„Понякога колкото по-малко знаят някои хора, толкова повече говорят“ и още 8 избрани цитата от „Недоумение“ на Ричард Пауърс
Трогателен и изящно написан, „Недоумение” на Ричард Пауърс е роман алегория за изолацията, самотата и загубата, който поставя смели въпроси за състоянието на нашия свят и за кумулативния ефект от човешките грешки.
Няма да крием, че сме големи почитатели на Паурс още от „Дървесна история“.
„Недоумение“ излезе през август с логото на издателство „Колибри“, а днес Страница.бг представя няколко избрани цитата по-долу.
Превод: Елка Виденова
Около нас растяха шест вида гори. Хиляда и седемстотин разновидности цъфтящи растения. Повече дървесни видове, отколкото в цяла Европа. Само саламандрите бяха трийсет вида! Третата планета от слънцето, тази малка синя точица, можеше да се похвали с множество чудеса, стига да се откъснеш достатъчно дълго от доминиращия вид, за да ти се избистри главата.
♣
Съществуват четири добродетели, които си струва да развиваш в себе си. Да си добър към всичко живо. Да си спокоен и непоколебим. Да се радваш за всяко щастливо същество. И да помниш, че всяко страдание е и твое.
♣
Какво е печал? Светът, лишен ат нещо, на което се възхищаваш.
♣
– Харесва ми как миришеш – каза.
– Значи харесваш не мен – отвърнах, – а микробиома ми.
Тя се засмя, а аз си казах: ето тук искам да остана, при този човек, поне още малко. Примерно, докато умра.
♣
Веднъж влязъл в учебната зала, усетих удоволствието от знанието и онази особена топлина, която се поражда единствено при споделянето на идеи. Винаги се изненадвам, когато колегите ми се оплакват, задето им се налага да преподават. За мен преподаването бе като фотосинтезата: създаваш храна от въздух и светлина. За известно време накланяш везните на живота в по-благоприятна посока. Добре проведената лекция ми носи същото удоволствие, като да полежа на слънце, да послушам блуграс или да поплувам в планински поток.
♣
– Понякога колкото по-малко знаят някои хора, толкова повече говорят.
♣
Наоколо всички бяха свели глави и почукваха с пръсти по екраните, изгубени в своите джобни вселени.
♣
Приятелствата се измерваха в публикации, лайкове, линкове.
♣
„Постепенно ми стана ясно колко малко може да предложи медицината на детето ми и формулирах една безумна теория: крайно време бе да престанем да се опитваме да коригираме живота. Моето момче беше миниатюрна вселена, която никога нямаше да разбера. Всеки от нас е експеримент и дори не знаем каква е неговата цел. Жена ми щеше да знае как да разговаря с лекарите. „Никой не е съвършен – обичаше да казва. – Но боже мой, колко красиви са несъвършенствата ни!“
След шедьовъра „Дървесна история“: Четем „Недоумение“ на Ричард Пауърс
