„Актриса” на Ан Енрайт – поглед към майчинството и тъмната страна на славата, брака и мизогинията
История за тъмната страна на шоубизнеса с пълен набор от мръсници и сексуални хищници – това е един от пластовете в романа „Актриса” на ирландката Ан Енрайт. Когато започва да го пише преди пет години, тя усеща, че „съобщава някаква новина”, отбелязва британският в. „Гардиън”.
Съвсем скоро се разразява скандалът с Харви Уайнстийн и вълната #Me Too завлича на дъното много звезди. „Наистина е интересно как тръгва приливът. Бях една от многото лодки на този надигащ се прилив”, казва Енрайт. Готовата „Актриса” дебютира на книжния пазар през март миналата година и оттогава досега освен на английски език, натрупа и издания на френски, немски, италиански, испански и холандски. Българското издание излиза в превод на Стела Джелепова, с корица от Моника Вакарелова и с логото на „Лист”.
Ан Енрайт вече е позната у нас с романа си „Събирането”, донесъл ѝ престижната награда „Ман Букър” през 2007 г. Също както в него, и в „Актриса” авторката провокира с теми, за които не се говори или са пълно табу – като тъмната страна на славата, подценяването на жените и откритата мизогиния, физическото и психическото насилие.
Сюжетът се завърта от книгата, която Нора – писателка на 50+, съчинява за майка си – знаменитата ирландска актриса Катрин О’Дел. Разказът за звездните ѝ мигове, изтъркани любови и периоди на вътрешно опустошение на фона на събитията в Ирландия през 70-те години, се преплита със собствената история на Нора. „Актриса” е книга за свободата, която намираме в работата си и в любовта, която правим и пазим, както и за пътя, по който стигаме до душите на най-близките ни хора.
Любопитна подробност е, че и самата Ан Енрайт е била професионална актриса „за поне шест месеца”, както признава тя пред в. „Гардиън”. Изявява се на сцена след като завършва колежа „Тринити”, а над своята „театрална книга” мисли няколко години, привличена от „тази носталгия, това малко безвкусно, леко изтъркано, обнадеждаващо, глупаво нещо. Винаги съм обичала всичко това. Обичах зад кулисите.” В „Актриса” писателката иска да улови това, което тя нарича „момента на блясъка“, което също е „удар на загубата“. „Моментът, в който видите, че нещо е красиво, е моментът, в който то започва да се отдалечава от вас или разбирате, че го няма. Някак си е недостижимо.”, казва авторката, цитирана от в. „Гардиън”.
Сред постиженията на книгата ѝ засега са признанията на читателите и отзиви като: „Оголен от всякаква сантименталност, резултатът е критика, изповед, любовно писмо. (Рон Чарлз, „Уошингтън поуст“), „Смес от лирична проза, непосредственост, топлина и емоционална дълбочина“ („Къркъс Ривюс“).
Можете да поръчате книгата ТУК.
