„Ерагон“ на Кристофър Паолини се завръща в ново издание преди сериала
Легендарната поредица, продала над 40 млн. копия по цял свят, предстои да бъде екранизирана като сериал на „Дисни+“
Когато Кристофър Паолини за пръв път публикува фентъзи романа си „Ерагон“ през 2002 г., той е само на 16 години и едва ли подозира, че книгата му ще се превърне в своеобразен световен феномен. Повече от двадесет години по-късно и една мащабна екранизация, романът вече има иконичен статус във фантастичната литература.
След дълго отсъствие от книжарниците и месеци след като от „Дисни“ обявиха, че са купили правата за едноименен сериал, феноменът „Ерагон“ отново излиза на български език, за да се срещне със стари и с нови читатели и да ги потопи в легендарната сага за едно момче и един дракон, в чиито ръце – и криле – стои съдбата на целия свят.
„Мнозина са загинали за своята кауза. Много по-трудно е обаче да живееш и да страдаш за това, в което вярваш.“
Петнадесетгодишният Ерагон е съвсем обикновен тийнейджър, който поема на лов дълбоко в планините Гръбнака. Странни слухове се носят за това мистериозно място, до което ловците от селото не искат и да припарват. Слухове, които Ерагон досега е смятал за нищо повече от просто легенди.
Затова когато младото момче намира блестящ сапфир в гората, той приема находката като случаен късмет, който може да осигури прехраната на бедното му семейство за зимата. Но всъщност камъкът се оказва изключително рядко наследство от ранните дни на Империята – яйце на бебе дракон.
Всички в Алагезия знаят, че драконите са изчезнали, а легендарните им ездачи са паднали в бой с могъщия и покварен тиранин Галбаторикс – самопровъзгласилият се властелин на Империята.
Но драконът на Ерагон е истински. И му предлага шанс да се отхвърли скучния си живот, за да се впусне в приключение, което ще промени бъдещето на света.
Двамата ще се окажат последните защитници на доброто, а делата им ще запалят огъня на надеждата в сърцата потиснатите и ще поставят начало на поредица, спечелила над 40 милиона читатели по цял свят.
В духа на най-обичаните фентъзи поредици като „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин и „Колелото на времето“ на Робърт Джордан и допълнен със свежия и оригинален стил на Паолини, „Ерагон“ е епичен роман, който потапя читателите в богат свят на джуджета и елфи, бунтовници и древни наследства. Свят, в който се вихри магия. Магия, която пламва право в сърцата на читателите.
Из „Ерагон“ от Кристофър Паолини
Наследстовото
Ерагон коленичи в отъпканата трева и огледа следите. Според отпечатъците стадото беше минало през тази ливада преди около половин час. Скоро щеше да успее да го догони. Целта му бе едно младо животно с изкълчен преден ляв крак, което, за учудване, беше оцеляло досега, без да стане плячка на хищниците.
Небето бе тъмно, но безоблачно, лек ветрец раздвижваше въздуха. По планинските склонове се спускаха буйни потоци. В долината се надигаше мъгла, толкова гъста, че да се спънеш в нея.
Ерагон беше петнайсетгодишен, почти навлязъл в мъжката възраст. Дрехите му бяха износени. Широк ловджийски нож с дръжка от кост висеше от колана му, а до него имаше калъф от еленова кожа, който пазеше тисовия лък от влагата. На гърба си младежът носеше грубо изработена раница.
Преследването на елена го беше отвело дълбоко в Гръбнака – верига от труднопроходими планини, чиито склонове се спускаха по цялото крайбрежие на Алагезия. За тези планини често се носеха странни истории. Въпреки това Ерагон не се страхуваше. Той бе единственият ловец в Карвахол, който се осмеляваше да навлиза толкова навътре в тях.
Това беше третата нощ, откакто бе потеглил, и храната му скоро щеше да свърши. Ако не успееше да убие животното, щеше да му се наложи да се завърне с празни ръце. Семейството му имаше нужда от месото, за да изкара зимата, а не можеше да си позволи да го купи от Карвахол.
Ерагон се изправи решително и закрачи през гората към една долчинка, където според него нощуваше стадото. Дърветата закриваха небето и клоните им засенчваха следите, но младежът беше достатъчно опитен.
Той се спря и обтегна тетивата на лъка си, след което измъкна три стрели. На поляната пред него лежаха двайсетина неподвижни животни, огрени от лунната светлина. Еленът, който преследваше, дремеше съвсем наблизо, а левият му крак бе странно изкривен.
Ерагон бавно запълзя напред, готвейки се за изстрел. Тридневната гонитба беше към своя край. Пое си дълбоко дъх, изпъна тетивата и… в този момент експлозия разцепи нощта.
Стадото скочи и побягна. Ерагон се изправи на крака и стреля към отдалечаващия се елен, но за съжаление, не улучи и стрелата изчезна в мрака. Младежът изруга и се завъртя, приготвил нова стрела.
Зад него, на мястото, където беше станала експлозията, се виждаше широк кръг от обгоряла трева. Боровете в кръга също бяха опърлени, а във въздуха се носеше миризма на изгоряло. В центъра на опустошението лежеше лъскав син камък, около който се издигаше лека мъгла.
Ерагон изчака няколко минути дали ще се появи някаква опасност, но единственото помръдващо нещо бе мъглата, която бързо се разсейваше. Младежът внимателно отпусна тетивата и се приближи. Той сръчка камъка с върха на една стрела и отскочи. Нищо не се случи и след още малко чудене Ерагон внимателно го вдигна.
Никога не беше виждал толкова гладък камък. Имаше съвършена тъмносиня повърхност, тук-там нашарена от тънки бели линии. Камъкът бе хладен и хлъзгав като втвърдена коприна, с овална форма и дължина около една стъпка, тежеше няколко фунта, но сякаш беше по-лек, отколкото трябваше.
Ерагон бе едновременно привлечен и уплашен.
„Откъде ли се взе? Дали има някакво предназначение? Дали се появи тук случайно, или е било писано да попадне у мене?“
От старите истории знаеше, че трябва да се отнася много внимателно към магията и към тези, които я практикуват.
„А сега какво да правя с камъка?“
Щеше да е уморително да го носи, а може би беше и опасно. Дали нямаше да е по-добре да го остави? Той се поколеба за момент и почти го пусна, но нещо задържа ръката му.
„Все пак с него може би ще успея да купя малко храна“.
Поляната беше твърде открита, за да си направи безопасен лагер, затова Ерагон се върна в гората и се разположи под корените на едно паднало дърво. След като хапна набързо малко хляб и сирене, той се уви в одеялата и задряма, докато обмисляше странната случка.
Можете да поръчате книгата ТУК.
