Четем „Клубът“ от Матилда Вос Густавсон

Как #MeToo промени Швеция и Нобела за литература?

Почитатели сте на Стиг Ларшон и неговата героиня Лисбет Саландер, момичето, което си играеше с огъня? В такъв случай не пропускайте документалния роман „Клубът: Журналистическо разследване на злоупотребите с власт зад Нобеловия скандал, започнал през 2017“ (изд. „Гутенберг“) от Матилда Вос Густавсон, който излезе в началото на май. 

В „Клубът“ ще срещнете един друг Стиг Ларшон, „лошото момче“ на шведската литература от 1970-те години, и неговия близък приятел Жан-Клод Арно.

В Швеция „Клубът“ е дългоочаквано заглавие и се превръща в бестселър веднага след публикуването си през ноември 2019 г. Нарежда се в топ 10 на най-продаваните нехудожествени заглавия за 2020 г. 

„Клубът“ е на българския пазар под логото на издателска къща „Гутенберг“, в превод от шведски език на Меглена Боденска, а художественото оформление на корицата е дело на Даниела Денчева.

Известният криминолог и автор в жанра Нордик ноар Лейф Г.В. Першон горещо препоръчва „Клубът“: „Изключителна книга! Ако ви се чете трилър, е много подходящ избор. Освен това е прекрасно написана“. 

„Клубът“ има и обстоен предговор, който разказва неизвестни у нас факти за Алфред Нобел, мотивите му да включи награда за литература в завещанието си, как то бива осъществено въпреки огромната първоначална съпротива и пречки, за Шведската академия, една уникална в света институция, повече за някои от нейните членове, изиграли ключова роля в Нобеловия скандал, както и какво се промени в процеса по избор на Нобелист.

Разследващият репортаж „Влиятелен културтрегер обвинен в дългогодишен сексуален тормоз“

„Клубът“ е книга с предистория. Две години по-рано, на 22 ноември 2017 г. авторитетният ежедневник „Дагенс Нюхетер“ публикува разследване на Матилда Вос Густавсон, в което 18 жени свидетелстват за сексуални посегателства, извършени от неназован „Културтрегер“, съпруг на член на Шведската академия. Избухва скандал, съизмерим с „Уотъргейт“. Статията предизвиква верижна реакция, почти половината членове на Шведската академия я напускат. Стига се до това през 2018 г. да не бъде връчена Нобеловата награда за литература и темата доминира шведските медии през цялата година.

Първата страница на „Дагенс Нюхетер“ от 22 ноември 2017 г., в който е публикувана статията на Матилда Густавсон „Влиятелен културтрегер обвинен в дългогодишен сексуален тормоз“

През есента на 2017 г., когато „Ню Йорк Таймс“ публикува разкритията за Харви Уайнстийн, и се ражда движението #Me Too, Матилда Густавсон се запитва дали е възможно и в Швеция да има насилник от подобен калибър. „Едва ли, Стокхолм не е Холивуд, културния свят тук е малък, парите – също, казва си тя“. Но после ѝ хрумва едно име: Жан-Клод Арно. Густавсон започва да разследва и „Клубът“ кодовото наименования, с което в редакцията наричат Шведската академия. 

Жан-Клод Арно, „Културтрегера“, е французин, съпруг на поетесата Катарина Фростенсон, която е член на Шведската академия. В родината ѝ смятат Фростенсон за кралица на поезията.  През 1989 г. творческият тандем Арно-Фростенсон отваря културен клуб в едно подземие в Стокхолм, „Фурум“. С Арно като художествен ръководител клубът бързо се превръща в култово средище, посещавано от писатели, актьори, художници и от членовете на Шведската академия.

Катарина Фростенсон и Жан-Клод Арно през 1989 г. Снимка: Май-Брит Ренстрьом/ТТ

За младите дарования, сцената на „Фурум“ е катапулт към славата. Приятелят на авторката Расмус, работил като асистент в клуба, разказва:

„Спомням си, че „Фурум“ беше всичко, за което си бях мечтал. В това подземие идваха всички значими писатели и интелектуалци, всички, на които се възхищавах още от гимназията. Просто да слезеш по стълбите и да видиш множеството известни личности, беше само по себе си „велико преживяване“; картина, сякаш оживяла от книгите, които бях чел. Романи от края на XIX век, в които неопитен младеж пристига в столицата и изведнъж пред него се отварят дверите към един прекрасен нов свят, който расте ли, расте. Като да преживяваш изненада след изненада. Както, когато Ема от „Мадам Бовари“ отива на бал за първи път: тя попива всичко, движенията, които правят богатите, думите, с които се изразяват. И е силно впечатлена от красотата им, която не е красотата на младостта“.

Густавсон разговаря с много хора от културните среди и се оказва, че всички знаят история за сексуален тормоз с извършител Арно. Ето какво ѝ разказва Стефан Ингваршон, по онова време културен съветник в Шведското посолство в Москва:

„Като млад бях смелчага. Докато работех в едно малко издателство, Арно хвана за гърдата една гостенка на наше събитие и аз го изхвърлих. Той ми се разкрещя: „Абе ти знаеш ли кой съм? Ще ти проваля кариерата!“. Но колкото повече се изкачвах в йерархията, толкова по-страхлив ставах. Когато постъпих в друго, по-солидно издателство, вече ми се струваше невъзможно да му се опълча, предвид всичките му връзки. А после организирах стокхолмския литературен фестивал Stockholm Literaturе, който е изключително зависим от Шведската академия“.

Посегателствата на Арно са били премълчавани в продължение на двайсет-трийсет години. В интервютата, които провежда, Густавсон научава за груби издевателства, дори изнасилвания. Как е било възможно, защо Арно е останал недосегаем? Отговорът е: заради протекцията на Шведската академия. 

Шведската академия

Шведската академия е изключително консервативна и обвита в тайнственост институция. И това не е чудно – тя е основана през 1786 г. от Густав III (1746 – 1792) с девиза „дарба и вкус“. И до днес 18-ата ѝ членове съблюдават церемониала, предписан от шведския „крал-слънце“. В демократична и светска държава като Швеция, където всички си говорят на малко име, „осемнайсетимата“ се радват на статут на богоизбрани. Но институцията дължи престижа си най-вече на задачата да определя лауреата на Нобеловата награда за литература. Прави го от 1901 г. насам, както е пожелал в завещанието си откривателят на динамита Алфред Нобел. 

Примерът на Нобел е заразителен и през следващите години десетки филантропи правят дарения на институцията. Това я превръща в най-могъщият фактор в шведския културен живот.  Академията раздава около 50 награди и разпределя субсидии на обща стойност около 30 милиона шведски крони (близо 2.9 милиона евро) годишно. Институцията е патриархален бастион – до 1992 г. сред членовете ѝ са избрани само 4 жени, а именно Селма Лагерльоф (1914), Елин Вегнер (1944), Шерщин Екман (1978) и Катарина Фростенсон (1992).

Изтичане на имена на Нобелисти

Срещу Арно е имало сигнали, дори през 1997 г. вестник „Експресен“ публикува статия под надслов „Секс маниак в културния елит“. Публикацията остава без последствия.

Но след разкритията на Матилда Густавсон по инициатива на постоянния секретар на Шведската академията Сара Даниус е стартирано адвокатско проучване и институцията прекъсва връзки с Арно. Отначало Академията застава зад Даниус – първата жена, заела поста постоянен секретар – но през следващите месеци се оформят два непримирими лагера.

Междувременно адвокатското проучване установява конфликт на интереси, тъй като Шведската академия е отпускала субсидии на „Фурум“, който се оказва отчасти собственост на Катарина Фростенсон. Доказано е ѝ че от Арно са изтекли имената на седмина Нобелисти за литература: Вислава Шимборска (1996), Елфриде Йелинек (2004), Харолд Пинтър (2005), Жан-Мари Густав льо Клезио (2008), Патрик Модиано (2014), Светлана Алексиевич (2015) и Боб Дилан (2016). Посегателства са се случвали и в апартамент в Париж, собственост на Академията, който Арно е бил натоварен да стопанисва срещу заплащане.

Кой е Жан-Клод Арно?

Арно пристига в Швеция в края на 1960-те години. В хода на разследването Матилда Густавсон се убеждава, че той е митоман, който разправя какви ли не истории за себе си. Предприемчив е, иска да се занимава с изкуство. Опитва като фотограф, оперен и кино режисьор. Харизматичен е и на околните им се иска да му вярват. Приписва си водеща роля в майските вълнения в Париж през 1968 г. и във френската Нова вълна в киното. Една от проговорилите свидетелки разказва, че не взимала историите му за чиста монета:

„– Но да отсееш истината от лъжата, беше безнадеждна работа. Най-невероятните неща се оказваха верни. Както когато предварително ми казваше кой ще вземе Нобеловата награда за литература или кой ще бъде следващият избран в Шведската академия“.

Последствията

Веднага след публикуването на разкритията, една от жертвите на Арно подава срещу него жалба в полицията. Образувано е дело и през октомври 2018 г. Стокхолмският районен съд осъжда Арно на две години лишаване от свобода за изнасилване. Той обжалва и през декември 2018 г. Апелативният съд удължава присъдата му на 2.5 години. През май 2019 г. Върховният съд на Швеция не дава допустимост на жалбата му.

През януари 2019 г. Катарина Фростенсон напуска Академията. Също и Сара Даниус, която умира след тежко заболяване на 12 октомври 2019 г., два дни след оповестяването на Нобелистите за литература за 2018 и 2019 г. 

Нобеловата фондация, която управлява финансовите средства, завещани от Нобел и се грижи за Нобеловия „бранд“ се намесва – отказът на фондацията да отпусне средствата от наградния фонд е всъщност причината излъчването на Нобелист да бъде отложено през 2018 г. Фондацията поставя ултиматум на Шведската академия – или компрометиралите се нейни членове ще се оттеглят от участие в пряката работа по избор на лауреат, или ще възложи задачата на друга академия (неяснота в завещанието на Нобел дава такава възможност, повече за това ще разберете от предговора.) Шведската академия в продължение на месеци упорства и отказва да се съобрази с изискванията. Но най-накрая го прави. Хорас Енгдал, близък приятел и яростен защитник на Жан-Клод Арно се оттегля от вътрешния Нобелов комитет на Академията, променени са и някои процедури.

Шведката академия оцеля и от 2017 г. насам съставът ѝ е коренно обновен: половината от осемнайсетимата членове са избрани след 2018 г. Една трета от тях са жени – най-голямото процентно съотношение през цялата история на Академията. В отговор на исканията за по-голяма прозрачност, през 2019 г. институцията започна да публикува своите годишни финансови отчети.

„Фурум“ затваря окончателно врати през март 2018 г. 

#Me Too в Швеция: #tystnadtagning (#тишинамоля!камераработи)

Разкритията на Матилда Густавсон, описани в „Клубът“, са преломна точка по отношение на правата на жените в Швеция и т. нар. право на телесна автономност. 

Всъщност началният изстрел на #Me Too в Швеция, както и в световен мащаб, е произведен от филмовите среди. На 8 ноември 2017 г. ежедневникът „Свенска Дагбладет“ публикува открито писмо-протест под хаштага #tystnadtagning (#тишинамоля!камераработи) срещу сексуалното насилие, подписано от над 700 актриси. На 19 и на 20 ноември следва мащабна акция: актриси четат свидетелски разкази на свои колеги на 12 сцени из цялата страна. Националната телевизия предава директно от „Сьодра театерн“ в Стокхолм, където сред публиката са кралица Силвия, престолонаследничката Виктория и министърката на културата Алис Ба Кунке. 

Движението #Me Too има сериозни последствия в шведските театрални и филмови среди. Ейрик Стюбьо, директорът на Кралския драматичен театър в Стокхолм, е отстранен предсрочно през 2019 г., тъй като не е реагирал подобаващо на обвинения за случаи на сексуален тормоз в ръководения от него театър. Бени Фредриксон, директорът на „Култюрхюсет Стадстеатерн“ в Стокхолм и съпруг на оперната певица Ан Софи фон Отер, се самоубива през 2018 г., след като е обвинен в сексуален тормоз.

Матилда Вос Густавсон (р. 1987) е журналистка във водещия шведски ежедневник „Дагенс Нюхетер“. През 2016 г. е удостоена с награда „Златното перо“ на Асоциацията на шведските публицисти за портретите си на известни личности, сред които Кристина Лугн и Юнас Гардел. През 2018 г. е обявена за журналист на годината. Също така, нейни разкази са публикувани в списание „Гранта“.

Матилда Вос Густавсон и шведското издание на „Клубът“, снимка: Трун Улберг

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *