Излезе истинско съкровище: „Дневник от Северна Корея“ от Майкъл Палин
Пътешествие в самото сърце на репресивния и потаен режим на Ким Чен Ун
„Дневник от Северна Корея“ от Майкъл Палин е най-новото заглавие на издателство Вакон.
През май 2018 г. непоколебимият бивш член на „Монти Пайтън“ и неустрашим пътешественик Майкъл Палин се осмелява да замине на посещение в Корейската народно-демократична република, за да надзърне в живота на една от най-потайните и отделени от останалия свят страни.
Палин споделя с нас дневника си, в който по време на пътуването си той записва дори и най-малките подробности. В него той описва преживяванията си в страна, коренно различна от останалите места, които е посещавал: страна, в която се намира най-високата необитаема сграда в света; страна, в която жителите на Пхенян всяка сутрин се будят от звуците на химна „Къде си ти, любими генерале?“, излъчвана от тонколони в целия град; и страна, в която има 15 одобрени прически. Палин разказва за едно пътуване, изпълнено с ярки контрасти, което в един ден го отвежда в лъскавата и модерна столица с нейните триумфални арки и статуи, а на следващия – в провинцията, където изглежда нищо не се е променило десетилетия наред..
Майкъл Палин е автор на сценарии и участник в редица телевизионни предавания и филми, от „Монти Пайтън“ и „Ripping Yarns” до „Риба, наречена Уанда“ и „Смъртта на Сталин“.
Той е и автор на няколко документални предавания за пътешествия, приети с възторг от публиката, които го отвеждат до Северния и Южния полюс, в пустинята Сахара, на Хималаите, в Източна Европа и Бразилия. Книгите му включват разкази за неговите пътешествия („Столът на Хемингуей“ и „Истината“), няколко дневника, както и заглавието „Еребус: историята на един кораб“.
От 2009 г. до 2012 г. той е президент на Кралското географско дружество.
През 2013 г. получава наградата на BAFTA за цялостно творчество, а през 2019 г. е удостоен с рицарско звание. Понастоящем живее в Лондон.
Този пътепис ни напомня за прекрасните качества на Майкъл Палин – за неговото любопитство, ведро настроение и желание да види да види най-доброто във всеки човек, когото срещне, пише Telegraph.
Тази книга е истинско съкровище, категорични са от Daily Express.
Очарователен и забавен пътепис, пише Choice Magazine.
По-долу четете откъс от книгата „Дневник от Северна Кореа“ от Майкъл Палин
КНДР, която дълги години беше определяна като потайния сръдльо в международната политика, сега сякаш поемаше по нов път, който наричаха „чаровна офанзива“. Не само че страната изпрати отбор за участие в Зимните олимпийски игри в Южна Корея, но и прибягна до много хитър ход: властта реши да изпрати Ким Йо Чонг, фотогеничната сестра на „Върховния вожд“ Ким Чен Ун, на церемонията по откриването на Олимпиадата и тя застана точно зад безизразния Майк Пенс, вицепрезидента на Съединените щати. Така с един удар Северна Корея показа, че сръдльовците са във Вашингтон, а не в Пхенян.
Колкото и невероятно да звучи, само месец след Олимпийските игри Белият дом съобщи за евентуална среща между върховния вожд и американския президент. А шест седмици по-късно Ким Чен Ун напусна Северна Корея за първи път след възкачването си на власт през 2011 г. и отпътува с влак за Пекин, за да се срещне с китайския президент.
Разпалвани от топлия бриз на възстановените приятелски отношения, очакванията и надеждите относно пътуването ми се съживиха. Пощенската ми кутия се напълни с книги за Северна Корея. Макар че работех усилено по проекта за „Еребус“, успяха да ме убедят да се срещна с евентуалния режисьор на име Нийл Фъргюсън, чийто разказ за подготовката за филма можете да прочетете в послеслова на този дневник. Трябваше да сме предпазливи. Проектът беше в толкова несигурно положение, че дори и най-малката публичност преди започването му можеше да доведе до неговото преустановяване. Срещите ни бяха тайни, сякаш излезли от шпионски роман на Джон льо Каре, и се провеждаха на закътани маси в задните части на кръчми и кафенета, като винаги в разговорите си наричахме Северна Корея с кодовото название „Северен Кройдън“.
За мой късмет се оказа, че имах триседмична пауза в графика си за „Еребус“ – време, през което редакторът на книгата работеше по вече завършения текст. И така внезапно, с едва ли не неприлична бързина, аз започнах да събирам багажа си за полета до Пекин, убеждавайки съпругата си, че Ким Чен Ун е точно толкова опасен, колкото и Дядо Коледа, и че всичко ще бъде наред, защото Северна Корея си търсеше приятели, а не врагове. В малкото спокойни мигове преди моето отпътуване си казах, че и аз самият не вярвам в тези свои думи. Историята ни беше научила, че взаимоотношенията между Северна Корея и останалия свят можеха да се променят само за миг.
Това пътуване нямаше да прилича на нито едно от останалите, които бях предприемал до момента.
2018 г.
Предупредиха ме, че властите в Северна Корея са параноично настроени към всякаква информация, влизаща в страната, и затова няма да мога да взема със себе си основните за всички пътешественици неща – карти, пътеводители, онлайн насоки и съвети. Надявахме се да снимаме из цялата страна – в по-малки и по-големи градове, в провинцията – и подобно ограничение беше много неприятно за нас. Като прибавим и притеснението да не видят, че носим фотоапарат или диктофон, вариантите ми за записване на това единствено по рода си пътуване бяха ограничени до един малък син тефтер със спирала, специално избран така, че да е възможно най-незабележим.
На място се оказа, че властите са доста толерантни към моя айфон, а в уединението на различните хотелски стаи (доколкото можеше да се говори за уединение), аз записах допълнителен материал на диктофона. Въпреки че редактирах записите и ги допълних със спомени, които не бях успял да запиша на място, по-голямата част от това пътешествие бе документирана в синия ми тефтер.
Едно от нещата, които научих, е, че Северна Корея е име, което местните не познават и не използват. За тях страната им се нарича Корейска народнодемократична република – КНДР.
Можете да поръчате книгата ТУК.
