Любовта се крие „Под всяко друго име“ в новaта романтична история от Лорън Кейт

Авторката на популярната фентъзи поредица „Паднали ангели“ се завръща на български с нов роман за страстта към книгите и истинската любов

 

След като се превърна в международна сензация с фентъзи поредицата си „Паднали ангели“, която през 2016 г. се появи и на голям екран, американската авторка Лорън Кейт се завръща на българския пазар с новия си роман „Под всяко друго име“. Този път писателката се гмурва в романтичния жанр, за да разкаже една очарователна история за приятелството, споделената страст към книгите и неочакваната любов. 

Лейни Блум е безнадеждна романтичка. Тя вярва безусловно в силата на истинската любов и то не само, защото е редактор на любовни романи в едно от най-големите издателства в жанра. Следвайки предсмъртното желание на покойната си майка, Лейни е решена да намери човека, когото „наистина да обича“ –  господин Перфектен, отговарящ на всичките 99 изисквания от внимателно подготвения ѝ списък с качества, притежавани от мечтания мъж. А годеникът ѝ Райън ги покрива до едно.

Когато Лейни получава предложението на живота си – да стане най-младият отговорен редактор в издателството и да работи по новата книга на най-любимата си авторка на любовни романи Ноа Калауей – тя сякаш има всичко, за което някога е мечтала. Ноа е причината Лейни да се влюби в литературата, а от историите ѝ тя е научила всичко, което знае за любовта.

Има само един малък проблем. Нова книга няма. Ноа е изпаднала в тежък писателски блокаж, а за да задържи новата си позиция, Лейни ще трябва да ѝ помогне да се измъкне от него. И тази задача никак няма да е лесна. 

Легендарната Ноа Калауей има десет романа – епични любовни истории, четени в безброй книжни клубове и завладяли сърцата на милиони читателки по света. Но никой никога не е виждал загадъчната писателка. Тя не дава интервюта, не подписва книги, не идва на представянията си – и зад това се крие сериозна причина. Причина, която ще разтърси света на Лейни и ще постави под въпрос всичко, което тя си е мислела, че знае за любовта.

Дали Лейни няма най-после да захвърли своя списък с 99 очаквания и да разбере, че любовта няма как да бъде научена от книга, а понякога може и да се крие „Под всяко друго име“, както казва великият Шекспир?

С много обич, закачливост и остроумие Лорън Кейт пише „Под всяко друго име“ като реверанс към любителите на любовните истории и романтиците, които не се примиряват с нищо по-малко от истинската любов. Резултатът е една прекрасна смесица от трогателни моменти, хумор, тъга и надежда, в която всеки читател може да намери късче от себе си. 

Из „Под всяко друго име“ от Лорън Кейт

– Издателство „Пиъни“, на телефона е Лейни Блум – изричам аз и едва съм доближила слушалката до ухото си, когато гласът отсреща ме прекъсва. 

– Слава-богу-още-си-на-бюрото! 

Това е Мег, главният ни пиар и най-близката ми приятелка на работа. Обажда се от хотел „Шивани“, където след три часа ще сме домакини на зашеметяващо представяне със сватбена тематика на книга на Ноа Калауей – най-голямата ни авторка, писателката, която ми преподаде онези уроци за любовта, които мама не успя. Книгите на Ноа Калауей промениха живота ми. 

Ако се осланяме на опита, малко сме позакъснели, за да оставим блестящия ни план да се провали. 

– Няма и следа от книгите с автограф. И хич не си правя майтап. Ще провериш ли дали по погрешка не са пратени в офиса? – избълва на един дъх Мег. – Трябва ми време да ги подредя като пететажна сватбена торта във формата на сърце… 

Виждате ли? Блестящ план. 

– Мег, кога за последно си пое дъх? – питам я аз. – Не трябва ли да си натиснеш копчето? 

– Как успяваш да звучиш едновременно перверзно и като майка ми? Добре, добре, натискам копчето. 

Това е трик, на който я научи терапевтката ѝ: Мег натиска въображаемо копче на асансьор в основата на шията си, за да слезе няколко етажа по-надолу. Представям си я в изцяло черния ѝ тоалет и с огромни стилни очила, застанала насред балната зала на хотела в центъра, около нея сноват помощници и бързат да превърнат модернисткото пространство в Сохо в старинна сватбена зала на крайбрежието на Амалфи. Виждам я как затваря очи и докосва основата на шията си. Издиша в телефона. 

– Мисля, че стана – уведомява ме тя. 

Усмихвам се. 

– Ще открия книгите. Нещо друго, преди да тръгна? 

– Не, освен ако не свириш на арфа – изстенва Мег. 

– Че какво е сполетяло арфистката? 

Платихме цяло състояние, за да наемем арфистка от Нюйоркската филхармония за тази вечер, за да дрънка „Канон“-а на Пахелбел на пристигащите гости. 

– Болна е от грип – обяснява Мег. – Предложи да прати приятел, който свири на обой, но това не отговаря точно на италианска сватба… нали? 

– Без обой – съгласявам се и пулсът ми се ускорява. 

Това са обичайни проблеми. Както в случая с първата чернова на книгата, решение винаги има. Само трябва да го намерим и да преработим текста. Бива ме в това. Това ми е работата като главен редактор. 

– Направих плейлист, докато редактирах книгата – предлагам на Мег. – Дъсти Спрингфийлд. Ета Джеймс. Били Айлиш. 

– Бог да те благослови. Ще намеря кой да го запише, когато дойдеш. Телефонът ти ще ти трябва за речта ти, нали? 

Сърцето ми се свива от притеснение. Тази вечер за първи път ще съм на подиума пред публика на представяне на Ноа Калауей. Обикновено речите ги изнася шефката ми, но Аликс е в отпуск по майчинство, така че прожекторите ще са насочени към мен.

 – Лейни, трябва да вървя – продължава Мег. Гласът ѝ отново звучи паникьосано. – Очевидно ни се губят и сватбени балони за двеста долара. И сега ми казват, че понеже утре е скапаният Свети Валентин, били заети и не можели да доставят още… 

Разговорът прекъсва. 

В часовете преди всяко голямо събитие на Ноа Калауей понякога забравяме, че не извършваме спешна апендектомия. 

Мисля, че причината е… ами… Първото правило при представяне на книга на Ноа Калауей е… че Ноа Калауей няма да присъства. 

Ноа Калауей е най-влиятелната ни авторка с четиресет милиона продадени книги по света. Освен това е рядък издателски феномен, който страни от публичността. Не можете да намерите нейна снимка в Гугъл, нито пък неин контакт. Никога няма да прочетете в „Т Мегазин“ статия за античния ѝ телескоп в апартамента ѝ на Пето Авеню. Тя отказва всички покани за парти с шампанско всеки път, когато книгите ѝ оглавят класациите, макар да живее на по-малко от километър от офиса ни. Всъщност единственият човек, за когото знам, че наистина се е срещал с Ноа Калауей, е моята шефка, редакторката на Ноа, Аликс де Рю. 

И все пак вие познавате Ноа Калауей. Виждали сте плакатите и книгите ѝ, наредени зад витрините на летищата. Читателският клуб на леля ви чете нейна книга точно в този момент. Дори да сте от хората, които предпочитат „Таймс Литерари Суплемент“ пред „Ню Йорк 8 Таймс Бук Ревю“, поне имате „Нетфликс“ и сте разпускали с „Петдесет начина да разделим мама и татко“. (Това е третият роман на Ноа, но първата ѝ филмова адаптация, станала известна покрай мемето, което бе вдъхновено от онази сцена с пълния със сперма презерватив). През последните десет години стоплящите сърцата любовни истории на Ноа Калауей дотолкова проникнаха в културата ни, че ако не са ви накарали да се смеете, плачете и да се чувствате по-малко самотни в този жесток и нехаещ свят, вероятно трябва да проверите дали не сте душевно мъртви.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.