Оливи Блейк разкрива тайните на Александрийското общество в „Шестимата на Атлас“
TikTok сензацията, завладяла почитателите на dark academia фентъзи жанра, излиза на български
Александрийското общество е тайна организация, която съхранява знанието на цялото човечество. Всяко десетилетие само шестима от най-талантливите междинници са избирани да се борят за място в Обществото. Всеки от тях притежава уникална способност – сила, която би могла да руши светове. Живот на власт и престиж очаква избраниците, както и познание, надхвърлящо най-безумните им мечти. Но на каква цена?
Шестимата прекарват една година заедно. Усъвършенстват уменията си, опознават съперниците си, успяват да се докоснат до малка част от тайните на Александрийската библиотека, останала скрита за непросветените. Всеки от тях бленува да бъде част от александрийците и се бори ожесточено.
Накрая само петима ще бъдат избрани. Един ще бъде елиминиран.
Интрига, магия и мистерия съпътстват тази история, в чийто център са персонажите. Споделена е гледната точка на всеки главен герой и с развитието на историята читателят с лекота се потапя във вътрешния свят на шестимата кандидати.
Оливи Блейк първоначално самопубликува романа, но след като той внезапно се превръща в сензация за читателите в #BookTok, Tor Books купуват правата му в ожесточен търг. През март тази година „Шестимата на Атлас“ излезе с тяхното лого в ново, преработено издание – сега и на български благодарение на издателство Artline Studios. В него са включени и 8 красиви илюстрации на героите – още един елемент на книгата, моментално обикнат от читателите.
Към момента хаштагът на „Шестимата на Атлас“ има над 48 милиона гледания в TikTok, а самата книга е бестселър на New York Times. Преди броени дни стана ясно и че е номинирана за най-добро фентъзи на 2022 Goodreads Choice Awards.
Успехът на книгата не приключва дотам – Amazon Studios в момента разработва сериал по поредицата, а още по-хубавата новина е, че самата Оливи Блейк е включена активно в процеса.
Разкрийте тайните на Александрийското общество и кажете… на какво сте готови, за да имате власт и престиж?
ОЛИВИЕ БЛЕЙК е псевдоним на Алексийн Фарол Фолмът, почитателка и авторка на истории. Автор е на няколко независими научнофантастични и фентъзи проекта, включително уебкомикса Clara and the Devil с илюстратор Литъл Чмура и мигновено превърналата се в сензация в BookTok поредица за Атлас. Под името Фолмът, младежката ѝ романтична комедия My Mechanical Romance излиза през май 2022 г. Живее в Лос Аджелис със съпруга си, новороденото си бебе и взетия от кучешки приют питбул.
По-долу четете откъс от книгата:
КАЛЪМ
ПРЕДИ ДВА ЧАСА
Калъм Нова беше твърде привикнал да получава каквото иска. Имаше магическа способност, толкова ефективна, че ако я пазеше в тайна – което в общи линии правеше – щеше без усилие да получава най-високи оценки по всеки предмет. Беше един вид хипноза. Някои от бившите му, връщайки се мислено назад, я наричаха халюциногенен ефект – все едно да се съвземеш след въздействието на наркотик. Ако не бяха постоянно нащрек, Калъм можеше да ги придума за всичко. Това правеше нещата лесни за него. Твърде лесни? Понякога да.
Това не значеше, че Калъм не обичаше предизвикателствата.
Откакто завърши университета и се върна от Атина преди шест години, всъщност бе правил много малко неща, което не беше любимият му факт за самия него. Работеше за семейния бизнес, разбира се, както правеха множество междинници след дипломирането. Основният бизнес на семейство Нова, които контролираха конгломерат за магически средства, бе красотата. Великолепието. Освен това всичко беше илюзия – всяка частица от него, а Калъм беше най-лъжовната от всички илюзии. Той продаваше средствата, обслужващи суетата, и беше добър в това. Повече от добър.
Обаче беше отегчително да убеждава хората в неща, които те вече вярваха. Калъм имаше отявлено рядка специалност – тази на манипулист, а още по-рядък беше талантът му – далеч надхвърлящ обичайната способност на всеки вещер, който умее да прави елементарни магии. Първо на първо, беше умен, което означаваше, че да убеди хората да направят точно каквото иска, трябваше да е значително трудно, за да се измори наистина. Освен това постоянно търсеше развлечение и следователно мъжът пред вратата трябваше да каже много малко, за да го убеди.
– Пазител – прочете Калъм на глас, като оглеждаше внимателно картичката, вдигнал крака на бюрото си. Беше пристигнал на работа с четири часа закъснение и нито управляващият партньор (сестра му), нито собственикът (баща му) имаха какво да кажат за срещата, която беше пропуснал. Щеше да навакса днес следобед, когато щеше да седне за две минути (можеше да се свърши за деветдесет секунди, но щеше да остане достатъчно дълго да допие еспресото) с клиента, от когото семейство Нова имаха нужда, за да си осигурят пълно портфолио от високопоставени илюзионисти за лондонската седмица на модата. – Надявам се, че пазите нещо интересно, Атлас Блейкли.
– Да, интересно е – каза Атлас, като се изправи на крака. – Да предполагам ли, че ще ви видя в такъв случай?
– Предположенията са опасни – каза Калъм, като се опитваше да долови очертанията на интереса на Атлас. Бяха неясни и груби, не можеше да му се въздейства лесно. Предположи, че Атлас Блейкли, който и да беше, е бил предупреден за конкретните му умения, което означаваше, че трябва да е ровил сериозно, за да открие истината. Според Калъм всеки, готов да свърши мръсната работа, заслужаваше да му бъдат отделени няколко минути. – Кой друг участва?
– Още петима.
Добър брой, помисли си Калъм. Доста ограничен, но статистически погледнато, можеше да се застави да хареса един на петима души.
– Кой е най-интересният?
– „Интересен“ е субективна категория – каза Атлас.
– В такъв случай, аз – предположи Калъм.
Атлас се усмихна сухо:
– Не сте безинтересен, господин Нова, макар да подозирам, че за пръв път ще се срещнете с цяла стая хора, редки като самия вас.
– Интригуващо – отбеляза Калъм и свали крака от бюрото, за да се наведе напред. – И все пак бих искал да узная повече за тях.
Атлас изви вежда:
– Не проявявате ли интерес да научите за самата възможност, господин Нова?
– Ако я искам, моя е – каза Калъм и сви рамене. – Винаги мога да изчакам и да взема това решение по-късно. По-интересни от играта винаги са играчите, знаете. Е, предполагам, по-точно – поправи се той, – играта е различна в зависимост от играчите.
Устата на Атлас леко се присви.
– Нико де Варона – каза той.
– Никога не съм чувал за него – каза Калъм. – Какво прави?
– Физик е – каза Атлас. – Може да заставя силите на физиката да се приспособяват към исканията му, точно както правите вие с намерението.
– Скука. – Калъм се облегна назад. – Но предполагам, че ще го пробвам. Кой друг?
– Либи Роудс също е физик – продължи Атлас. – Влиянието ѝ върху заобикалящата среда не прилича на нищо, което съм виждал. Подобно на нея, Рейна Мори е натуралистка, на която земята лично предлага плодове.
– Натуралистите се намират лесно – каза Калъм, макар че, трябваше да признае, вече бе любопитен. – Кой друг?
– Тристан Кейн. Може да прозира илюзиите.
Рядко. Много рядко. Не особено полезно обаче.
– И?
– Париса Камали. – Това име беше изречено колебливо. – Подозирам, че е по-добре да не казвам каква е нейната способност.
– О? – попита Калъм и изви вежда. – А казахте ли им за моята?
– Не са питали за вас – каза Атлас.
Калъм се прокашля.
– Навик ли ви е да съставяте психологически профил на всеки, когото срещнете? – попита с неутрален тон и Атлас не отговори. – Макар че – отбеляза замислено Калъм, – предполагам, че хората, които не са толкова склонни да забелязват, когато им влияете, няма вероятност да ви разобличат, нали?
– Предполагам, че в известни отношения сме противоположности, господин Нова – каза Атлас. – Аз знам какво искат да чуят хората. Вие ги карате да искат да чуят това, което знаете.
– Да предположим, че просто съм природно интересен? – подхвърли ведро Калъм и Атлас издаде нисък, подобен на смях звук на съгласие.
– Знаете ли, за човек, който очевидно си знае цената, навярно забравяте, че под природния ви талант се крие някой доста обикновен – каза Атлас и Калъм примигна, заварен неподготвен. – Не казвам, че има свободна позиция…
– Свободна позиция? – повтори Калъм като ехо и се наежи. – Какво е това, преговори?
– Не свободна позиция – повтори Атлас, – а със сигурност нещо недовършено. –Изправи се. – Много ви благодаря за отделеното време, господин Нова – каза той, – понеже предполагам, че можехте да направите доста неща през времето, в което говорихме. Колко време щеше да ви отнеме да разпалите война, как мислите? Или да прекратите някоя? – Направи пауза, а Калъм не каза нищо. – Пет минути? Навярно десет? Колко време щеше да ви отнеме да убиете някого? Да спасите живот? Възхищавам се на онова, което не направихте – призна Атлас и наклони глава с нещо като подканващ поглед, – но наистина трябва да поставя под въпрос причината да не го направите.
– Защото бих се докарал до лудост, ако се намеся в делата на света – каза Калъм нетърпеливо. – Нужна е известна сдържаност, за да бъда това, което съм.
– Сдържаност – отбеляза Атлас – или навярно липса на въображение.
Калъм беше прекалено уверен, за да зяпне, така че не го направи.
Вместо това каза:
– Дано това да си струва времето ми.
Не каза: четири минути, трийсет и девет секунди. Ето колко щеше да отнеме.
Имаше усещането, че Атлас Блейкли, Пазител, му подхвърля стръв, а имаше също и отчетливото чувство, че не бива да се опитва да не клъвне.
– Бих могъл да кажа същото за вас – отвърна Атлас и вежливо докосна шапката си за сбогом.
Можете да поръчате книгата ТУК.
