„Политиката“ и „Дипломацията“: Две актуални четива от Хенри Кисинджър
Тази година на 27 май видният американски държавник и дипломат Хенри Кисинджър ще навърши 100 години. Книгоиздателска къща „Труд“ подготвя да преиздаде неговите най-значими трудове на български език в специални юбилейни издания. На книжния пазар вече са две от тях – класическия том „Дипломацията“ и дългоочакваното ново издание на „Политиката“ (с оригинално заглавие Does America need a Foreign Policy).
ИЗКУСТВОТО НА ПРАВИЛНАТА ДИПЛОМАЦИЯ
„Дипломацията“ – тази най-монументална и полемична книга на Хенри Кисинджър, дава отговор на въпроса какво е „правилна дипломация“. Като започва с всеобхватен исторически преглед, пречупен през собствените му очи, и стига до впечатления от личните си разговори с мнозина от световните лидери, Кисинджър сочи пътищата, по които изкуството на дипломацията и балансът на силите са създали света, в който живеем. Книгата от десетилетия се ползва за учебник по международна дипломация и е в списъците с препоръчителна литература в редица университети.
С поглед към три века – от кардинал Ришельо, бащата на модерната държава, до новия световен ред, в който живеем днес – Кисинджър обяснява как съвременната дипломация се е родила от опита и поуките на политиката на баланс на силите във война и мир и защо Америка, понякога в собствен ущърб, е отказвала да усвои уроците на тази политика.
Интимните портрети на световните лидери, които рисува – сред тях на Дьо Гол, Аденауер, Никсън, Джоу Енлай, Мао Дзедун, Рейгън, Горбачов – опиращи се на лични познанства, дават на читателя рядката възможност да се докосне до изкуството да бъдеш държавник, да надникне през прозореца на дипломацията и да навлезе в тънкостите на тайни преговори и мащабни събития, влияещи върху живота ни през десетилетията, когато Хенри Кисинджър е в центъра на събитията.
Когато през 1994 г. пише „Дипломацията“, Кисинджър прави обобщение, което чак през 2021 г. ще развие в „Лидерството“: „Интелектуалците анализират действието на международните системи; държавниците ги изграждат. И съществува огромна разлика между перспективата на анализатора и на държавника. Анализаторът може да си избере проблема, който да изучи, докато проблемите на държавника са му наложени. Анализаторът може да определи какво време е необходимо, за да стигне до ясни заключения; съкрушителното изпитание за държавника е натискът на времето. Анализаторът не поема никакъв риск. Ако заключенията му се окажат погрешни, може да напише нов трактат. На държавника се позволява да отгатва само веднъж; грешките му са непоправими.“
ХЕГЕМОНИЯ НА САЩ СЛЕД СТУДЕНАТА ВОЙНА
„Политиката“ може да се характеризира като политическо есе върху настоящето и бъдещето на американската външнополитическа стратегия. Идеите на Хенри Кисинджър в книгата, съветник по въпросите на националната сигурност по времето на президента Ричард Никсън и държавен секретар при президента Джералд Форд, отчитат новите реалности в света след падането на Желязната завеса и отправят поглед в бъдещето, без да пропускат нито един земен регион и дори отделни държави. В специално написан послеслов бившият държавен секретар се спира на непосредствените задачи на американската външна политика след терористичните удари в САЩ на 11 септември 2001 година.
В “Политиката” Хенри Кисинджър формулира съвсем ясно и категорично хегемонното положение на САЩ в света след края на Студената война: “Международната сцена представлява странна смесица от зачитане и подчинение на американската мощ, съчетана понякога с гняв към нейните препоръки и объркване, що се отнася до дългосрочните й цели… Съединените щати имат превъзходство, което не е оспорвано дори от най-великите империи на миналото. От въоръженията до предприемачеството, от науката до технологията, от висшето образование до културата САЩ заемат безпрецедентна доминираща позиция на цялото земно кълбо… САЩ се смятат едновременно за източник и гарант на демократичните институции по земното кълбо и все повече се утвърждават като арбитър за честността на избори в други страни и в прилагането на икономически санкции или други задължителни мерки, ако изискванията им не се изпълняват.” Това е базата, на която Кисинджър гради изводите си за външната политика на САЩ.
Книгата съдържа седем глави, в които Кисинджър дава кристално ясна оценка как издигането на САЩ в световна доминираща сила през ХХ век може ефективно да бъде съчетано със спешната потребност през ХХI век да бъде постигнат нов световен ред. Книгата съдържа и послеслов от автора, който се отнася до ситуацията след датата 11 септември 2001 г., отразила се преломно на новата световна международна политика.
