„Увивни рози“ – красива и завладяваща любовна история, адаптирана за екран
В книгата „Увивни рози“ главната героиня Гюлсерен е млада жена, която е загубила баща си и живее с майка си и сестра си, които се отнасят към нея като към прислужница. Майка й продава тяхно имение на известния писател Неджип Кунтер.
Романистът се премества в запуснатата вила и намира до камината личния дневник на Гюлсерен. Четейки го, той се изпълва с любопитство и състрадание, карайки го да се впусне в необичайни действия с надеждата да я намери.
Гюлсерен и Неджип се срещат случайно и между тях започва любовна история. Сестра й обаче също желае да притежава Неджип…
Книгата е адаптирана за екран. Филмът „Увивни рози“ е заснет през 1968 г. в Турция със същото заглавие като романа.
„Тя вдишваше дълго аромата на увивните рози, катерещи се по стената. Тези рози бяха част от нейния живот. Тънките клони опасваха къщата като собствените й ръце.
След днешния ден собствените им ръце щяха да паднат настрани, безпомощни и слаби, но розите щяха да продължат да обграждат къщата с цялото си великолепие и щяха да живеят със силата, бликаща от тази почва.
Сила, бликаща от почвата! Но… Не може ли такава сила да извира от сърцето й? Сила, която да я поддържа жива… И… Сила, която да я направи щастлива… Тъй като тя обичаше, с огъня, който тази любов й даде, можеше да бъде по-силна от силата на земята, за да я поддържа жива. Защо човек да не изпита това? Защо тя да не използва магията на женствеността? Защо да не се опита да го накара да я обича?“
Муазез Тахсин Берканд (1899 – 1984 г.) е една от най-известните писателки в съвременната турска литература. Работила е като учител по турски и френски език в Турция и Ливан, а след това като преводач в различни компании. Публикувала е голям брой романи, статии и др. Книгите й се радват на широка аудитория и част от тях са филмирани. Главните герои са жени, като основна тематика са най-вече емоциите и любовта. Най-популярни са романите й „Под боровете“, „Младата дама“ „Увивни рози“ и др.
Можете да откриете книгата ТУК.
