„Парадоксът на избора“: Психологът Бари Шуорц обяснява защо „повече“ невинаги означава „по-добре“
Независимо дали си избираме чифт дънки в магазина, решаваме какво да гледаме вечер или пък обмисляме промяна в кариерата си, ежедневните решения – големи или малки – са се превърнали в изключително сложна задача поради огромното изобилие от възможности, които днешният свят предоставя.
Може ли наистина изборът – този крайъгълен камък на свободата и самоопределянето – да се е превърнал в психологически товар и започва да вреди на душевното ни здраве и емоционално спокойствие и как да се справим с негативните последствия?
Този важен въпрос изследва една от най-важните научни книги в сферата на психологията – „Парадоксът на избора“ от американския психолог и професор по социалните науки д-р Бари Шуорц.
Превърнало се в основополагащ труд за многобройни изследвания в сферата на маркетинга, мотивацията и продажбите, революционното издание се появява за пръв път и на български език в превод от Елена Филипова (ИК „Сиела“).
По достъпен, увлекателен и зареден с чувство за хумор начин Бари Шуорц разкрива как драматичното нарастване на разнообразните възможности води не до взимането на лесно решение, а допринася значително за развитието на тревожността, стреса и депресията.
Опирайки се на многобройни изследвания в сферата на социалните науки, „Парадоксът на избора“ събира ключови съвети, с помощта на които да се научим да се възползваме максимално най-добре от свободата си. Психологът очертава полезни и лесни за прилагане практики, чрез които да насочим вниманието си към вземането на наистина важните решения, а същевременно да се разтоварим от по-маловажните неща.
От тази книга ще научите:
- Как се е променил диапазонът на изборите, които хората правят всеки ден, в последните години?
- Защо ни е толкова трудно да вземаме ежедневни решения?
- Защо изборът може да ни накара да страдаме?
- Кои са положителните и отрицателните страни на многото избор?
- Как да ограничим изборите в живота си до контролируем брой?
Започвайки от най-минималните решения, които ни се налага да вземаме – като избора на продукти в супермаркета, и достигайки до ключови за нашия живот избори – на университет, работа или религия, Бари Шуорц ни предлага начин на живот, в който да се научим да използваме времето си възможно най-умно. Да бъдем дисциплинирани, последователни и уверени – в един забързан свят, който ни принуждава да вземаме решение след решението.
Емблематична за психологията и плашещо актуална, „Парадоксът на избора“ не предлага готови решения, но ще помогне в изграждането на нов начин на мислене, благодарение на който наистина да оценим правото на избор, което животът днес ни предоставя.
„Увлекателно въведение в съвременните психологически изследвания на избора и благополучието.“
Даниъл Канеман
„Парадоксът на избора“ е тазгодишната „задължителна“ книга.
The Guardian
Из „Парадоксът на избора“ от Бари Шуорц
ПРОЛОГ
Преди двайсетина години отидох в „Гап“ да си купя дънки. Обикновено нося дънките си, докато се разпаднат, така че беше минало доста време от предишното ми пазаруване. Симпатична млада продавачка се приближи до мен и ми предложи помощта си.
– Искам дънки, номер 32–28 – казах аз.
– Какви ги искате – тясно прилегнали, свободно прилегнали, отпуснато прилегнали, торбести или екстра торбести? – отвърна тя. – Искате ли да са изтрити, избелени или скъсани? С копчета ли ги искате, или с цип? Избледнели или обикновени?
Бях стъписан.
След миг или два изломотих нещо от рода на:
– Искам просто обикновени дънки. Нали знаете, от ония, дето едно време бяха единственият вид.
Оказа се, че тя не знаеше, но след като се посъветва с една от постарите си колежки, успя да се досети какво са представлявали „обикновените“ дънки и ме насочи в правилната посока.
Проблемът беше, че след като сега разполагах с толкова варианти, вече не бях сигурен, че онова, което искам, са „обикновени“ дънки. Може би свободно прилегналите или отпуснато прилегналите щяха да са по-удобни. След като вече бях разкрил до каква степен не съм в час със съвременната мода, аз продължих упорито нататък. Върнах се при продавачката и я попитах каква е разликата между обикновените дънки, отпуснато прилегналите и свободно прилегналите. Тя ме препрати към една диаграма, която показваше по какво се различават разните кройки. Това не ми помогна да стесня избора, затова реших да ги пробвам всичките. С чифт дънки от всеки вид в ръка, влязох в пробната. Изпробвах всички панталони и се огледах подробно в огледалото. Поисках още обяснения. Макар от решението ми да зависеше много малко, вече бях убеден, че един от тези варианти трябва да е правилният за мен и бях решен да открия кой е той. Но не можах. Накрая избрах свободно прилегналите, защото „отпуснато прилегнали“ внушаваше, че съм започнал да се наливам в талията и трябва да го прикривам.
Дънките, които избрах, се оказаха сполучливи, но в онзи ден ми мина през ума, че купуването на чифт панталони не би трябвало да е целодневен проект. Създавайки всички тези възможности, магазинът несъмнено бе направил услуга на клиентите с разнообразни вкусове и телесни форми. Само че разширявайки неимоверно диапазона на избора, той беше създал и нов проблем, който трябваше да бъде решен. Преди появата на тези опции един такъв купувач като мен трябваше да се задоволи с несъвършено прилягане, но поне купуването на дънки отнемаше пет минути. Сега това беше сложно решение, в което бях принуден да вложа време, енергия и немалко вътрешни съмнения, тревога и страх.
Купуването на дънки е незначителен въпрос, но той повдига една много по-голяма тема, която ще изследваме в цялата книга, а именно: когато хората нямат никакъв избор, животът е почти непоносим. Когато броят на наличните възможности се увеличава, както е станало в нашата потребителска култура, автономията, контролът и освобождението, носени от това разнообразие, са мощни и положителни. Но когато броят на изборите продължава да расте, наличието на множество възможности започва да проявява отрицателни страни. С все поголямото увеличение на броя на изборите тези отрицателни страни се засилват, докато не се окажем претоварени. В този момент изборът вече не освобождава, а омаломощава. Дори може да се каже, че тиранизира.
Тиранизира?
Това е драматично твърдение, особено след пример за купуване на дънки. Но нашата тема далеч не се ограничава само до това как избираме потребителски стоки.
Тази книга е за изборите, стоящи пред американците в почти всички области на живота: образование, кариера, приятелство, секс, романтична връзка, родителство, религиозен ритуал. Не може да се отрече, че изборът подобрява качеството на живота ни. Той ни дава възможност да контролираме съдбата си и да извличаме от всяка ситуация нещо максимално близко до желаното. Изборът е съществен за автономията, която е абсолютно фундаментална за благополучието. Здравите хора искат и имат нужда да управляват сами живота си.
От друга страна, фактът, че някакъв избор е нещо добро, не означава непременно, че повече избор е нещо още по-добро. Както ще покажа, да разполагаш с прекомерен избор, си има цена. Като култура ние сме встрастени в свободата, самоопределението и разнообразието и нямаме желание да се разделим с никоя от възможностите си. Но упоритото вкопчване във всички избори, с които разполагаме, допринася за лошите решения, тревожността, стреса и неудовлетворението – дори за клиничната депресия.
Преди много години видният политически философ Айсая Бърлин направи важно разграничение между „негативната свобода“ и „позитивната свобода“. Негативната свобода е „свободата от“ – свобода от ограничения, свобода от това други да ти казват какво да правиш. Позитивната свобода е „свободата на“ – наличието на възможности да бъдеш автор на живота си и да го направиш смислен и значим. Често тези два вида свобода вървят ръка за ръка. Ако ограниченията, от които хората искат „свобода от“, са достатъчно твърди, те няма да са в състояние да постигнат „свобода на“. Но не е задължително тези два вида свобода да вървят винаги заедно.
Носителят на Нобелова награда, икономист и философ Амартя Сен също е изследвал природата и значимостта на свободата и автономията, както и условията, които допринасят за тях. В своята книга „Развитието като свобода“ той прави разлика между важността на избора сам по себе си и функционалната роля, която той играе в живота ни. Сен изразява идеята, че вместо да се отнасяме фетишистки към свободата на избора, би трябвало да се запитаме дали тя ни обогатява, или обеднява, дали ни прави по-подвижни, или ни спъва, дали засилва самоуважението ни, или го намалява и дали ни дава възможност да участваме в своите общности, или ни пречи да го правим. Свободата е съществена за самоуважението, участието в обществения живот, мобилността и препитанието, но не всеки избор засилва свободата. В частност увеличеният избор на стоки и услуги може да не допринесе с нищо или почти нищо за онзи вид свобода, който е от значение. Всъщност той може да възпрепятства свободата, като отнема време и енергия, които е по-добре да посветим на други неща.
Мисля, че много съвременни американци се чувстват все помалко удовлетворени, макар и свободата им на избор да се разширява. Тази книга има за цел да обясни защо това е така и да предложи какво може да се направи по въпроса.
Можете да поръчате книгата ТУК.
