Как да обясним Вселената на дете – геният Стивън Хокинг и дъщеря му Луси ни връщат до началото на света

„Джордж и Големият взрив“ е третата книга от илюстрираната поредица за деца, която обяснява истински факти за космическото пространство и физиката на достъпен език

 

Една от най-притеснителните особености на децата е, че задават въпроси, на които възрастните често не знаят как да отговорят. Като „Как е създаден светът?“, „Какво има отвъд звездите?“ или… „Къде във Вселената е най-доброто място за живеене на едно прасе?“

След супер смешните и полезни „Тайният ключ на Джордж за Вселената“ и „Джордж търси съкровища в Космоса“ е време за трета книга от илюстрираната поредица за деца, в която гениалният Стивън Хокинг и неговата дъщеря Луси Хокинг отговарят на редица подобни вселенски въпроси като разкриват на разбираем език за малките читатели тайните на науката и Космоса.

В новото издание на  „Джордж и Големият взрив редица увлекателни факти за Вселената, които ще върнат лентата назад до самото зараждане на времето, се редуват с квантовите вълнения и галактическите приключения на любознателния Джордж и неговата най-добра приятелка Ани!

Всичко започва с факта, че Фреди – дружелюбното прасе, което Джордж получава като подарък вместо компютър – се е преселило в еко ферма по време на пътуването на момчето във Великобритания. А това е несправедливост, която не може да остане неразрешена. С помощта на суперкомпютъра на бащата на Ани – Космос – двамата приятели ще се опитат да намерят по-подходящ дом за розовото животинче. А междувременно ще се окажат замесени в един от най-големите научни експерименти на всички времена.

Защото  Ерик, таткото учен на Ани, се отправя към Големия адронен колайдър, за да изследва най-ранните мигове на Вселената – Големия взрив. В това пътуване сякаш нищо не може да се обърка, докато не се намесят  зъл гений,  предателство в редиците на учените, и изключително опасно устройство, за чието обезвреждане са нужни неимоверни усилия…

Ще успее ли Джордж да се справи с космическото изпитание, докато вкъщи го чакат чифт новородени сестри близначки, а Ани сякаш има нов най-добър приятел?

Отговорът е на едно пътешествие до Андромеда разстояние!

Вселената само части от секундата след Големия взрив, проблемите пред нашата планета и квантовият свят се разгръщат на достъпен и разбираем език сред една разходка с лунен роувър.

Между страниците на тази невероятна приключенска история читателите ще открият някои от най-значимите съвременни научни теории за пътуването във времето и Големия взрив, есета от водещи учени в света, които предлагат увлекателен и реален разказ за най-новите схващания в астрофизиката, както и 32 страници с цветни снимки от космоса!

Неочаквано забавен и смайващо образователен пътеводител за Вселената, „Джордж и Големият взрив“ е впечатляващо и вдъхновяващо издание, което разпалва любовта към науката, разширява кръгозора отвъд нашата Слънчева система и разпалва копнежа към необятния Космос не само у най-малките читатели, но и у техните родители.

Из „Джордж и Големият взривот Стивън и Луси Хокинг

Първа глава

Къде във Вселената е най-доброто място за живеене на едно прасе?“ – тракаше Ани по клавиатурата на Космос, суперкомпютъра.

– Космосще знае! – заяви тя. – Той трябва да е способен да намери на Фреди някое по-добро място от онази мърлява стара ферма.

Фермата, където Фреди, прасето, живееше сега, всъщност беше съвсем хубава – поне всички останали животни изглеждаха щастливи там. Само Фреди, безценното прасе на Джордж, беше нещастно.

– Чувствам се ужасно – тъжно каза момчето, докато Космос, най-великият суперкомпютър в света, ровеше из своите милиони и милиарди файлове в опит да отговори на Аниния въпрос за прасетата. – Фреди ми бетолкова сърдит, че дори не пожела да ме погледне.

– Погледна мен! – разпалено се обади Ани, вперила гневен поглед в екрана. – Със сигурност го видях как ми изпраща съобщение с прасешките си очички. И то гласеше: „ПОМОЩ! ИЗМЪКНЕТЕ МЕ ОТТУК!”

Еднодневната екскурзия, чиято цел беше да посетят Фреди във фермата край Фоксбридж, университетското градче, където живееха Джордж и Ани, не се бе оказала сполучлива. Когато майката на Ани, Сюзън, пристигна да ги прибере в късния следобед, с изненада установи, че Джордж е бесен и с почервеняло лице, а Ани е напът да се разплаче.

– Джордж! Ани! – възкликна Сюзън. – Какво ви става на вас двамата?

– Заради Фреди е! – избухна Ани и се напъха на задната седалка в колата. – Той ненавижда фермата.

Фреди беше домашният любимец на Джордж. Получил го бе от баба си като подарък за Коледа, когато Фреди, беше малко прасенце. Родителите на Джордж бяха екоактивисти, което означаваше и че не бяха много запалени по подаръците. Не им харесваше начинът, по който всички захвърлени, счупени и нежелани играчки, останали от Коледа, образуваха огромни купчини от стара пластмаса и метал, носеха се по моретата, задавяха китове и задушаваха чайки или формираха планини от грозен боклук по земята.

Бабата на Джордж знаеше, че ако поднесе на внука си обикновен подарък, родителите му веднага ще ѝ го върнат и всички ще са сърдити и разстроени. Затова тя осъзна, че ако иска Джордж да запази коледния си подарък, ще трябва да измисли нещо специално – нещо, което помага на планетата, вместо да я руши.

По тази причина една студена Бъдни вечер Джордж откри на прага кашон, в който се намираха малко розово прасенце и бележка от баба му с думите: Можеш ли да осигуриш на това младо прасе хубав дом?

Джордж остана очарован. Имаше коледен подарък, който родителите му трябваше да му позволят да задържи; и, дори, което беше още по-хубаво, си имаше свое собствено прасе.

Проблемът с малките розови прасенца обаче е, че те растат. Растат ли растат, докато станат огромни – прекалено големи за задната градина на обикновена градска къща с тясна ивица земя и мизерни зеленчуци, растящи между двете огради, които я отделят от съседските градини. Но родителите на Джордж бяха наистина мекосърдечни, така че Фреди, както момчето кръсти прасето, продължи да живее в кочината си в градината, докато не достигна гигантски размери – вече приличаше повече на малко слонче, отколкото на прасе. На Джордж не му пукаше колко голям е станал Фреди – той много обичаше своето прасе и прекарваше дълги часове в градината, говорейки си с него, или просто седеше в голямата му сянка и четеше книги за чудесата на Космоса.

Само че таткото на Джордж, Терънс, всъщност никога не бе харесвал Фреди. Фреди беше прекалено голям, прекалено свински, прекалено розов и обичаше да танцува по внимателно обработвания от Терънс зеленчуков участък, да тъпче спанака и броколите и да дъвче безразсъдно върховете на морковите. Миналото лято, преди да се родят близначките, цялото семейство бе пътувало. Терънс невероятно бързо бе намерил място за Фреди в близка ферма за детски любимци, обещавайки на Джордж, че когато всички се върнат, прасето ще може да си дойде вкъщи.

Само дето това изобщо не се случи. Джордж и родителите му се прибраха от техните приключения, а съседите им – ученият Ерик, съпругата му Сюзън и тяхната дъщеричка Ани – се върнаха от Щатите. После майката на Джордж роди две близначки, Юнона и Хера, които плачеха, гукаха и се смееха. А след това пак плачеха. И всеки път, щом някоя от тях спреше да плаче, настъпваше прекрасна половинсекундна тишина.

После другото бебе подхващаше на свой ред и ревеше, докато Джордж започнеше да си мисли, че мозъкът му ще експлодира и ще започне да изтича през ушите. Майка му и баща му постоянно бяха напрегнати и уморени и на Джордж му беше съвестно да ги моли за каквото и да било. Така че щом Ани се върна от Щатите, той започна все по-често да се промъква през пролуката в задната ограда, докато на практика не заживя със своята приятелка, лудото ѝ семейство и най-великия суперкомпютър на света в съседската къща.

Но за Фреди стана по-зле, защото той така и не се прибра у дома. Щом се родиха момиченцата, таткото на Джордж заяви, че са достатъчно натоварени и без чудовищно огромното прасе, заемащо по-голямата част от задната градина.

– А така и така – доста високомерно се обърна той към Джордж, когато момчето запротестира, – Фреди е създание на планетата Земя. Той не ти принадлежи, принадлежи на природата.

Ала Фреди не можеше дори да остане в своята малка, дружелюбна ферма за домашни любимци, която трябваше да затвори врати в началото на тази лятна ваканция. Фреди – заедно с останалите животни там – беше преместен на по-голямо място, където имаше необикновени породи селскостопански животни и много посетители, особено през лятната ваканция.

Донякъде бе като неговото и на Ани преместване в прогимназията, помисли си Джордж – да отидеш на много по-голямо място. Малко плашещо си беше.

– Природа, а! – изсумтя той под нос, като си спомни сега коментарите на баща си. Компютърът Космос още предъвкваше сложния въпрос за най-доброто място във Вселената за едно бездомно прасе. – Не вярвам Фреди да знае, че е създание на планетата Земя, той просто иска да е с нас.

– Изглеждаше толкова тъжен! – обади се Ани. – Сигурна съм, че плачеше.

При пътуването си до фермата по-рано през деня Джордж и Ани бяха намерили Фреди легнал по корем върху пода на кочината си, разперил настрани крачетата си, с унил поглед и увиснали бузи. Другите прасета подрипваха наоколо със здрав и жизнерадостен вид. Кочината беше просторна и проветрива, фермата чиста и хората, които работеха там, дружелюбни.

Но въпреки всичко Фреди изглеждаше изгубен в някакъв свой свински ад. Джордж се почувства ужасно виновен. Лятната ваканция бе минала, а той не бе направил нищо, за да върне Фреди у дома. Ани беше тази, която бе предложила да предприемат пътуването до фермата днес, изтормозила бе майка си да ги закара дотам и после пак да ги прибере.

Джордж и Ани разпитаха работниците какво му има на Фреди, които също изглеждаха разтревожени.

Пристигна ветеринарната лекарка: Фреди не е болен, каза тя; просто изглежда много нещастен, като че ли копнее да е далече оттук. В края на краищата той е израснал в тихата задна градина на Джордж, а после е бил преместен в малка ферма, където само няколко деца са идвали да го поглезят. На новото място се е оказал заобиколен от шумни и непознати животни и всеки ден е имало много посетители, което вероятно е било много шокиращо за него. Фреди никога преди не е живял със събратята си прасета. Той изобщо не беше свикнал с други животни: всъщност се приемаше повече за човек, а не за прасе. Не разбираше какво прави във ферма, където посетителите се надвесват през оградата на голямата кочина, за да го зяпат.

– Не може ли да си го отведем вкъщи? – попита Джордж.

Гледачите добиха леко смутен вид. Имаше много правила и предписания по отношение на местенето на животните, а и без това смятаха, че Фреди просто вече е прекалено голям, за да живее в градска задна градина.

– Скоро ще се почувства по-добре! – увериха те момчето. – Само почакай и ще видиш – следващия път, като дойдеш да го видиш, ще бъде съвсем различно.

– Но той е тук вече от седмици – запротестира Джордж.

Гледачите или не го чуха, или предпочетоха да не му обръщат внимание.

Ани обаче имаше други идеи. Веднага щом се прибраха в нейната къща, тя започна да крои планове.

– Не можем да върнем Фреди у вас – започна тя и включи Космос, – защото баща ти веднага ще го изпрати обратно във фермата. А и не може да живее тук с нас.

За съжаление, Джордж знаеше, че това е вярно. Той огледа кабинета на Ерик: Космос беше кацнал на бюрото върху камари от научни статии, заобиколен от олюляващи се книжни кули, чаши с полуизпит чай и парченца хартия с надраскани върху тях важни уравнения. Таткото на Ани използваше суперкомпютъра да работи по неговите теории за произхода на Вселената. Да се намери дом за прасе, изглежда, беше почти толкова трудно, колкото намирането на вярна теория.

Когато Ани и семейството ѝ първоначално се бяха нанесли в тази къща, прасето на Джордж бе нахлуло драматично в нея, препускайки през кабинета на Ерик и разхвърляйки книги във въздуха. Ерик бе останал много доволен, защото всъщност Фреди му бе помогнал да намери сред целия хаос книга, която бе търсил. Но и Джордж, и Ани знаеха, че сега Ерик не би приветствал едно резервно прасе. Прекалено много работа имаше, за да се грижи и за прасе.

– Трябва да намерим някое хубаво място за Фреди – твърдо заяви Ани.

– Дзън! – оживя отново екранът на Космос и започна да святка с разноцветни светлини – сигурен признак, че великият компютър е доволен от себе си.

– Приготвил съм ви резюме на условията в нашия местен космически район и доколко са подходящи за живот на прасе – съобщи той. – Моля кликнете върху всяка от кутийките, за да видите показателите за съществуването на вашето прасе върху която и да е от планетите в нашата Слънчева система. Позволил съм си да добавя и илюстрация за всяка планета – изхихика компютърът – заедно с моите коментари.

– Страхотно! – възкликна Ани. – Космос, ти си върхът.

На екрана на Космос имаше осем малки кутийки, във всяка от които беше написано името на планета от Слънчевата система. Момиченцето цъкна върху онази с надпис МЕРКУРИЙ…

НАШАТА СЛЪНЧЕВА СИСТЕМА

Слънчевата система е името, което даваме на семейството от планети, обикалящи около нашата звезда Слънцето.

Как е възникнала нашата Слънчева система

Първа стъпка:

Облак от газ и прах започва да се сгъстява – вероятно в резултат на ударните вълни от близка свръхнова.

Втора стъпка:

Формира се топка от прах, която се върти и се превръща в плосък диск, привличайки още прах, и постепенно дискът става по-голям и се завърта по-бързо.

Трета стъпка:

Централната област на този сгъстен облак става все по-гореща и по-гореща, докато накрая започва да гори, превръщайки се в звезда.

Четвърта стъпка:

С горенето на звездата прахът в диска около нея бавно започва да се слепва и да се уплътнява, образувайки фрагменти, от които накрая се оформят планети, всичките все още обикалящи около звездата – нашето Слънце – в центъра. Тези планети постепенно се обособяват в две главни групи: близо до Слънцето, където е горещо, скалистите планети; далече от него, отвъд Марс, газовите планети, които имат дебела газова атмосфера, заобикаляща течна вътрешна област с, много вероятно, твърдо ядро.

Пета стъпка:

Планетите разчистват орбитите си, като „излапват“ всички буци вещество, на които попаднат.

Шеста стъпка:

Стотици милиони години по-късно планетите се установяват в стабилни орбити – същите, които следват и днес. Останалите парченца вещество завършват или в астероидния пояс между Марс и Юпитер, или много по-далече – между Плутон и пояса на Койпър.

Има ли други слънчеви системи като нашата?

От неколкостотин години астрономите подозират, че и други звезди във Вселената може да имат планети, обикалящи около тях. Съществуването на първата екзопланета обаче – обикаляща около мъртва масивна звезда – беше потвърдено едва през 1992 г. Първата планета около действаща, ярко грееща звезда бе открита през 1995 г. Оттогава са намерени над 400 eкзопланети – някои около звезди, много подобни на нашето Слънце!

Това е само началото. Дори не повече от 10 процента от звездите в нашата Галактика да са се снабдили с планети в орбита около тях, пак би имало над 200 милиарда слънчеви системи, и то само в Млечния път.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *