„Как Исландия промени света“ от Егил Бяртнасон: Неразказаната история на един малък остров, който оформя света от векове

„Как Исландия промени света“ от Егил Бяртнасон е най-новата книга, която излиза с логото на издателство „Ера“ на 5 октомври.

Това е неразказаната история за това как един малък остров насред Атлантическия океан оформя света от векове, пишат издателите.

Историята на Исландия започва преди 1200 години, когато един разочарован викингски капитан и безполезният му щурман се натъкнали на земя сред Северния Атлантик. Изведнъж островът вече не бил просто място за гнездене на арктическите птици. Вместо това става дом на нация, чиито дипломати и артисти, моряци и войници, вулкани и цветя, тихо променят земното кълбо завинаги.

Сладкодумно и с чувство за хумор Егил Бяртнасон представя Исландия в необикновена светлина. Той показва ключовата ѝ роля в толкова различни събития като Френската революция, кацането на Луната и основаването на Израел. Отново и отново една скромна нация се озовава на първа линия на историческите събития, оформяйки света такъв, какъвто го познаваме днес. 

„Как Исландия промени света“ показва народа, историята и културата на Исландия, разбива някои митове, разкрива неочаквани факти и всичко започва – без изненада – с един кораб.

Егил Бяртнасон

Егил Бяртнасон е журналист, пътешественик и преподавател в Исландския университет. Негови статии и репортажи както за Исландия, така и за горещи точки в западна Африка са публикувани в най-престижните световни медии.

По-долу четете откъс от книгата:

Как Исландия промени света 05.10.21 г.

Втората световна война Исландия 1918–1945 г.

„Все това повтарях. На Хитлер не може да се вярва. Ако ме бяха послушали, тази каша [Втората световна война] щеше да ни се размине“.

Овцевъд от Северна Исландия разсъждава на глас пред работниците си по време на почивка за кафе (от Nú er hlátur nývakinn, сборник с истински анекдоти от региона) Един от най-старите цветни филми за Исландия е заснет на борда на круизен кораб, плавал край Вестмановите острови. Архипелагът от петнайсет куполовидни острова, се намира над вулканично „горещо място“ на шестнайсет километра от южния бряг. „Континенталните“ исландци наричат обитателите на най-големия остров, Хеймаей, ейямен – „островитяни“. При навлизането в пристанището на Хеймаей се разкрива невероятна гледка. Корабът минава през тесен пролив между голи отвесни черно-зелени скали, издигащи се от морето. В небето се реят буревестници и морелетници. Филмът не е озвучен. Показва само удивителния пейзаж. И край. Следващ кадър – камерата е на сушата, насочена към старинните къщи на острова (през 1973 година градът е построен наново след вулканично изригване). Лентата се движи бързо, понеже цветните филми са скъпи, но за няколко секунди операторът задържа обектива върху простор с пране, разлюляно от морския бриз. Зелените градини подсказват, че лятото е в разгара си. Идиличните мотиви продължават. 

Окото на оператора е привлечено от група деца. Момиченцето на преден план държи за шията мъртва тъпоклюна кайра – местен деликатес. После камерата се насочва към русокосо момченце на около осем години, което се усмихва срамежливо. Филмът привидно се фокусира върху невинното, нежното и чистото. В контекст обаче е смразяващ до мозъка на костите.

Камерата е в ръцете на Ева Браун – любимата на Адолф Хитлер и негова партньорка в самоубийството; жената, останала с него цяло десетилетие по време на Холокоста; единствената жена, наричала Фюрера по име („Адолф“, скъпи). Ева Браун посещава Исландия през лятото на 1939-а, годината, когато започва Втората световна война. Плава на борда на „Милуоки“ – круизен лайнер на нацистката организация за отдих и сила чрез радост „Kraft durch Freude“. В корабния дневник е записано истинското ѝ име до името на майка ѝ и по-голямата ѝ сестра Гертел. Само те знаят какъв живот води Ева Браун в родината. Връзката ѝ с Хитлер се пази в тайна четиринайсет години, защото според Фюрера той щял да привлича повече последователки, ако не е женен.

След обиколката на Вестмановите острови корабът акостира в Рейкявик. Туристите наемат всички местни таксита, за да разгледат горещите извори в Кверагерди. Оттам корабът поема първо на северозапад, после на североизток. Пуска котва в регионалните столици Исафьордюр и Акурейри. По план (както е отбелязано в брошурата за пътуването) „Милуоки“ ще се върне в Травемюнде, Германия, на 31 август – по-малко от месец, преди Германия да нахлуе в Полша и да разпали най-унищожителната война в световната история. На кърмата на кораба се развява нацисткият флаг със свастика. Символът всъщност е познат в Исландия – обърнат наляво ( ), изобразява чука на Тор и присъства в логото на най-голямата исландска компания за превоз на товари по море. Огледалният германски вариант отначало предизвиква любопитство. По време на екскурзията на Ева Браун обаче, исландците вече са свикнали с богатите германски туристи и никой не ги притеснява с въпроси относно това, защо правят такива промени. Няколко месеца преди Ева Браун да пристигне в Исландия, Германия купува внушително имение в центъра на Рейкявик. Сградата е дело на легендарния архитект Гудьон Самюелсон, проектирал Националния театър и църквата „Халгримскиркя“. Предвижда се триетажната вила на „Тунгата“ 18 да стане дом на пенсионирания консултант и любимец на нацистите доктор Вернер Герлах. Затъналата в дългове Германия му отпуска огромен бюджет за харчене в малката Исландия, която е все още под управлението на датския крал. Целият размах на германските предвоенни операции остава неясен, защото в навечерието на краха нацистите успяват да унищожат купища документи. Знаем обаче, че след падането на Ваймарската република през 1933 година в Исландия започват да прииждат финансирани от правителството германски „учени“ с неясни мисии. Знаем също, че държавната компания „Луфтханза“ изпраща агенти да лобират за изграждането на трансатлантическа база, която да служи като временна спирка по трасето между Германия и САЩ. Политическата задача на доктор Герлах става ясна едва през последните десетилетия, благодарение на исландския историк Тор Уайтхед, проучил внимателно писмата и дневниците му. Документите показват, че доктор Герлах е бил марионетка на Хайнрих Химлер, командир на нацисткия отряд на смъртта „Шуцщафел“, по-известен с руническия си акроним . Химлер, злият архитект на Холокоста, твърдо вярва в концепцията за Хилядолетния Райх – „чиста“ и вековечна германска империя – и предвижда Исландия да се превърне в дългосрочен германски форт в Северния Атлантик. По време на войната Уинстън Чърчил обобщава заключението на един от генералите си: „Онзи, който притежава Исландия, държи пистолет, взел на прицел Англия, Америка и Канада“. През тези военни години местоположението на Исландия се оказва жизненоважно. И двата лагера обаче не предполагат колко важна роля ще изиграе Исландия. В началото нацисткият интерес към страната е колкото идеологически, толкова и милитаристичен. С хомогенното си население и с бурната си история Исландия допълва нацистката идея за „арийското наследство“. По някаква необяснима причина нацистите нарочват тази изолирана нация за нещо като „изначална“ арийска раса, вкоренена в героичните саги и митовете за всезнаещите богове Один и Тор.Впоследствие реалният живот в Исландия разочарова агентите им. Сред нацистките лидери обаче, чийто крак никога не е стъпвал в Исландия, увлечението не стихва. И е изклю-чително опасно, понеже мечтата за завладяване на Исландия стига до най-високите етажи на Нацистката партия. Химлер не постига своето. Но призракът на нацистката инвазия променя Исландия завинаги.

Можете да поръчате „Как Исландия промени света“ ТУК.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *