КнигиОткъси

„Тая жена животът“: Пенчо Ковачев написа биографията на Йордан Радичков

От една биография има смисъл тогава, когато ни разкрива повече за твореца, отколкото можем да научим от неговото творчество. Точно това е постигнал Пенчо Ковачев в биографията на Йордан Радичков – „Тая жена животът“ (Книгоиздателска къща „Труд“). В нея той предлага много нови, напълно непознати, уникални факти за писателя, тръгнал от малкото селце Калиманица и стигнал до подстъпите на Нобеловата награда за литература. 

На 24 октомври 2024 година Йордан Радичков щеше да има своя 90-годишен юбилей. А за всички, които искат да паучат какъв е бил необикновения живот на писателя, Пенчо Ковачев – изтъкнат журналист и писател, е събрал неизвестни досега, но важни щрихи от неговия родови произход, семейна среда и нестандартни детство и юношество, оставили пожизнен отпечатък в цялостното му формиране като личност и творец. 

Авторът е описал най-важните събития в живота на Радичков, като разрушаването на родното му село заради архитектурна грешка; като тройкаджия от Берковската гимназия; поводът да се обърне към религията; причината да напусне не само София, но и Духовната семинария; кореспондентството му от Враца; първата му (непозната до сега) дописка; първият му (непознат до сега) фейлетон; работата във вестниците „Народна младеж“, „Вечерни новини“, „Литературен фронт“, а след това като сценарист в Киноцентъра; брак, деца; първа книга; първи игрален филм; първа пиеса; първи признания и първи шамари от критиката… Водопадът от неизвестна интересна фактология продължава в животоописанието на Йордан Радичков, както за битието му до 10 ноември 1989 година, така и след демократичните промени.

Йордан Радичков с майка си (на първата снимка) и със съпругата си (на втората снимка).

Авторът Пенчо Ковачев, самият от Северозападна България, пише с детайлно познаване за този край, родил многопластовото, причудливо, абсурдно, белязано с много комизъм, но и с екзестенциални и философски идеи творчество на най-нестандарния наш белетрист и драматург. Тази биография обогатява представите за Йордан Радичков не само като творец, но и като човек. Обогатява и читателя, понеже се явява като нов, несъществуващ досега ключ към уникалния, магичен Радичковски, сътворен само от думи паноптикум за Северозапада. 

В книгата са публикувани ексклузивни снимки от живота на Йордан Радичков, семейни кадри и свързани в професията му, дипломи, корици на негови книги и др. Рисунката на корицата е специален подарък от художника Стефан Десподов. Книгата е подкрепена от Министерство на културата.

По-долу четете откъс от книгата:

ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ С УСПЕХ 3,23

 

След прогимназията в село Гаганица и Семинарията Йордан учи в Берковската гимназия “Д-р Иван Панов”. Съученикът му Иван Войков го описва като “скромна натура, среден на ръст, с крехка физика и изпъкнала брадичка, с одухотворено лице”. Заради нея съучениците му викат “Брадичката” и по-често “Попето”, понеже е учил в Духовната семинария. Бил голям зевзек, винаги усмихнат и голям оптимист.

Веднъж в час по физика учителката пита Йордан кога имаме равновесие. “На Бабин ден”, отговаря почти без да се замисля ученикът. Класът избухва в смях. През 2004 г. Радичков напуска този свят точно на Бабинден.

В спомените си от това време писателят разказва, че всеки от учениците имал само по една тетрадка за целия курс на обуче ние. В нея записвал всичко от изучаваните предмети. Събират се по десетина ученици над един учебник. “Тогава бяха мътни години… Но криво-ляво покрай тази мътилка, май че всички завършихме”, връща се в спомените си писателят.

Тогава учениците пишели много свободни съчинения – от първи клас до завършването на гимназията. Водели ги да събират буков жълъд за разсадници в Берковския балкан и след това всеки ученик описвал преживяванията и впечатленията си. В гимназията правили стенвестници, в които Йордан пишел стихотворения. Предполага, че е бил влюбен в някое от момичетата.

В Берковската гимназия като реликва се пази свидетелството на ученика Трайков. Свидетелството е под № 57 и е датирано на 17 октомври 1949 г. В него пише: “Йордан Димитров Трайков е роден на 6 октомври 1929 г. в с. Калиманица, околия Берковска. По народност българин, гражданин, е завършил пълен курс на седмокласната…“. 

Тук рождената му дата е сгрешена. Роден е на 24 октомври, а не на 6-и. Берковската смесена общообразователна гимназия през май 1947 г. без зрелостен изпит като редовен ученик, гдето е изучавал следните предмети: български, руски и френски езици, алгебра, геометрия, физика, астрономия, химия, естествена история, география, философска пропедевтика и физическо възпитание и е показал последната година успех и поведение както следва…”.

Ученикът Йордан Трайков има оценки добър 3,50 по български език и литература, френски език, история и философска пропедевтика. По физическо възпитание е оценен с добър 4 и по всички останали предмети има среден 3. Общ успех – 3,23. Поведение – примерно (6).

Това свидетелство, подписано от директора на гимназията и подпечатано с училищния печат, удостоверява, че Йордан Димитров Трайков, съгласно член 70, алинея 4 от Закона за народната просвета, се ползва от правата, които законите в страната предвиждат за лица със средно образование, БЕЗ ПРАВО да следва в по-горна степен училища.

Към това свидетелство в архива на гимназията се пази и собственоръчно написано от Йордан Трайков заявление до директора на училището:

 

През учебната 1948/49 г. се явих на поправителен изпит през септемврийската сесия, но бях скъсан. Моля да ми бъде издадено удостоверение за завършен 7-и клас през учебната

47/48 г., необходимо ми за постъпване в Н.Ш.З.О. 

Уверен, че молбата ми ще бъде удовлетворена, оставам с почит (подпис).

17 октомври 1949 г.”

 

Младежът наистина учи няколко месеца в НШЗО в Горна Баня, след това във Военно-политическото училище “Сталин”. Заболява от туберкулоза и е изпратен в санаториума в Искрец, правят му тежка белодробна операция и го лекуват 6 месеца, още две години и половина е в “компанията на жълтата гостенка”. Въпреки и с неособено висок успех в дипломата, както и тежкото заболяване, въображението на ученика Трайков не спир да работи. Той споделя с Галилей Симеонов, бъдещия известен художник, че пише роман със заглавие “По коловоза”. “Ти като художник ще гипсираш моите герои и ще направим една библия на ХХ век…”.

Идеята на младежа Йордан Димитров не остава само в прахоляка на с. Калиманица. След години той написва разказа “Двадесети век”, а един от сборниците е озаглавен “Нова библия”.

В романа си “Прашка”, писан през 1994 г., разказва следното за Берковица: “Познавах градчето добре, тук бях учил гимназия, с което се и приключи моето образование още в петдесетте години. В градчето влязох след войната с цървули и с една бозова плетена фланела и излязох от него със същата бозова фланела, само че вместо цървули се бях сподобил с един чифт следвоенни обуща с дървени подметки от варен бук и със свидетелство за средно образование. За съжаление, никой досега нито ми е искал това свидетелство, нито пък е ставало нужда да го показвам някому или някъде”.

Освен Йордан Димитров Трайков Берковската гимназия завършват и други известни български творци: художникът Доньо Донев, поетите Младен Исаев, Асен Босев и Иван Давидков, писателите Емил Манов, Емил Коралов, Никола Русев, Радослав Михайлов, който също е роден в с. Калиманица, певецът Орлин Горанов…

Нейни възпитаници са и акад. Георги Близнаков, проф. д-р Боян Ничев, проф. д-р Добрин Спасов, проф. д-р Михаил Герасков, проф. д-р Ангел Кирков, проф. д-р Цено Петров и др.

Можете да откриете книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *