Новини

В София отвори врати книжарница с първата статуя на Умберто Еко

Книжарница „Umberto & Co.“ беше открита в София тази вечер. Тя носи името на италианския писател Умберто Еко, статуя на когото е позиционирана в пространството на сградата. Автор на произведението е скулпторът Борис Борисов, съобщи по време на събитието проф. Даниел Вълчев, който откри новото културно пространство.

„Искахме да има статуя на Умберто Еко, видяхме, че няма никъде в света такава статуя и говорихме с художника Людмил Веселинов какво да направим така, че да се появи такава статуя“, разказа той. Отбеляза, че минавайки по пешеходната зона на булевард „Витоша“ е видял статуята на Алеко Константинов, чийто автор е Борис Борисов. Казах си, че това е нашият човек, свързахме се с него и той прегърна тази идея, посочи проф. Вълчев, цитиран от БТА.

Той благодари на семейството си, на своя приятел и съдружник си Пейо Николов, на архитектите на сградата, в която се помещава книжарницата, на скулптора Борис Борисов, на художника Людмил Веселинов, на проф. Амелия Личева, доц. Дария Карапеткова и др.

„Аз мисля, че всеки човек, който има отношение към темата, си има нещо като лична библиотека. Тия 10-15 книги, които е чел, препрочитал, мислел е за тях, когато е правил някакви литературни опити вероятно е и имитирал някои от тези автори. По някаква причина Умберто Еко е от авторите, които аз много харесвам и той е без съмнение е част от моята лична библиотека. Иначе съм го срещал само веднъж в живота си, струва ми се 2002 година беше, когато покойният вече, за съжаление, проф. Ивайло Знеполски го беше поканил за 2 дни в София. Тогава се видяхме на няколко пъти, включително и вечеряхме в Италианското посолство. Но това, разбира се, не е нещо, което чак толкова ме е впечатлило. Това е автор, който веднъж има много голям художествен талант, според мен и втори път, е без съмнение един от най-силно и социално ангажираните и дълбоки съвременни философи“, каза още Вълчев.

„След това като вървях по Витошка преди може би 2 години и видях за пръв път, не бях обръщал внимание, статуята на Алеко Константинов и много ми хареса и казах на моите приятели: „Това е човекът, който трябва да направи Умберто Еко“. Това е скулпторът Борис Борисов, изключителен български скулптор и той се съгласи и резултатът е Умберто Еко с една книга и една птицечовка, само да поясня, това е намигване към една книга, която е преведена и на български език, която се нарича „Кант и птицечовката“, сподели още бившият просветен министър.

В рамките на събитието той показа на присъстващите конферентна зала и кафене, част от „Умберто и Ко.“.

„Днес се открива това пространство, посветено на един от най-великите интелектуалци на нашето време – Умберто Еко. Име, което не само въплъщава ерудиция и страст към знанието, но и способността да съчетава култура и развлечение, размисъл и удоволствие, дълбочина и лекота“, каза Мария Маца, директор на Италианския културен институт в София. По думите ѝ със своите произведения като „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“ писателят е показал, че всеки текст е лабиринт от значения.

Видео приветствие от италианския журналист, писател и преподавател Стефано Бартедзаги бе излъчено по време на събитието. Той е студент на Умберто Еко и автор на статии и книги по езикови въпроси, свързани с креативност, игрословици, нови медии.

Смятам, че това е един от най-стойностните наследници на Умберто Еко на съвременната литературна и интелектуална сцена не само защото му е бил дипломант, а и защото работи изключително много в посока играта на думи, експеримента с езика и изследването на това, което езикът умее да причинява на съзнанието, каза доц. Дария Карапеткова.

Според нея българите имаме грях към Умберто Еко по отношение на „Името на розата“. „През 1985 г., когато излиза първото издание на българския превод, в него в началото се говори за Прага, в пролога и има един пасаж, в който се казва: „Шест дни по-късно съветските войски нахлуха в злочестия град“. В първото българско издание това изречение липсва. То е добавено през 1993 г., мисля, във второто издание на романа“, разказа доц. Карапеткова.

На събитието присъстваха още правосъдният министър Георги Георгиев, Тома Биков, Владимир Зарев, Мирела Иванова, Димитър Ганев, Светлозар Желев, Бойко Василев, Цветанка Ризова и др.

Снимка: БНТ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *