Френските пътешественици Соня и Александър Пусен се завръщат с „Да обиколиш Мадагаскар“
Пътешествениците Соня и Александър Пусен, автори на „Да прекосиш Африка“, се завръщат при българските читатели с новата си книга „Да обиколиш Мадагаскар“ (От Тана до Тулеар).
След епичното прекосяване на Африка по стъпките на първите хора, когато Соня и Александър изминават пеша 14 000 км за три години, сега двамата се отправят на ново вълнуващо пътешествие в Мадагаскар.
Този път те са придружени от двете си деца – Филае, на 9 години, и шестгодишния Юлис. Пътешестват пеша, с една каручка и двама малгаши за помощници.
За четири години изминават пет хиляди километра, прекосявайки една красива, но много бедна и изолирана страна. По време на своето приключение те минават през територията на жестоки бандити, прекосяват реки, гъмжащи от крокодили, затъват в блата, за да стигнат до девствени плажове и величествени баобаби.
Първите хиляда километра от тяхното пътешествие започват от Тана до Тулеар. Наситени с много опасности и ежедневни трудности, които преодоляват заедно, като семейство.
Соня и Александър Пусен са френски пътешественици, приключенци и автори на пътеписи.
Александър е роден в Белгия, но прекарва детството си в Квебек, където се ражда любовта му към природата и заниманията на открито. Помни летатата си на къмпинг, риболовните лагери и снежните преходи в планината.
Соня е родена в Париж. Едва осемгодишна преминава Желязната завеса, за да гостува при своято баба в Словакия, откъдето са корените на нейната майка.
Първото им пътуване е през 1993-1994 г., когато с велосипеди преминават през 35 страни с бюджет само от 1000 долара.
През 1997 г. правят голям преход през Хималаите, от Бутан до Таджикистан. Заедно със Силвен Тисон изминават пеша 5000 километра за шест месеца и пишат книгата „Да прекосиш Хималаите“ (изд. „Вакон“, 2012 г.).
Следващото им голямо приключение е преминаването пеша на Африканския континент, като стават първите хора изминали 14 000 километра от нос Добра надежда до Тивериадското езеро. Това пътешествие е описано в книгата „Да прекосиш Африка“ (издадена от „Вакон“ през 2006 г.).
Соня и Александър живеят в красива каменна къща в малко селце близо до Париж, където отглеждат двете си деца Филае и Юлис.
По-долу четете откъс от книгата „Да обиколиш Мадагаскар“ от Тана до Тулеар, Соня и Александър Пусен
Гледам краката си. Те никога не са ме предавали. Разхождал съм ги по целия свят. Видели са прахоляк, пясъци, кал. Стоя прав с чаша чай в ръка зад моята каручка, заобиколен от близките ми. Със свито сърце. Както винаги при големите отпътувания. Без фанфари, дискретно, защото избрахме да е така. Поемаме на обиколка на Мадагаскар пеша, семейно. Цялото ни бъдеще се съдържа в тези думи: обиколка на Мадагаскар, пеша, семейно. Придружени от каручка, теглена от зебута, която да носи багажа ни. Изглежда просто. Въпреки че от пет месеца всички ни повтарят, че това е невъзможно – малгашите, изселниците, настанили се в Мадагаскар, и zanatany, изчезващият вид французи, родени тук. Ние ги игнорираме. Докато не сме започнали, докато не сме направили първата крачка, всичко е все още възможно. Тази несигурност ни окуражава, подхранва въображението ни: „браздата“, в която да засеем нашия проект, да вложим нашата енергия. Въпреки това съм притеснен по време на тази последна скромна закуска, на която чаят и сладкишите имат вкуса на комфорта и сигурността, а ние ще се откажем съзнателно от тях за неопределено време. Но аз се държа на положение, нали съм pater familias ! Не трябва да се провалям при първата крачка. Слънцето вече се издига над хоризонта, което показва, че закъсняваме. В действителност съм разяждан от тревога. Чувствам се отговорен. Всъщност двамата със Соня сме отговорни: да споделяш означава да разделиш бремето… Тази слабост е нова, появила се с бащинството. Когато заминавах на предишните си дълги пътувания, тази ахилесова пета я нямаше.
Нямаме търпение да се сблъскаме с приключението, да се гмурнем в него, да направим първата крачка, встъпителна за един нов живот, за едно прераждане. Фотосесии, добри думи, мъчителни отлагания, минутите отлитат, секундите. Щеше да е по-лесно с едно предстартово броене. Има свидетели: група подпийнали френски пенсионери, които непрекъснато снимат с фотоапаратите си. Коментарите им и малките им шеги не ни притесняват. Нашата домакиня Фанджа, която беше толкова добра с нас, няма „да ни остави да тръгнем ей така“, без kabary, молитва за спазване на традицията: трябва да минем под закрилата на предците, razany, да ги предупредим за това, което планираме да направим. Зебутата потропват нервно върху паважа на двора. Най-накрая Фанджа ни пожелава късмет и отправя към нас свещените слова: „На добър час! Нека Бог да ви благослови!“
Можете да откриете книгата ТУК.
