:
https://www.facebook.com/events/8872887486058557
„Детският имунитет“ е книга, предназначена за родители, възпитатели и всички, които се интересуват от това как работи имунната система при децата – а и при възрастните.
По изчерпателен и увлекателен начин изданието обобщава най-важната информация около въпросите, свързани с често болезнените и стресиращи срещи на децата с инфекции – но също и с алергии, автоимунни заболявания, имунодефицитни състояния и др.
Д-р Цветелина Великова обръща внимание на влиянието на времето за така наречените настинки и дава ценни съвети за най-подходящите начини да закалим организма на децата и да им помогнем да се справят с предизвикателствата, които срещат ежедневно.
В „Детският имунитет“ са засегнати теми като:
- Ползата от кърменето за имунната система на бебето;
- Влиянието на майчината имунна система;
- Разликите между детската имунна система и тази на възрастните;
- Алергиите при децата като свръхреакция на имунната система;
- Страховете от ваксините и някои митове, свързани с тях.
„Уважаеми читателю, в ръцете си държиш събрано любопитно познание за детския имунитет, достатъчно сериозно и задълбочено, за да бъде оценено високо от медицинските специалисти, но също така поднесено на достъпен и разбираем език за широката аудитория от заинтересовани родители и любители на познанието за човешкото тяло.“
– Д-р Снежина Лазова, д.м., педиатър и детски пулмолог, научен редактор на книгата
Из „Детският имунитет“ от д-р Цветелина Великова
Как може да благоприятстваме правилното
развитие на детската имунна система?
Всички родители несъмнено искаме децата ни да бъдат здрави и да не боледуват от всяка инфекция, която носят приятелчетата им в детската градина. Две трети от консултациите, които провеждам по повод деца, започват с въпроса: „Какво мога да направя, за да не боледува детето ми?“. Мили родители, имайте предвид, че след около 2-годишна възраст имунната система на детето започва да работи по-ефективно, а става напълно функционална едва след първото десетилетие от живота. Запишете си го на един лист и си го прочитайте всеки ден или при всяко поредно боледуване. Това няма да промени скоростта на узряване на детската имунна система, но би могло да помогне на вас да постигнете мир със себе си и да бъдете спокойни, че правите най-доброто възможно за децата си.
Особеностите на имунната система при децата, които ще разгледаме в тази глава, налагат необходимостта от предприемане на превантивни мерки, изразяващи се в имунопрофилактика, а понякога и специфична имунотерапия. В някои случаи е показано използването и на имуномодулатори с доказан произход, съобразени с възрастта на пациента, особено когато се касае за често боледуващи деца (повече от 7 – 10 дихателни инфекции и повече от две тежко протичащи пневмонии годишно). Употребата на имуномодулатори в детска възраст ще бъде разгледана в глава 10.
Ако сте прочели предишните две глави, най-вероятно вече знаете отговора на въпроса: „Какво мога да направя, за да не боледува детето ми?“. На нас като родители би ни се искало децата ни никога да не боледуват, но това, за жалост, не е възможно. Не е и желателно да бъдат изолирани в „балон“, който да ги изолира както от патогени и потенциални инфекции, така и от връстниците им. В следващите глави ще видим, че децата трябва малко да си поизцапат ръцете, за да бъдат здрави. Това обаче изобщо не означава, че трябва да ги водите на нарочни срещи с болни от грип или варицела деца. Не! Редно е да направите всичко възможно, за да избегнете инфекция. Озадачена съм от желанието на някои родители да разболеят детето си нарочно, с идеята да „изгради имунитет“. Това е един чудесен пример за значението на поговорката „на чужд гръб и сто тояги са малко“. Мили родители, не разболявайте нарочно децата си! Това е напълно ненужно страдание. Децата и без вашата активна намеса ще се срещнат с достатъчно инфекции през живота си и ще изградят имунитет. Но кой може да ви гарантира, че ако го заведете на „варицела парти“, точно вашето няма да направи тежкото усложнение като инфилтративна пневмония, варицелен енцефалит или менингит? Или че няма да предаде варицелния вирус на бременна жена или на бавачката си например, която е възрастна и може да направи тежък херпес зостер?
Освен това имайте предвид, че след някои вирусни инфекции, особено варицела, инфекциозна мононуклеоза, морбили, инфекции с грипен вирус тип А, респираторно синцитиалния вирус, риновируси, ротавируси и други, в следващата половин година имунната система е толкова потисната, че детето може да боледува от множество други вирусни и бактериални инфекции. Затова ваксинирайте децата си срещу заболяванията, за които имаме налични ваксини! Избягвайте срещи с болни хора и вие не се срещайте с хора, когато вие или вашето дете сте болни! Никой не иска да носи цял живот вина за погрешни решения с оправданието „исках детето да има по-добър имунитет“.
А когато се случи детето да се разболее, нека приемаме всяка инфекция с нужното спокойствие и с мисълта, че в момента имунната му система се бори и при добро стечение на обстоятелствата инфекцията ще премине и при следващ контакт със същата инфекция имунната система ще знае какво да прави, така че да не се стигне до разболяване, или поне то да не е тежко. От родителите се изисква да наблюдават детето, да вземат някои мерки (описани в глава 6) и при нужда да потърсят лекарска помощ.
Ето и още няколко идеи как можете да подкрепите детето си в трудния път на развитие на имунната му система.
Ако имате възможност да кърмите детето си, направете го. Кърмата е отлична подкрепа на детския имунитет (вижте глава 2). Имунните фактори в кърмата са особено ефективни в борбата със стомашно-чревни инфекции, тъй като антителата и другите имунни молекули от кърмата веднага действат върху бебешките лигавици. Лактоферинът и някои цитокини в кърмата помагат за потискане на възпалителния отговор и за поддържане на толеранс към безопасни антигени, попаднали в организма.
Друг начин да помогнете за правилното развитие и „укрепване“ на имунната система на вашето дете е да съблюдавате за спазването на здравословно и балансирано хранене, така че да не се допускат хранителни дефицити или пък прехранване. Оказва се, че храненето е основен фактор за поддържане на оптимална работа на имунната система. И също така е фактор, на който сравнително лесно можем да влияем (вижте глава 4). Често при консултациите на „често боледуващи“ според родителите им деца установявам, че на практика тези деца не ядат почти нищо полезно. Наскоро проведох консултация с майка, която разказа колко много грижи полагат с бащата за правилното развитие на детето си на 4 години и половина. Детето беше с малко по-ниско тегло и ръст спрямо средните за възрастта. То играеше достатъчно навън, спеше добре. Разпитвайки ги за хранителните му навици обаче, се оказа, че то се храни само с хляб, колбаси и солети и отказва категорично да яде плодове, зеленчуци, месо, не обича и супи, както и домашно приготвени ястия. Майката не помнеше кога е бил точният момент на промяна на храненето в такава крайност. При това дете нямаше данни за истински имунен дефицит. Вероятно по-честото боледуване към момента се дължеше на лошото му хранене. Имунната система може да компенсира дълго време това, докато не дойде момент, в който не може да се справи с липсата на ресурси. Например как да произвежда антитела, които са белтъци, ако детето не приема почти никакви белтъчини от растителен или животински произход? Назначих изследвания, за да се оцени колко големи са липсите на минерали и витамини. Недостатъчният прием на пресни плодове и зеленчуци най-ясно проличава по дефицитите на микронутриенти в организма. Препоръчах на майката да работи в насока подобряване на храненето, да посети специалист по детско хранене, да влезе в групи за взаимопомощ с други родители и специалисти. Да намери начин как да провокира интереса на детето към полезните и разнообразни храни. С постоянството на родителите и правилния им подход за няколко месеца детето вече се хранеше по-добре, а към края на първата година от „често боледуващо“ то се превърна в „по-рядко боледуващо“. Надявам се с този пример да успях да ви убедя, че храненето е област, в която си струва да се работи, за да се подобри работата на имунната система, както и общото здраве на детския организъм.
