Изтънченият визуален свят на Петър Барбалов се пренася в литературата със сборника „Казвам на децата и другите“
Издателство LOCUS PUBLISHING представя дебютния сборник с разкази на Петър Барбалов „Казвам на децата и другите“. Добре познат в арт средите като режисьор, сценарист и куратор, Барбалов пренася своя изтънчен визуален и естетически усет върху белия лист, като изгражда фина и интелигентна тъкан между реалност и въображение.
Петър Барбалов е автор на четири документални филма, посветени на Райна Кабаиванска и Международния майсторски клас в НБУ: „Хроника на успеха“ (2026), „Кабаиванска: Сезон XXI век“ (2025) – отличен с „Награда на журито“ на Наградите на Столична община за ярки постижения в областта на културата, „Вдъхновението Кабаиванска“ (2023) – излъчван многократно по БНТ, и „La Scuola Kabaivanska“ (2022) – лауреат на кинофестивалите Arte Non Stop Film Festival, Barcelona International Film Fest, Switzerland International Film Fest и Master of Art.
Като сценарист на големи оперни събития, негово дело са Оперната гала в Античния театър в Пловдив в чест на 90-ата годишнина на Райна Кабаиванска (септември 2024 г.), концертите Serata Belcanto в операта „Бастилия“ в Париж (2024 г. и 2023 г.) и в Britten Theatre в Лондон (2024 г.), както и Concerto di Belcanto в Академията „Санта Чечилия“ в Рим (2023 г.).
Барбалов е и куратор на изложбата „Моите будители“ – проект на „Фантастико груп“ по случай 90-ата годишнина на Райна Кабаиванска, представена в Софийската опера и балет, на летище София, в Нов български университет, във Villa dei Leoni във Венето, както и в градските градини на Пловдив и Бургас. Куратор е и на изложбата „Божествената“, посветена на 80-ата ѝ годишнина, представена във Виваком Арт хол и на Моста на влюбените.
Дългогодишният му досег с операта, класическата естетика и пътуванията по света е дълбоко закодиран в разказите му. Текстовете му вече получиха висока оценка и силен отзвук сред емблематични фигури от българската културна сцена:
„„Боволо“ е една философия, която първо те хваща, после те повежда, накрая оставя пространство за мислене. За гадаене.“
— Райна Кабаиванска
Прочутият диригент Найден Тодоров споделя своите впечатления от разказите „Бариерата на Вайсман“ и „Калас на живо“:
„Имах възможността да прочета „Бариерата на Вайсман“ и „Калас на живо“. Трябва да призная, че съм и силно заинтригуван, и не по-малко впечатлен от двата разказа, изграждащи фина и интелигентна тъкан между реалност и въображение, в която изкуството не просто отразява живота, а го създава и разрушава едновременно. „Бариерата на Вайсман“ е дръзка и провокативна игра с идеята за авторството и съдбата, в която мисълта се превръща в реалност, а фикцията – в неизбежност. „Калас на живо“ от своя страна е деликатен, почти интимен портрет на легендарната Мария Калас – но не като мит, а като човек, в който геният и уязвимостта съжителстват в една болезнена красота. Поставени един до друг, двете идеи очертават огледален паралел между създаването и въплъщаването на изкуството – между автора, който пише съдби, и артиста, който ги изживява до край. Силно препоръчвам!“
— Найден Тодоров
Журналистът Константин Вълков описва цикъла „Казвам на децата и другите“ като изключително органичен и силно кинематографичен:
„Ето какво е положението. Толкова, толкова са хубави! Връщам се назад, чета думи от тях. Фрази. После си мисля за моменти, които са кинематографични. Четох ги от първи до последен, после наобратно.“
— Константин Вълков
За разказа „Young and beautiful” той допълва:
„Ако разказът може да бъде порция пържен калкан в ресторанта на Спиро – така безбрежно вкусен; осолен, за да си жаден за още; гарниран с тайни съставки и скорделя от спомени, които ухаят и на несбъднати желания, и на сбъднат вкус от ароматен чесън, то държите този разказ в ръцете си. В думите няма нищо излишно, освен 30-те излишни килограма на Лефкада, козметичка с романтично сърце, която се опитва да маскира кървясалия си поглед с коралово червило, докато животът й ту се изплъзва между пръстите като пясък от претъпкан и демократично своеволен мексикански плаж, ту се подрежда около часове за срещи, отменени или не. Това е история за майчинството като последен пристан, но и за трагикомична разпродажба на мечти на едро, които – съвсем за заблуда или не – се случва под звуците на Лана дел Рей. Ако има колосален сблъсък на всякакви нива, било то за женската природа, в която единственото по-нечупливо нещо от костите на рибата, са илюзиите, то горчивият триумф, който авторът ни поднася е само привидно незавидната комбинация „Фанта с водка“, защото есенцията тук е портокала. А той е сочен като всеки ред, поднесен с финес.“
— Константин Вълков
Актрисата Снежина Петрова споделя за „Разкажи ми за Париж“:
„Бил ли си някога в Париж? Има много начини да попаднеш в него и много начини да се разминеш с него. Този кодиран чат между две сродни души ни отваря вратата към един Париж, до който нямаме достъп като простосмъртни от 21 век, родени и отгледани в източна Европа. Дори въображението ни не може току така да ни пренесе там, защото сме си… „патиланци“. В този свят музиката е опера, телата са балетни, наметките – хермелинови, хората – графини, херцогини и принцове, плътта е копринен плюш, а супата – оргазмична лучена… И всичко това е реалност, в която ти се иска да попаднеш за малко, да се пренесеш през скритите кодове в други епохи, а после да се завърнеш в сигурността на битието си в полите на Витоша, защото „Париж създава смъртни опасности на всяка крачка“, както казва Херцогинята с диамантени очи. Тя, като Екскурзоводката в тайния наш живот на душата, ни изкушава дяволито „да кроим планове“ и ни води смело към онзи Париж, с който никой няма да се размине. Красива приказка е чата между този Доктор и Момчето… Затварям ръкописа на моя приятел и поглеждам към Витоша. Скрита е в мъгла днес, но знам, че на върха грее слънце и капките роса са като диаманти.“
— Снежина Петрова
„Казвам на децата и другите“ е калейдоскоп, в който съжителстват класическото изкуство и градската модерност, Париж и полите на Витоша, операта и съвременният поп уейв. Това е книга за търсенето на смисъл, за уязвимостта на гения и за илюзиите, които ни помагат да оцелеем.
Специално за ценителите на красивите издания сборникът излиза на пазара с три алтернативни варианта на корицата. Всяка от тях улавя различно настроение и различен детайл от многопластовия свят на разказите, като дава възможност на читателите сами да изберат естетиката, която най-силно резонира с тях. (В прикачени файлове към прессъобщението ще откриете и трите варианта).
За автора:
Петър Барбалов е магистър по дефектология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор и водещ на видеокаста Cultura Vitae, както и на статии и ревюта в „Капитал“, „Жената днес“, „Площад Славейков“ и „Университетски дневник“. Развива и собствени бизнес проекти.
Откъс от разказа „Калас на живо“
Петър Барбалов · „Казвам на децата и другите разкази“
Театро Реджо, Торино, април 1973
Скъпа майко,
В Торино съм. От няколко седмици репетираме „Сицилиански вечерни“ за откриването на новия театър. Събитие с голяма тежест. Чака се от четиресет години. Тогава старият театър изгорял. Само фасадата му останала. Всичко друго е строено наново. Едно чудо на архитектурата! Модернистично, не съвсем по моя вкус. Акустиката в залата обаче е добра. Това е най-важното.
Моят договор с театъра тук е отпреди година. А преди месец разбрах, че Мария Калас ще е режисьор! Най-после се запознах и лично с нея. С „гласа на века“! За мен магическия глас от ламповото радио, който ме доведе в Италия.
Открих две жени. На сцената великата примадона Калас. Извън сцената една тъжна жена – Мария. За мен тя е най-великата певица на нашия век. Страхотен музикант и поради това голяма актриса. Търси всичко в музиката. Познава ролята на Елена в най-малки детайли. Пее я в „Ла Скала“ преди двадесет години с Борис Христов. Чете музиката брилянтно. Знае как да постави ударението върху точната дума, музикално и лингвистично. Често застава зад мен и пее партията. Сякаш иска да я изпее отново и в спектакъла. Докосва ме. Харесва й да е около мен, да обменяме ентусиазъм. Носталгията по сцената се усеща силно и това понякога ме натъжава.
За мен Мария няма недостатъци. Когато вътрешният й огън избухне, тя е най-величественото същество, което съм виждала. Нашата връзка е много красива. И много борбена, всяка отстоява собствената си гледна точка. В един момент ми предложи да държа ръцете си отворени през цялото четвърто действие, защото Елена се разкъсва между любовта към родината и любовта към Ариго. Едната ръка бележи родината, а другата – любимия. Отговорих, че ще го направя, но само ако жестът се появи спонтанно. И той наистина се появи. Тя възкресяваше собствените си вълнения от времето, когато пееше I Vespri. Аз исках да стигна сама до вярното чувство. Имахме два различни пътя, които обаче доведоха до един и същи резултат.
Тя също е зодия стрелец. И двете сме за справедливостта. Разказа ми, че веднага след като приела да режисира, й се обадили да ходатайстват за друга певица, вместо мен. Мария ги отрязала. Договорите трябва да се спазват, казала им.
Имахме момент на сблъсък. Все ми казваше да не пея тъмно и в маска. Вместо това „отваряй, отваряй, отваряй…“. На третия ден й казах: „Госпожо, искате от мен да правя обратното на това, заради което винаги съм Ви се възхищавала. Заради което съм искала да бъда като Вас. Моля Ви, не го правете.“ Тя ме погледна стреснато, замисли се, понечи да отвърне, но се спря. Вместо това ми обърна гръб и повече не ми проговори.
Това отворено пеене е маниер „Ди Стефано“. И той е тук. Режисират в тандем. Понякога ми се струва, че Мария, която си изкълчи глезена в самото начало на репетициите и голяма част от времето прекарва седнала в голямото си кресло, диктува всички режисьорски решения. Ди Стефано постоянно тича между нея и останалите на сцената, предава им нейните насоки. Друг път – обратното: Мария, вглъбена в собствените си мисли, сякаш губи връзка със случващото се наоколо. Занимават я само шоколадите, които хапва постоянно, без да предложи на някой друг, и двата пудела, подарък от Онасис, които са навсякъде с нея.
Отплеснах се. Думата ми беше за спречкването между мен и Мария. Мълчанието ми тежеше. Чудех се какво да направя. Вечерта, за помирение, й изпратих голям букет от рози в хотела. На следващата репетиция се прегърнахме силно. В очите й имаше сълзи. Каза ми да отида след това на вечеря при нея. И там, на пианото в хотелския апартамент, ми изпя цялата опера! Беше красиво и трогателно!
На мен ми се вижда, че връзката на Мария и Пипо не е само професионална. Днес, за генералната репетиция, пристигна и госпожа Ди Стефано. Мария помръкна. Скри се в една ложа и не излезе повече. Говори се, че за премиерата, под фалшиво име, ще дойде и Онасис с жена си. Още едно изпитание за Мария. Очи в очи с Онасис – любовта на живота й, който я предаде. Знаеш историята. Веднъж подхвърли, че само кучетата й няма да я предадат никога. През есента с Пипо започват световно турне. Четиресет концерта в Европа, Америка и Япония. Всички се надяват това да е нейното голямо завръщане след осем години мълчание. За нея музиката е всичко. Съществува, защото пее. Труден период за нея. Много труден!
Можете да откриете книгата ТУК.
