„Още бели нощи“: Новата книга на Маргарита Петкова с премиера на 14 декември

„Още бели нощи“ утвърждават идеята, че хората днес имат все повече необходимост от разум в чувствата

Премиерата на най-новата книга на Маргарита Петкова „Още бели нощи“ (издание на „Персей“) ще се състои на 14.12. (четвъртък) от 18.30 ч. в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Стихове от книгата ще прочете актьорът Мариус Донкин, а книгата ще бъде представена от проф. Боян Биолчев.

Събитието във Фейсбук можете да откриете ТУК.

Любовта е основната тема в „Още бели нощи“, но е пречупена през мъдростта и изключителния интелект на Маргарита Петкова, с посланието, че хората днес имат все повече необходимост от разум в чувствата.

В текст на корицата на новата си книга Маргарита Петкова споделя:

„Искате бели нощи? Как да ви кажа – единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло – животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода е. Седиш на брега на реката, покрай теб минават разноцветните води на живота, стига да не си далтонист, не е сложно. Ако имаш търпение, ще дочакаш бялата вода. Бялото съдържа в себе си всички цветове, ама това обикновено го забравяме. На бялото не можеш да кажеш, че е черно. Черното се преодолява, бялото се живее.“

Книгата издига не само интимната ни лирика, но и българската поезия като цяло на съвършено ново ниво. Тя е в същата стилистика, в която Маргарита Петкова твори напоследък, със същите новаторски за нашата литература интерпретации, с препратки от съвременното към стародавните науки и изкуства, защото всичко в този свят е спирала и е невъзможно да изкачиш следващата ѝ витка, без да имаш за опора останалите.

Това е и нов етап от творческите търсения на поетесата, а посоката е: от вселената за двама към света като съвремие, с идеята как всичко е взаимосвързано в крайна сметка. Стиховете в книгата са като опънат звезден екран, на който се проектират ежедневните човешки моменти на фона на големите светове, през призмата на Витрувианския човек в едно различно тълкование, което не нарушава, а по-скоро потвърждава съвършенството на златното сечение – в отношенията и във всемирните процеси. Голяма част от стиховете звучат като откровение, което малцина от нас имат смелостта да споделят. В тях има богата ерудиция, но няма фалш – нечии други стихове биха кънтяли на кухо, а тук има и пъстра гама от емоции.

Маргарита Петкова превръща читателя в съавтор. Нейните стихове са тихият водоврът на вода в глинена стомна – тихата любов и бавното ежедневие, без които светът ще е просто високотехнологична пустиня с притискащи се един в друг бетонни скелети. Хората искат хляб за тялото и за душата, не манна небесна.

Изданието е реализирано с подкрепата на Министерството на културата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *