Истински „Обрат в сюжета“ настъпва в новата книга на любимата поетеса и минималист Ралица Генчева
Създателката на най-популярната книжна абонаментна кутия в България Ралица Генчева (Charly Wilde) изненадва читателите със завладяващия си дебютен роман
Романът „Обрат в сюжета“ на Ралица Генчева излезе с логото на издателство „Сиела“.
Открита, фина и чувствителна, поетесата и минималист Ралица Генчева промени живота на хиляди читатели, създавайки сплотена общност около най-известната българска книжна абонаментна кутия.
Сега с появата на първия си роман – „Обрат в сюжета“ – Charly Wilde, както е позната сред своите почитатели Ралица, предизвиква любителите на заплетените загадки да тръгнат по стъпките на завладяваща мистерия с неочакван край. А тази динамична и вълнуваща история напълно ще преобърне представата им за цената на сбъднатите мечти и неизказаните истини.
В затворения комплекс в полите на планината успешната писателка Виктория намира убежище, в което се чувства в пълна безопасност. Рутината, бягането и писането са спасителните сламки, в които тя открива отново пъстротата на живота след развода с любовта на живота ѝ – Владимир.
Ала когато с всяка написана страница събитията от новия ѝ ръкопис оживяват по мистериозен начин, младата жена започва да подозира, че това идилично място далеч не е толкова сигурно. Всичко изглежда като коварна шега, която цели да я накара да се усъмни в собствения си здрав разум.
Всичко се заплита още повече, когато Виктория се връща към първата си публикувана книга, покорила читателските сърца и изстреляла я на върха на класациите, за да открие, че тя е коренно различна. Написаният и предаден ръкопис съществено се различава от публикувания текст.
Решена да открие кой е виновен за промените, и да разбере кой си играе с ума ѝ, Виктория се вглежда с нови очи в хората около себе си. Дали човекът, който я тормози, не е внезапно появилият се Петър, с когото споделят любовта към книгите и който не е този, за когото се представя? Може ли бившият ѝ съпруг Владимир, който още я обича, да я защити? Дали в дъното на нещата не е редакторката ѝ Петя, която тайно обича Владимир и завижда на Виктория за живота, който би искала да бъде неин?
Много хора имат мотив да ѝ отнемат това, за което толкова се е борила – но младата писателка е готова да защити себе си и своите мечти.
Но дали мечтите, които смятаме за наши, не са всъщност чужди?
Едно погрешно решение и премълчан разговор се превръща в снежна топка, която полита неконтролируемо и предизвиква грандиозна лавина от неочаквани обрати в майсторския литературен трилър на Ралица Генчева.
Мрачни тайни от миналото, предателства и все пак вяра в спасителната сила на думите – всичко това се крие сред страниците на този умен и заразителен роман. Напрегнат и ловко написан, „Обрат в сюжета“ напомня, че за нещата, които си струват, трябва да се бориш. И единствено така ще промениш собствената си съдба.
По-долу четете откъс от книгата:
Най-важното е колко добре минаваш през огъня.
Чарлс Буковски
Виктория
Усещах как стъпалата ми потъват в глинестата почва. С всяка крачка тя полепваше все повече по маратонките и краката ми натежаваха. Бях излязла да тичам рано и след вчерашния порой може би това не беше толкова добра идея. Чух шум и се обърнах изненадана – обикновено в шест часа сутринта комплексът беше тих и безлюден, – богаташите в съседните къщи още спяха, повечето нямаха и намерение да стават скоро, тъй като животът им не включваше стандартното за обикновените данъкоплатци работно време от девет до шест.
Не видях никого. Не се обърнах втори път. В такива ситуации просто започвам да тичам по-бързо и се моля да стигна навреме до входната врата. Наричат го „тичане за здраве“, но ако си била преследвана в пет часа сутринта от кварталния психопат, който почти те е докопал, преди да стигнеш до вратата си и да я заключиш отвътре, знаеш, че понякога тичането е въпрос на живот и смърт. И че това да си здрав, някак си изгубва смисъл при липсата на жизнени показатели. Може би изнасилвачите и убийците се възбуждат от мисълта, че можеш да им избягаш. Не се превръщай в лесна плячка, се пееше в една песен. И въпреки това продължавах всеки ден да тичам сама из комплекса от няколкостотин къщи, населен от хора със съмнителни доходи, в квартала, в който преди година убиха човек в дома му. Още помня думите на брокера, че това е едно от най-безопасните места за живеене – децата играят безгрижно по улиците, хората не се заключват, един лев не са откраднали на никого от съседите. Има денонощна охрана с военен режим.
Убиха не кого да е, а успешен бизнесмен. Това отчасти ме успокоява – не съм толкова успешна, че някой да иска да ме убие. Няма никакъв шанс да открият трупа ми и при разследването да кажат: „Става въпрос за пари“. Но пък може да става въпрос за друго – често съм се чудила дали хората извършват престъпления заради мотива, или просто има хора, които си търсят мотив, за да извършват престъпления.
Разбира се, в онзи момент не разсъждавах върху тези неща. Спринтирах до двора ни, след това извадих ключа от тайния джоб в клина ми. Хората, които тичат, знаят, че им трябва лекота. Когато тичаш на повече от десет-петнайсет километра, всяко нещо ти тежи – махаш дори ключа от ключодържателя. При тичане на още по-дълги разстояния, като маратони, собственото ти тяло започва да ти тежи неимоверно много. Затова има пунктове, където дават вода и храна – няма да видите маратонец да мъкне шише с вода или храна в продължение на четиресет и два километра. При тичането лекотата е безценна. И така, въоръжена само с един малък ключ, го мушнах бързо в ключалката, завъртях го облекчено и влязох в къщата, заключвайки отвътре.
Не успях да си отдъхна за повече от няколко секунди, защото нещо липсваше. Не ме беше страх от крадци. Бях минималист и освен дивана или масата нямаше нищо, което някой да иска да отмъкне. Не държах вкъщи пари, нито скъпи вещи и бижута. Но имах нещо по-ценно от всичко и то беше кучето ми, което всеки ден тичаше като бясно, за да ме посрещне на вратата. Колкото и дълбоко да беше заспал Амиго, щом ме чуеше да се прибирам, се втурваше рязко и шумно да оближе всяка част от мен, до която се докопа. Този път обаче липсваше обичайното посрещане – прекрачих прага и нито чух, нито видях жизнерадостния си приятел. Усетих как сърдечният ми ритъм отново се учестява.
Телефонът ми звънна – беше съседът от долната къща. С лекия си и привидно безгрижен тон ми съобщи, че кучето ми отново е избягало и е в неговия двор. Сега вече си отдъхнах наистина. Прибрах Амиго и изпих кафето си на спокойствие, като разсъждавах относно таланта си да се филмирам при най-малкия повод за паника. Тогава все още не знаех, че съм имала много повече от една причина да се притеснявам…
Можете да намерите книгата ТУК.
