Бестселъровата писателка Шийла О’Фланагън ни кани на „Три сватби и едно предложение“
Добре дошли сред страниците на различната приказка за силните жени
В приказките винаги се намира принц на бял кон, който да спаси принцесата и да я отведе към тяхното „и те заживели щастливо“. Но в днешно време да бъдеш „спасена“ си е пълна отживелица, а щастието на принцесата зависи единствено от самата нея…
Това е съвременната приказка, в която ни кани нестандартният роман „Три сватби и едно предложение“ от ирландската писателка Шийла О’Фланагън. Авторката на почти 30 бестселъра, открили многобройна публика по цял свят, дебютира на българския пазар, за да разкаже вдъхновяващата история на смела и силна жена, която избира да докаже пред света, че е много повече от просто нечия съпруга.
Остроумен, модерен и топъл като разговор с добър приятел, „Три сватби и едно предложение“ е по-различна любовна история за обичта ни към самите нас и правото ни да изберем как да продължи собствената ни приказка.
„Всяка жена, която и да е тя, има нужда от броня по свой избор.“
Няма по-голямо предизвикателство в живота на една свободна и независима жена от чуждите сватби. Особено когато става дума за сватбата на по-малкия брат на Делфи Мартенс, която тя няма как да пропусне. Вглъбена в работата си и напълно убедена, че не иска да променя статуса си на неомъжена жена, Делфи вече предусеща непоисканите погледи на съжаление от роднините си. И тогава ѝ хрумва да вземе със себе си перфектния кавалер, който да им затвори устите.
Точно обаче когато започва да си мисли, че тази сватба може и да не е чак толкова неприятна, Делфи вижда поредица от пропуснати повиквания и разбира, че нещо ужасно се е случило.
Мечтаното ѝ повишение започва да ѝ се изплъзва, а свободата да прави каквото си ще и къщата ѝ край морето сякаш не могат да отклонят вниманието на Делфи от неизбежните въпроси. Дали наистина е щастлива с живота, който води? И дали майка ѝ не е права и не ѝ е време да се задоми, особено след като една голяма любов се е завръща в живота ѝ?
Шийла О’Фланагън кани читателите си право в лято, изпълнено с неочаквани обрати и изкусителни предложения.
Окуражаващ и смел, „Три сватби и едно предложение“ е роман, който ще ви накара да повярвате в себе си и ще ви припомни, че е необходимо само да се вслушате. Собственият ви вътрешен глас ще ви прошепне най-важното.
Из „Три сватби и едно предложение“ от Шийла О‘Фланагън
На крачка съм да похарча сто хиляди евро за сребърна гривна, когато мобилният ми телефон звъни и оглася офиса с мелодията на „Замръзналото кралство“, звучаща с такава сила, че може да строши стъкло. Отварям най-долното чекмедже на бюрото си, тиквам вътре кожената чанта със звънящия в нея телефон и рязко затръшвам чекмеджето с крак. Елза вече е заглушена, но мобилният продължава да вибрира, с което тя ме информира, че бездруго студът никога не я е притеснявал.
– Какво каза? Дентън, нашият експерт, е в залата за търгове и съветът на Елза Let It Go очевидно му е объркал ритъма.
– Нищо – отговарям. Поемам дълбоко дъх. – Докъде я докарахме?
– Последната заявка е за деветдесет хиляди – уточнява той.
Дали ще успея да сложа точка с деветдесет и пет или ще се наложи да опра до лимита? Честно казано, не съм очаквала да се стигне до толкова висока цифра. Гривната е антика, но също така е изискана и стилна, не от типа бижута висша мода. Принадлежала е обаче на лейди Анабел Ансли, прочут модел от едно време, и тя я е носила във вечерта, когато е снимана да се натиска с един от „Бийтълс“ на задната седалка на кола, докато съпругът ѝ е държал важна реч в парламента, така че гривната си носи нещо от скандалния дух на шейсетте години. Също 6 така трите камъка, инкрустирани в среброто, са изумруди, а изумрудите, дори малките, в момента са много популярни.
Вдигам на деветдесет и пет.
– Добре – казва Дентън.
Крача зад бюрото, докато очаквам известие от него. Конрад страшно много иска тази гривна за трийсетия рожден ден на Бианка, а той обикновено получава каквото иска на цената, която е готов да плати. Рядко надвишава самоналожения си лимит за харчене дори когато опира до невероятно красивата му (и много по-млада) приятелка. Тъй че, ако наддаването иде много високо, той ще бъде разочарован. А аз не искам той да бъде разочарован. За нищо на света. Той разчита на мен да се справя.
– Деветдесет и осем – съобщава Дентън.
О, за бога! Хора, които харчат такива пари за сребърна гривна, не бива да се пазарят за две-три хиляди. Аз дори не бива да се пазаря за две-три хиляди, та макар да не харча мои пари, нищо че ако ми се търкаляха някъде свободни сто хилядарки, нямаше да ги профукам за бижу, а щях да си помогна с ипотеката. Сигурно е приятно да си от хората, харчещи за сребърни гривни с изумруди, а не от хората, изплащащи ипотека, само че аз не съм бизнесменът мултимилионер Конрад Морган, само работя за него. А той бе също тъй категоричен за горната граница при покупката на гривната, колкото би бил и за кое да е от деловите си начинания.
Конрад основа инвестиционната си компания преди петнайсет години и не стигна дотам, където е сега, като е надплащал за нещо. Може да проявява гъвкавост при лични дела (макар да е настроен за яростно сражение за потенциална компенсация при развода си с Марта), но за днешния търг е дръпнал спирачката до сто хиляди и ще си понеса сръднята му, ако гривната отиде при друг за няколко бона отгоре.
– Сто хиляди – нареждам на Дентън. – И дотук спираме.
Внезапно в офиса настава тишина. Тройният стъклопакет ефективно заглушава шума от трамвая навън, а Елза е престанала да пее в чекмеджето на бюрото ми. Тя сякаш е наясно, че мъти водата. Единственият звук е от дишането ми, докато чакам новини от аукционната зала.
– Поздравления! – прогърмява гласът на Дентън по линията. – Сега си горд собственик на обект 25. Антична сребърна гривна с изумруди, била е притежание на лейди Анабел Ансли.
Изпускам силна въздишка на облекчение. Никак нямаше да ми е драго да съобщя на Конрад, че гривната на лейди Анабел е отишла при друг.
– Благодаря ти.
– За мен е удоволствие – отвръща Дентън и знам, че е искрен, защото той живее за аукциони и наддавания, а най-много обича да купува бижута. – Ще подготвя документите и ще ти ги пратя възможно най-скоро. Както винаги, е чудесно да се прави бизнес с теб, Делфин.
– И с теб също.
Приключвам разговора и си позволявам да се отпусна.
В чекмеджето отново зазвучава мелодията от „Замръзналото кралство“. Не я избрах аз. Десетгодишната ми племенница Ноеми, която е фанатичка на тема „Замръзналото кралство“, смени рингтона ми преди няколко седмици и аз все забравям да си го върна обратно.
Изваждам чантата от чекмеджето и телефона от чантата, за да видя кой ме търси. По-малкият ми брат Андре. Този път отговарям.
– Боже мой, Делфи, за трети път ти звъня. Кога ще се научиш да си прослушваш гласовата поща и да отговаряш на обажданията ми?
– Съжалявам, бях заета – обяснявам.
– Е, да, всички сме заети. – Тонът му се смекчава. – Слушай, исках да проверя как стоят нещата с придружителя ти на сватбата.
Потискам изпъшкване. Вчера ми прати съобщение относно придружителя ми и му отговорих, че мигом ще му върна отговор, но нали съм вечно ангажирана, забравих. А не искам да си признавам, че съм забравила. Сватбата на брат ми е семейното събитие на годината и от всички ни се очаква да се вълнуваме колкото него. Ала с ръка на сърце си признавам, че от постоянните съобщения в сватбената група относно мястото, графика, менюто и какво ли не още вече ми се завива свят.
Можете да поръчате книгата ТУК.
