Захари Карабашлиев препоръчва „Изкуството да живееш“: Едно свежо въведение към великата, древна традиция на стоицизма

Публикацията е от фейсбук страницата на писателя и издател Захари Карабашлиев по повод излязлата преди броени дни книга „Изкуството да живееш“

На крак: За мнозина, философията на стоицизма е свързана с представата за аскет, или суров войн, който издържа на всякакви лишения без мускул на лицето му да трепне. За други пък пред самата дума “философ” подсъзнателно се промъква “дървен”. За трети, всичко това е ненужно. А всъщност, стоицизмът е може би най-приложимата, най-актуална и най-прагматичната философска “дисциплина” днес.

Той се занимава не с абстрактни понятия и сложни думи, а с неизбежността на ежедневието. Никоя друга школа не настоява на значението на действията НАД думите така, както го прави стоицизма. От философията, настояват стоиците има смисъл единствено, ако тя се практикува. Те вярват, че не бива просто да се говори за философски “принципи”, а да се действа в синхрон с тези принципи. Трябва да се живее, а не да се философства. Трябва да се участва. Великият пример за стоиците е, разбира се Сократ — мъдрецът от пазара, не-философът. На Зенон пък, смятан за основоположника на стоицизма се приписва афоризма, че човек неслучайно има две уши и една уста — за да слуша повече и по-малко да приказва.

С две думи – стоиците се интересуват най-вече от това как да се живее по-добре, по-смислено, кои са ръководните начала, които могат да бъдат усвоени, има ли универсални принципи, които да ни помагат в това голямо житейско пътуване, кои са тези човешки добродетели, които трябва да възпитаваме? Как те ни помагат? Как да намерим покой, как да постигнем онова вътрешно спокойствие, въпреки съвремието, в което се налага да живеем.

И наистина, трябва да има някакъв начин да се живее по-добре, без значение ролята, която всеки от нас играе в света. (Защото на всеки е разпределена някаква роля — служител в офис, човек със собствен бизнес, счетоводител, лекар, земеделец, политик, или преподавател, ти неизбежно ще минеш през драмата на живота.) Няма нужда да сме невежи в изпитанията на света. Има безброй добри примери, от които можем да получим напътствие и дори подкрепа. “Напътствие” — всъщност точно така Сенека мисли за философията въобще. И, да, в най-трудните си житейски часове например, аз лично съм намирал реални напътствия не толкова в писанията на съвременници, а в думите на отдавна умрели стоици — Марк Аврелий, Епиктет, Сенека (късните римски), които пък на свой ред са търсили същото от ранните гръцки стоици — Зенон, Клеант, Хризип и др…

Тази книга тук е едно наистина достъпно четиво, което в 300 страници минава през за живота на 25-има философи на стоицизма, щрихирайки някои от техните по-важни “теми”, дава любопитни факти от техните биографии, споменава как са живели преди да поемат пътя на стоицизма, какво ги е тласнало към това учение, как са го практикували, как са умрели и т.н…

С две думи – тази книга е едно свежо въведение към великата, древна традиция на стоицизма.

Структурата и стилът, според авторите са вдъхновени от Плутарх, но е ползван Диоген Лареций, както и много, много други. Има богата и полезна библиография в края на книгата.

Авторът Райън Холидей е познат на читателите с “Твоето Его е врагът” и “Изкуството да бъдеш спокоен”. Самият той е повлиян от стоицизма.

Книгата е в редакцията на Димитър Николов. Превод: Надежда Розова.

Препоръчвам силно!

„Изкуството да живееш“

Можете да поръчате книгата „Изкуството да живееш – Историята на стоиците от Зенон до Марк Аврелий“ ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.