Ядреният физик и писател Мартин Вопенка, който предсказа бъдещето в „Новата планета“, пристига в София
Писателят е специален гост на Софийския литературен фестивал
Чипиране на хора, ограничителни мерки, лъжа, дезинформация и манипулация, онлайн образование, отнемане на свободи, невъзможност на хората да се обединят около общи ценности, заговор на шепа избрани, решили по драстичен начин да разрешат ситуацията с енергийната криза и голямата популация на населението. Тази книга (публикувана за пръв път през 2015 г.) предсказа бъдещето, в което вече живеем.
Сравняван с „Игрите на глада“ и „Игра на тронове“, епичният роман „Новата планета“ на Мартин Вопенка (ядрен физик, превърнал се в един от успешните писатели на Чехия) е написан с изключително литературно майсторство. Задава и важни въпроси. Отговорите обаче са неприятни. Защото цивилизацията ни странно следва хода на предсказаното от писателя… поне докато не прогледнем и ние отвъд Стената.
Писателят ще бъде специален гост на Софийския литературен фестивал за млади читатели. Срещата на Мартин Вопенка с читатели ще бъде в събота, 4 юни, от 18 ч. на сцената на Литературния фестивал в парка пред НДК, насред Пролетния базар на книгата. Тогава, както и на следващия ден – неделя, 5.06., от 13 ч., на шатра 54, където са издателите му от „Изида“, писателят ще дава автографи.
Книгата е в превод на Красимир Проданов, един от най-изявените преводачи от чешки през последните години. Романът ще бъде акцентът на издателство „Изида“ на базара.
Дан, главният герой на романа, е израснал в технически напреднала и напълно затворена цивилизация, която нарича себе си Новата планета. Това дехуманизирано общество, разделено на избрани и отхвърлени, създава мита, че е напуснало Земята, но в действителност е изградило само непроницаема стена около себе си. Избраният и привилегирован Дан обича тримата си отхвърлени полубратя и няма представа, че те го мразят. В резултат на подлостта им един ден той се озовава върху купчина трупове вън от Новата планета. Започва борбата му за оцеляване в изостаналия свят отвъд Стената. Налага му се да преосмисли всичко, в което е вярвал досега. Трябва да поеме отговорност и за живота на другите. Ще приеме ли необикновената си съдба? Ще прости ли на братята си?
Дали има истина в мълвата за световни конспирации около Ковид-кризата, чипирането на хора, заговор с цел намаляване на населението на Земята и справяне с енергийната криза? Какъв би бил животът след това?
Литературата не за пръв път предсказва бъдещето. В романите си Жул Верн например пророкува атомните подводници, полет до Луната и изкуствени спътници 100 години преди те да станат факт.
Мартин Вопенка представя свят, в който има ограничителни мерки, онлайн обучение, контактите между хората са чрез дигитални устройства, дори между деца и родители, има изкуствена храна и виртуални домашни любимци, а компютърен алгоритъм разпределя неродените деца като избрани и отхвърлени. Този свят е създаден от Вили Скот Гейтс, син на най-богатия мъж на Земята, притежаващ фирми, занимаващи се с компютърни технологии.
Романът описва съвършения свят на бъдещето, в който подаваме мисловни инструкции на виртуалното пространство около нас, но също и една цивилизация, която сякаш ни връща в Средновековието. Парадоксалното е, че двете съществуват независимо една от друга на Земята; заедно, но без да се познават взаимно.
Романът „Новата планета” на Мартин Вопенка е пълен с предсказания, които вече се сбъдват. Свръхтехнологизираното общество, което писателят рисува, сякаш е затворило очи за всички капани на лъжата, дезинформацията и манипулацията. Обратно, дивият първичен свят, който оцелява на ръба на невъзможното, сякаш е загубил най-важното – своята човечност.
Предсказания, теории на конспирацията и мрачни планове за бъдещето се сблъскват по страниците на „Новата планета”. Самият ѝ автор сякаш пише пророчески, предсказвайки какво ни очаква в най-близко време.
Бъдещето по страниците на „Новата планета” неочаквано се е превърнало в наше настояще, така че историята, която поднася писателят, е станала още по-ценна! Напълно в духа на големи автори като Оруел и Хърбърт Уелс, героите му търсят пукнатини в стена от бездушие, преборват изкуствения интелект, който ги управлява, и възмъжават, за да победи любовта в крайна сметка.
Голямото вдъхновение за този епичен роман идва от библейската история за Йосиф и неговите братя, които искали да го погубят. Вопенка я разказва с размаха на майстори като Дж. Р. Р. Мартин и Толкин. Само че вместо магия по страниците му срещаме жестокост и човечност, упадък и прогрес, лудост и вдъхновение.
Критици и читатели сравняват книгата с „Игрите на глада“ и „Игра на тронове“, но голямото й предимство е, че тя задава на читателите най-важните въпроси, които ражда животът. А отговорите, до които ще достигне всеки, прочел книгата до последната ѝ страница, могат да са и много, много неприятни.
Защото цивилизацията ни странно следва хода на предсказаното от Вопенка… поне докато не прогледнем и ние отвъд Стената.
Мартин Вопенка (1963) е едно от най-интелигентните пера на чешката литература. Критиката в Чехия говори за него дори като за местен вариант на Джордж Р. Р. Мартин – заради умението му да създава истории и да работи с въображението на читателите. Самият той е ядрен физик по професия, навремето работи в Пражкия изследователски психиатричен център, а после създава свое собствено издателство. Сега е председател на Асоциацията на чешките издатели и книжари. Баща му е математик, бил е министър на образованието на Чехия.
„Мисля, че „Новата планета” – казва той за романа си пред програма „Вълтава” на Чешкото национално радио – не е типична фантастична книга. За мен най-важни бяха самата психология на героите, както и дълбочината на изживяванията им на фона на обстоятелства, които предлагат много въпроси за оцеляването на нашата цивилизация. Но най-важна за мен беше историята за предателството, която присъства в книгата, създадена на базата на Стария Закон.”
„Новата планета” прилича на „Игрите на глада” – казва литературният критик Станислав Шулц от изданието e15.cz, – само дето е много по-дълбока. Преспокойно може да се чете и от възрастни читатели. Нищо от описаното от автора не е прекалено далеч от нашия свят. Разказът му е изключителен и трудно можеш да оставиш книгата настрана. Най-сетне се появява чешка книга, която може наистина да заинтригува света.”
Трейлър на книгата можете да гледате тук:
По-долу четете откъс от романа, представящ един урок по история на избраните, живеещи в Новата планета на Земята:
Най-накрая настъпи толкова очакваният ден, в който Дан отиде на училище. Госпожа учителката Естер им обясни със сериозен, даже развълнуван глас, че утре се навършват 830 години от рождението на Вили Скот Гейтс, основателя на Новата планета. Затова днес включва извънреден час за наследството, което е оставил. Даниел първо се разочарова. Чакаше с нетърпение да иде виртуално в село на Старата планета. Естер обаче междувременно се зае да разказва:
– Вили Гейтс се е родил като син на Леонард Гейтс, най-богатия мъж на Старата планета. Гейтсови били по-богати от повечето държави, на които била разделена планетата по онова време – за това вече сме говорили. Леонард Гейтс притежавал фирми, изградени върху най-модерните технологии. Неговата мечта била да пренесе фирменото седалище на огромен презокеански кораб, много по-голям от всички съществуващи по това време. Представял си, че корабът може да бъде обитаван не само от мениджърите на неговите фирми, но и от други богати хора и преди всичко от водещи учени и изследователи. По това време обаче икономиката на Старата планета вече започнала да се срива. Заради пренаселеността и недостатъка на вода избухвали локални войни. Екосистемата на планетата била нарушена, природните катастрофи се увеличавали. Вили Гейтс си давал сметка, че няма смисъл да се продължава с дотогавашния начин на живот. По онова време обаче не можело дори да се помисли за преместване на друга планета. Така че Вили Гейтс си наумил да изгради Нова планета направо върху Старата. Остров на просперитета, мира, науката и технологическия напредък насред свят, разтърсен от войни. Гейтс разбрал, че за да може такъв остров да оцелее, трябва да е изцяло независим. Каквато и да е отвореност по отношение на останалата част от Старата планета без съмнение щяла да доведе до заник. Затова Вили Гейтс започнал да изгражда общество на избраните. Тогава обаче не били избрани в смисъла, който имаме предвид днес – обърна внимание Естер, като видя няколко победоносни усмивки. – Трябва да си давате сметка, че Новата планета още въобще не съществувала. Гейтс инвестирал значителна част от имуществото си в развитието на генетично управлявано производство на храни и в създаване на затворени процеси на добиване и потребление на енергия, вода и суровини. Междувременно си избрал и място за бъдещата Нова планета. Място с достатъчно дълбинни източници и с преобладаваща слънчева светлина – място, което наистина можело да е толкова независимо и изолирано, все едно става дума за самостоятелна планета. Мястото, на което днес живеете и вие – подчерта гордо Естер. – Благодарение на прозорливостта на Вили Гейтс, най-големия визионер, живял някога. Едва когато Гейтс бил сигурен, че е способен да осигури на Новата планета всичко потребно, започнал строителството на външния ѝ пояс. Строеж толкова мащабен и обмислен, че до днес живеем в нейните граници. Само за ваша представа: смята се, че на Старата планета някога са живели десет милиарда души. По време на възникването на Новата планета обаче вече били само девет милиарда. Жители на Новата планета все пак станали само около тридесет хиляди избраници.
„Какво? – опули очи Даниел. – От девет милиарда само тридесет хиляди?” Първото, което му хрумна, беше, че е имал невиждано щастие, когато някой от предците му се е добрал до Новата планета.
– А какво е станало с онези, които не са достигнали до Новата планета? – попита Йолана, но веднага взе да си говори с Елвира, сякаш отговорът не я интересуваше.
– Когато Вили Гейтс започнал да строи своята Нова планета, малцина го взимали насериозно – обясняваше Естер. – Нужно е да си дадем сметка, че от страна на Гейтс това е било извънредно смела идея. Само онези, които участвали някак в проекта за Новата планета, му вярвали. Когато по-късно останалите разбрали, че Новата планета наистина функционира, опитали да разпалят война срещу нея. Подценили обаче огромното технологично превъзходство, което постигнал Вили Гейтс междувременно. За защитниците на Новата планета накрая не останало нищо друго, освен да предизвикат огромна магнитна буря, която довела до рухване на всички системи на Старата планета. Макар Старата планета да заемала несравнимо по-голяма площ, отколкото Новата, и имала несравнимо повече обитатели, това не ѝ донесло полза. Новата планета се превърнала в непревземаем, неунищожим остров, дом за всички нас. Деца, станете! – нареди внезапно Естер на висок глас. – Да си припомним с минута мълчание Вили Скот Гейтс, без чиято прозорливост днес нямаше да сме тук.
– А госпожо учителко – попита след малко Орландо, който иначе беше незабележимо дребно момче с кръгло лице, – колко обитатели има Старата планета в наше време?
– Старата планета ли? – учуди се Естер. – Няма откъде да знаем. Нито искаме да го знаем. Не бива да го знаем. Нали веднъж завинаги сме си тръгнали оттам.
Даниел наостри уши. Всъщност чак сега се усети. За първи път в живота си осъзна, че не е нужно Старата планета да лежи само в далечното минало; че нещата не стоят така, все едно е заменена от Новата планета. Старата планета може би все така съществува – някъде наоколо.
– Ами ако ни нападнат отново? – продължи с въпросите Орландо.
– Да ни нападнат ли? – усмихна се Естер. – Няма кой и няма с какво. Имали са право на един опит. И са го изгубили. Войната или по-скоро магнитната буря била част от нашето отпътуване. Философията ни е такава, че тогава сме си тръгнали веднъж завинаги. Съществува само Новата планета и космосът, който я обгражда и от който тя е част. Да се размишлява за обитателите на Новата планета е точно толкова безсмислено, колкото да се разсъждава за жителите на някоя черна дупка. Старата планета от наша гледна точка вече просто не съществува.
