Разлистваме „Будистки притчи“ с илюстрации от Борис Стоилов

„Будистки притчи“ – историите за живота на Буда и неговото учение отразяват многоликата мъдрост на Индия, Тибет, Китай, Корея, Япония, Виетнам, Калмикия и Бурятия. Някои от тях ще ви накарат да се замислите, други ще ви изненадат, трети – ще ви разсмеят. Едно е сигурно: ще ви заредят с омиротворяващата си енергия и ще ви покажат света в нова светлина, категорични са от издателство „Изток-Запад“.

Подборът е на преводачката Огняна Иванова, а илюстрациите са дело на Борис Стоилов.

Държите в ръцете си книга със специално подбрани будистки притчи, истории и размисли от Индия, Тибет, Китай, Корея, Япония, Виетнам, Калмикия и Бурятия.

Притчите от различни страни и народи отразяват многообразието на културни и религиозни традиции, но винаги насърчават човек да мисли и да открива добротата и любовта.

Основателят на будизма Сидхарта Гаутама е една от най-видните личности в човешката история, който отхвърля сляпата вяра в умовете на учениците си, защото тя не позволява на ума да се извиси. Нещо повече – насърчава ги да търсят и осъзнаят най-висшата божествена природа в себе си.

Историите от живота на Буда и неговите ученици помагат да се почувства целостта на света, да се разбере същността на човешкия ум, прониквайки директно в неговата природа, да се постигне вътрешен мир, да се контролират мислите и съзнанието, а защо не и да се постигне просветление.

По-долу четете откъс от книгата:

Един човек казал на Буда:

– Аз търся щастието.

А Буда му отвърнал:

– Първо махни от търсенето си „аз“, за да не си различен от другите. После махни „търся“, защото то подсказва желание. Виждаш ли какво ти остана? Щастието!

*

Веднъж Буда вървял от един град към друг с няколко свои ученици. Наблизо видели езеро. Понеже Буда бил ожаднял, помолил един от учениците да му донесе вода от езерото. Стигнал ученикът до езерото, но видял, че водата е размътена: няколко души си перели в него дрехите, а една волска кола минавала по плиткото и разплисквала водата. Ученикът не можел да занесе на Буда мръсна вода, затова се върнал и му казал, че водата не става за пиене.

Подир половин час Буда отново пратил ученика си да му донесе вода. Ученикът се изненадал, но не се възпротивил и отишъл до езерото. Този път водата била бистра. Загребал от нея с едно гърне и го занесъл на Буда. Буда погледнал водата, усмихнал се и казал:

– За да е чиста сега водата, ти направи ли нещо? Не. Нищо не предприе, за да се избистри, просто спря да ѝ обръщаш внимание. Тинята сама се утаи; сега водата не е мътна и става за пиене. Точно такова е и твоето съзнание. Когато изпитваш тревога, не прави нищо. Дай малко време на тревогата си – ще се уталожи от само себе си. Не се налага да правиш никакви усилия, за да постигнеш спокойствие. Спокойствието само ще се появи, без усилия.

*

Лама и негов ученик отишли на брега на една река.

– Какво виждаш? – попитал ламата ученика си.

– Виждам вода – отвърнал ученикът.

– Какво друго виждаш?

– Виждам отражението си във водата.

– А защо се намръщи, когато ми отговаряше на последния въпрос?

– Защото не искам да виждам отражението си. Искам да виждам само водата.

– Много хубав е отговорът ти – зарадвал се ламата. – Правилно схващаш Пътя, водещ към просветлението. Но как би могло да се осъществи желанието ти?

– Не зная – отвърнал ученикът.

– Не знаеш ли? – засмял се ламата. – Гледай тогава!

И бутнал ученика си в реката.

*

Старец се разхождал по бряг, на който бурното море било изхвърлило хиляди морски звезди. Забелязал в далечината момиченце, което вдигало звездите една по една и ги хвърляло обратно във водата. Старецът се озадачил, отишъл при детето и го попитал:

– Ще ми кажеш ли какво правиш?

– Спасявам морските звезди – отвърнало детето. – Ако не се върнат във водата, ще умрат. Без морска вода за тях няма живот.

Старецът се засмял и казал:

– Както виждам, ти си само, а морските звезди на брега са хиляди. Не е възможно това, което вършиш, да е от значение за тях.

Момиченцето вдигнало от пясъка една морска звезда, погледнало звездата, погледнало стареца, хвърлило звездата в морето и казало:

– Това, което направих, е от значение за тази звезда.

*

Каменоделец се чувствал нещастен от своята участ. Един ден, когато минавал покрай къщата на богат търговец, видял през отворената врата в какъв разкош живее богаташът. Завидял му и пожелал да стане като него.

За своя изненада изведнъж приел облика на търговеца и заживял безгрижно и охолно, но онези, които не били богати колкото него, го мразели и му завиждали. След време край къщата му минал носен на паланкин висш чиновник, на когото и най-богатите не спирали да се кланят. Завидял каменарят на властта му и пожела да стане като него. Станал висш чиновник и го носели на паланкин, а хората се бояли от него и го мразели.

В един летен ден му станало нетърпимо горещо. Погледнал слънцето в небето, което не обръщало никакво внимание на важната му персона, и си казал: „Само каква власт има слънцето! Защо не съм слънце?“

Приел облика на слънцето и обсипвал всичко с нетърпимо горещите си лъчи. Изгорил посевите, тревата в ливадите изсъхнала. Селяните не спирали да го проклинат. Ала изведнъж между него и земята застанал огромен дъждовен облак, който го заслонил и спрял светлината му. „Само каква сила притежава облакът! – рекъл си си той. – Защо да не стана облак?“

Тогава се превърнал в облак, от който се изсипал порой. Наводнил полята и къщите, създал грижи на хората. Но скоро усетил, че някой го измества и го запраща надалече. Бил вятърът. Когато мъжът разбрал това, пожелал да стане вятър.

Станал вятър. Отнасял покриви на къщи, изкоренявал дървета и вършел непоправими пакости. Никой не го обичал. След време обаче стигнал до нещо, което не можал да помръдне, колкото и да се силел. Било огромна канара. „Бива си я тази канара! – рекъл си той. – По-добре да стана канара!“

Превърнал се на канара – най-устойчивото нещо на земята. Но докато се извисявал величествено, чул звука от чук, който удря по камъка. Погледнал надолу: видял в подножието си каменоделец.

*

Мъдра жаба, познаваща дзен будизма, се заела да обяснява на младите жаби равновесието в природата.

– Виждате ли тази муха, която изяде едно комарче? Сега пък аз ще изям мухата – казала жабата и лапнала насекомото. – Това е част от големия замисъл на живота – добавила тя.

– Но нали е лошо да убиваш, за да си осигуряваш живот? – попитала една размишляваща жаба.

– Зависи – започнала да обяснява дзен жабата, но точно в този миг я глътнала змия, без да я дочака да довърши.

– От какво зависи? – настояли да разберат младите жаби.

– От това дали гледаш нещата отвън, или ги гледаш отвътре – стигнал до тях приглушеният глас на мъдрата им учителка.

Можете да откриете „Будистки притчи“ ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *