Четем романа „Обсадата на Кришнапур“ – част от знаковата „Имперска трилогия“ на Дж. Г. Фарел
Творбата е наградена с „Букър“ преди 50 години
Едновременно забавен и ужасяващ, трогателен и безпощаден е романът „Обсадата на Кришнапур”, който излиза на 6 декември с логото на издателство „Кръг”.
Както и във „Вълнения”, публикуван на български през 2022-ра, във втората част на своята знаменита „Имперска трилогия” ирландският писател Дж. Г. Фарел осмива безмилостно недъзите на Британската империя в периода на нейния упадък. Книгата е отличена с „Букър” за 1973-та, а през 2008-а се нарежда на второ място сред най-добрите носители на наградата. Българското издание е в превод на Владимир Молев и с корица от Милена Вълнарова.
Трагикомичен поглед към колониализма в Индия, „Обсадата на Кришнапур” стъпва върху действителни събития и е плод на задълбочено проучване. Фарел пресъздава няколкомесечната обсада на Лъкнау по време на Индийското въстание, разтърсило Британската империя през 1857-а, а в текста под една или друга форма намират място откъси от дневници и свидетелства на очевидци.
Робърт Флъри, син на един от всемогъщите директори на Британската източноиндийска компания, тъкмо е пристигал в Калкута с цел да посети гроба на отдавна починалата си майка и да разведри наскоро овдовялата си сестра. За да съчетае полезното с приятното, баща му е издействал и добре платена поръчка да опише благотворната роля на империята за напредъка на местното население по пътя към цивилизацията. За беда, в този момент Индия е обхваната от вълнения и Флъри се озовава в обсадения от разбунтувалите се войници пограничен пост в Кришнапур. Принуден да защитава живота си с оръжие в ръка, изнеженият и витаещ в облаците младеж се изправя срещу глада, болестите и смъртта.
Макар че поставя фундаментални въпроси за цивилизацията, религията, технологията и живота като цяло, Фарел в нито един момент не е нравоучителен или самоцелно осъдителен. С изключително остроумие, въображение и реализъм той изобличава абсурдността на класовата система, неадекватността на викторианския морал и начина, по който колониализмът обезчовечава и потисниците, и потиснатите. Представяйки челния сблъсък на два свята и две култури, авторът тънко пародира капитализма, интелектуалните и творческите претенции, превъзходството на англичаните, суеверията на местните, отредената роля на жените в обществото и наивността на мъжете спрямо тях. На фона на обсадата на фиктивния Кришнапур романът рисува въздействащ и детайлен портрет на физическия, психологическия и моралния колапс. Насред непоносимата жега, лишенията, разложението, холерата и кръвта колониалните илюзии бавно, но неумолимо се разклащат, преди да се срутят напълно.
Джеймс Гордън Фарел (1935 – 1979) е роден в Ливърпул в англо-ирландско семейство. Като студент в Оксфорд се разболява от детски паралич, прекарва почти година на легло и здравето му остава завинаги увредено. Заради заболяването се отказва да учи право и се прехвърля във френска и испанска филология. След завършването на университета пътува много, известно време преподава в Париж, обикаля из Испания и Мароко, а от средата на шейсетте години се установява в Лондон и се посвещава на писането. Благодарение на успеха на романите си през 1979-а си купува къща в Югозападна Ирландия и се премества да живее там. Няколко месеца по-късно загива при риболов по време на буря.
Можете да поръчате книгата ТУК.
