Авторът на „Аз убивам гиганти“ Джо Кели: Ако в сценария може да заместиш Спайдърмен с Деърдевил, историята е пълен боклук
Ако в един сценарий може да заместиш Спайдърмен с Деърдевил, историята е пълен боклук. Това казва авторът на „Аз убивам гиганти“ Джо Кели в интервю за сборника Writers on Comics Scriptwriting нa Марк Солсбъри. Ето какво споделя той за най-важните неща, които трябва да знае един сценарист на комикси:
1. Един сценарист на комикси трябва да има ясна представа за това коя е основната причина за конфликта в историята. В комикс, в който се разказва за един човек – какъв е конфликтът на главния герой? Ако е поредица за група хора – какво обединява тази група? Например, ако целта на X-Men е да се борят в името на справедливостта в един свят, който ги гледа със страх и с ненавист – в такъв случай ще трябва да намериш начин да преувеличиш това и да създадеш драматични и конфликтни ситуации за всеки отделен персонаж. В момента, в който конфликтът е ясен, започват да се раждат стойностни развои на сюжета. В противен случай се получават само празни приказки.
2. Трябва да се пригоди историята към характера на конкретния персонаж. Ако в един сценарий спокойно можеш да изтриеш името на Супермен от всяко изречение и да го заместиш с това на Деърдевил, то историята е пълен боклук – значи, че няма никаква стойност по отношение на персонажа. Би могло да се разказва за всеки един човек на улицата, без значение кой е. Затова трябва най-напред добре да разучиш какво би направило тази история характерна за именно този персонаж. Част от тази характерност е тясно свързана с вътрешния конфликт. Останалото са декори. Така, ако се върнем към примера със Супермен, ще видим как в неговата история се появява една Лоис Лейн, която никога не би могла да бъде част от историята на Деърдевил, както и Метрополис, и т.н. Постепенно се научаваш как да съобразяваш атмосферата с персонажите, така че да е подходяща за тях.
3. Да построиш историята съобразно съвкупността от персонажи, които я съставляват. Второстепенните герои непрекъснато въвличат главния герой в крайна ситуация. Например в комикса за Спайдърмен леля му Мей моли Питър да изтича да ѝ купи лекарства, а в същото време Джей Джона Джеймисън му нарежда да отива да снима Спайдърмен. Това е елементарен пример, но показва как Спайдърмене поставян пред труден избор поради други герои, които се нуждаят от него. Героите в един комикс се оформят винаги чрез решенията, които вземат, и действията, които предприемат. Ако Питър реши да пренебрегне Джона, за да се погрижи за леля си Мей, читателят ще подразбере, че тя е по-важна за него. Но и че това решение ще има неизбежни последствия. Следователно, като сценарист, задачата ти е да разпределиш по такъв начин ролите на второстепенните герои, че да обкръжат главния герой, да се завъртят около него и да му създават непрестанно нови и нови проблеми.
4. Друга важна задача е да бъде организирана последователността в комикса. Сценаристът трябва да включи повтарящи се сюжети и интриги в по-далечен срок, чиято развръзка да се случи в разстояние от около две години – и така да обзаведе комикса със собствена, автентична атмосфера.
Когато писах Masacre, прекарах дълго време, обмисляйки кой е всъщност героят, какво иска и какво той самият знае за себе си в контраст с онова, което не знае. След това остава да се изберат допълнителни теми, които могат да бъдат употребени в историята. В случая на Мasacre – вечните проблеми с жените. При всичките му предишни появи той се опитва да убие жената, в която е влюбен. Първоначално мислехме, че ще е трудно да работим с тази идея, имайки предвид, че става дума за главния герой в поредицата. След това решихме, че можем да приготвим всичко така, че героят винаги да се озовава сред конфликт, причинен от омразата, която сам изпитва към себе си. Това е пример за повтаряща се тема в комикса за Masacre. Появи ли се жена на хоризонта, вече знаеш, че ще има проблеми.
