Могат ли две пълни противоположности да станат „Съквартиранти по любов“?
Дебютният роман на Фалън Балард е закачлив разказ за щастливите случайности на съдбата
Приятелство и любов сред наелектризиращата обстановка на съвременен Ню Йорк разцъфтяват на страниците на зашеметяващия дебютен роман „Съквартиранти по любов“ от Фалън Балард, който вече грее и на български език (ИК „Сиела“).
В тази свежа и очарователна романтична комедия за двама пълни непознати, събрани от едно случайно объркване, противоположностите се привличат силно. А щастието чука на вратата съвсем буквално – стига само да имаш смелостта да му отвориш.
В продължение на шест години Сейди Грийн е посветила живота си на работата си като финансов анализатор в елитна компания в Ню Йорк. Не се оплаква, работи извънредно и никога не повишава тон. А когато получава така чакания шанс за повишение, благодарение на което най-после да изплати огромния си студентски заем, Сейди е решена да се бори със зъби и нокти да го получи.
Но в корпоративния свят винаги има някоя уловка… например бъдещият зет на шефа, който без никакъв опит и умения получава позицията. Неспособна да сдържа емоциите си и секунда повече, Сейди най-после отприщва огнения си нрав и за една вечер се оказва безработна, в търсене на нов апартамент и в отчаяна нужда от силен коктейл.
На помощ се притичат най-добрите ѝ приятели и след няколко питиета повече от разумното, Сейди обърква приложението за запознанства с такова за намиране на съквартирант. И така среща Джак.
Джак и Сейди няма как да бъдат по-различни един от друг. Противно на енергичния ѝ и общителен характер, Джак е тих, спокоен и предпочита да прекарва вечерите си във филмови маратони и играейки видео игри. Освен това притежава жилището мечта за всеки нюйоркчанин и си търси съквартирант.
Готов да предложи на Сейди свободната си стая докато младата жена си стъпи на краката, Джак иска да най-после да излезе от черупката, в която се е затворил след смъртта на родителите си. А символичният наем, който той ѝ предлага, кара Сейди да приеме предложението му и отново да си позволи да преследва своята голяма и наглед невъзможна мечта – да отвори собствен бизнес с цветя.
Между двамата бързо се заражда топло приятелство, което постепенно прераства в пламенно привличане, а Джак и Сейди са изправени на кръстопът. Ще рискуват ли да загубят ценната връзка помежду си в търсене на голямата любов?
В духа на „Споделеният апартамент“ и „Срещи по време на ваканция“, „Съквартиранти по любов“ е динамична и модерна приказка за случайностите на съдбата, които могат да се окажат най-сигурното нещо в живота ни; за вторите шансове, за дома и семейството, което сами си избираме.
Фалън Балард вдъхва живот на своите ярки и цветни персонажи с помощта на закачлив хумор и обилна доза остроумие, а страстта между тях бавно се нажежава с всяка страница, примамвайки читателите да тръпнат в очакване на взривоопасната развръзка.
Из „Съквартиранти по любов“ от Фалън Балард

Съвсем сигурно е, че закъснявам за срещата, но защо, по дяволите, съм се уговорила с някакъв мъж от Бруклин? О, да, защото тогава се бях напила безпаметно именно в Бруклин. Идиотка. Най-после успявам да открия кафенето и раздразнението ми поне отчасти се уталожва, защото е дяволски чаровно. Стените са в бледосиньо, а има и пано с цветя.
– Добре. Парк Слоуп, може и да си заслужаваш едночасовото пътуване. – Влизам в кафенето и се оглеждам за сексапилен, добре облечен мъж, защото макар да не помня как изглежда, със сигурност имам мой тип. Отивам до дъното на малкото помещение, връщам се навън във вътрешния двор, после обратно вътре, като проверявам всички ъгли на заведението.
– Сейди?
Сподавям стона си, щом се обръщам наляво. Трябва да съм била настина много пияна.
Но ето ни тук. Лепвам си сияйна усмивка и приближавам до пълна противоположност на всички мъже, с които някога съм се срещала.
Очите му са скрити от черни пластмасови очила, които вероятно дори нямат лещи. Между тях и разрошената му къдрава тъмна коса се вижда само ивица толкова бледа кожа, че сигурно с месеци не е излизал на открито. Носи скъсани джинси, стари маратонки и, боже мой, фланелка с „Властелинът на пръстените“.
Дори не се изправя, докато си проправям път към масата и умишлено бавно шумоля с напълно подходящата си за първа среща разкроена пола на цветя.
– Не искаш ли първо да си вземеш нещо за пиене? – Все още без да си дава труд да стане и да ме поздрави, той посочва към бара.
– О, да. Разбира се. – Завъртам се на пети и се отправям към касата, като се старая да забележи колко много усилия някои от нас са вложили във външния си вид за така наречената първа среща. И нямам нищо против да платя за кафето, но можехме поне да се прегърнем за запознаване.
Няма значение. Поръчвам си моето ванилово айскафе с мляко и го отнасям до малката мраморна масичка. След като цял час съм пътувала дотук, със сигурност няма да си тръгна обратно за вкъщи след няма и пет минути. И още по-сигурно е, че няма да си тръгна, без първо да съм си изпила кафето.
Плъзвам се на свободния стол и протягам ръка. Няма да лъжа, определено не си спомням името на мъжа, но на този етап не ми пука особено.
– Приятно ми е официално да се запознаем. Ръката ми потъва в неговата и той решително я раздрусва.
– Джак. Джак Томас.
– Джак. – Поне е достатъчно свестен да не ме кара да се срамувам, че съм забравила името му. – Сейди Грийн.
– Да, зная. – Той бръква в пътната си чанта и измъква папка. – Защо не ми разкажеш малко за себе си?
Свъсвам вежди, докато той отваря папката и измъква химикалка някъде из дълбините на косата си. Хм, какво? Това среща ли е, или интервю за работа?
– Какво точно би искал да знаеш, Джак? – Повдигам вежда – трик, който съм усъвършенствала с много упражнения пред огледалото – и отпивам от кафето си.
Той дори не ме поглежда.
– Да започнем с обичайното. Работа, хобита и така нататък.
Трябваше да избера възможността за коктейл от приложението за срещи, защото макар вчера да съм се заклела никога повече да не близна алкохол, ще ми трябва питие, за да издържа това.
– Финансов анализатор съм. – Изричам думите, преди да осъзная, че всъщност не са верни. Но няма значение. Скоро ще станат истина. – Завършила съм Колумбийския, дрън, дрън, дрън. Но честно казано, това е най-безинтересното нещо за мен.
– Работата ти е най-безинтересното нещо за теб? – Той надрасква някаква бележка върху хартията в папката и най-сетне вдига очи към мен, макар че не среща погледа ми, а се вторачва някъде зад гърба ми.
Но ехаа. Дори без да ме гледа в очите, дъхът ми спира. Може да има какво да се желае по отношение на облеклото, но очите му са вълшебни, най-зелените, които някога съм виждала у човешко същество. Цвят на мъх, изумруди или някаква друга подобна поетическа измишльотина.
Той прочиства гърло, след като не отговарям на въпроса.
– Извинявай, какво каза? – Заемам се да отпия нова глътка кафе и едва не се задавям.
– Каза, че работата ти е най-безинтересното нещо за теб? – Вниманието му се връща към папката. Засмивам се пресилено.
– Не е ли вярно за повечето хора? – Или поне за онези, които имат работа. За разлика от мен. Той се намръщва.
– Надявам се да не е.
Добре, Съдия Съдийски.
– А ти какво работиш, Джак? Червенина плъзва върху видимата част от страните му.
– Нищо. – Думата е изречена едва чуто и той припряно продължава, преди да успея да реагирам. – А какви хобита имаш?
– Работа, излизане с приятели, още работа, говорене на цветята ми и пак работа. – Протягам се към вазичката с цветя отстрани на масичката и пренареждам пъпките в опит да се въздържа да не сграбча тая глупава папка.
– А как ще опишеш общо характера си?
Зяпвам. Скръствам ръце, облягам се на масичката и скъсявам разстоянието помежду ни на по-малко от трийсет сантиметра, готова да му дам да се разбере, защото имах неприятна седмица и не съм в настроение за това.
– Виж какво. Съзнавам, че не съм била на любовна среща доста по-дълго, отколкото ми се нрави да призная, но сериозно ли? Това ли пропускам? Защото не, благодаря. Трябваше да си остана вкъщи с Нетфликс и растенията, и да, съзнавам колко жалко звучат тези думи, и да, дори не ми пука на тоя етап, защото всичко това е толкова откачено.
Той се обляга на стола си, сякаш физически не може да понесе да споделя пространството ми.
– Почакай. Кой е споменал за любовна среща?
– Шегуваш ли се? Да не би да съм в „Скрита камера“? Това не може да ми се случва наистина. – Понечвам да бутна стола си назад и да стана, но Джак слага длан върху ръката ми. Кожата му е топла и мека, а жестът е изненадващо нежен.
Настъпва кратко мълчание, през което Джак сякаш осъзнава, че все още държи ръката ми. В същия миг се отдръпва като опарен.
– Извинявай. Не си тръгвай. Нямах намерение да се държа като гадняр, но съм малко объркан. – Той ме подканя да седна отново. Сядам, но се отдръпвам от масата и скръствам ръце на гърдите. Като зрял човек, каквато съм.
– Защо мислиш, че това е любовна среща? – В гласа му не се долавя обвинение, само любопитство. Измъквам телефона си и отварям приложението.
– Приложението, в което се харесахме, е за любовни срещи. Какво друго би могло да бъде? – Вдигам екрана към него.
Той свива устни и се взира в телефона ми.
– Това не е приложение за любовни срещи.
– Напротив. Аз те харесах, ти ме хареса, приложението ни свърза, уредихме си среща. – Обръщам телефона обратно към себе си с чувството, че се намирам във филм на ужасите. И в този момент ме обзема истински ужас.
СЪКВАРТИРАНТИ е изписано в горния край на екрана с ярки оранжеви букви. – О, Господи. Аз съм пълна глупачка. – И макар не за първи път да си мисля подобно нещо, този е най-унизителният. – В моя защита ще кажа, че бях абсолютно пияна по това време.
Можете да поръчате книгата ТУК.