Нова година започва с нови издания на две светини: Личните тефтерчета на Левски и Ботев
На 6 януари България ще отбележи 175 години от рождението на Христо Ботев, роден на същата дата през 1848 г. в Калофер, а Книгоиздателски къща “Труд” предлага в издателския си каталог, освен сборник с поезия, публицистика и писма на революционера, и неговото лично тефтерче.
Странно и скръбно е обстоятелството, че за един от най-бележитите синове на България, за нейния неоспорим гений Христо Ботев, съдбата и времето са оставили твърде малко документални свидетелства.
Известно е, че запазените и достигнали до наше време автентични документи, непосредствено свързани с живота и творчеството на Ботев, са твърде малко. Но въпреки бурния му и неспокоен живот, той е имал и свой „архив”, съхранявал и пазил е лични документи, писма и други материали, свързани с освободителното движение.
Ботев проявява грижовно отношение и към джобното си тефтерче. В най-напрегнатите и драматични моменти от своя живот, буквално часове и минути преди завладяването на парахода „Радецки” от четниците и дебаркирането им на Козлодуйския бряг, великият поет четоводец се е погрижил за съдбата на тази реликва, за нейното запазване, като я е предал на придружилия го до бекетското пристанище негов съратник Димитър Горов.
Каква е историята и какво е съдържанието на Ботевото джобно тефтерче; как и къде се е съхранило; кой го е открил и направил достояние на обществеността; от кого е проучвано и публикувано? Отговорите на тези въпроси ще откриете в предговора към изданието на „Личният бележник (тефтерчето) на Христо Ботйов”. Подобно на това на Левски, то се състои от две тела – фототипно и разчетен текст.
Нов тираж на Личния бележник на Васил Левски (също от КК “Труд” ) също вече е в книжарниците. Съдбата е отредила така, че гробът на Апостола на свободата Васил Левски не е запазен, няма ги неговите мощи, пред които да се поклоним. Единственото богатство, което ни е останало от него, са няколко кичура коса и документалното му наследство. Всичко написано от ръката му е важно и ценно, но един-единствен документ ни дава възможност да се вгледаме в личния му живот и душевността му – тефтерчето, писано през последните две години от живота му.
През февруари 1873 г. на бесилото, някъде „край град София“, завършва земния си път Васил Иванов Кунчев. Провидението се е намесило и при залавянето на Левски остават непокътнати, зашити в самара на коня на Никола Цветков, част от архива на Българския революционен централен комитет и личният му бележник. Верният му съратник запазва документите и по-късно ги предава на Захарий Стоянов, а след смъртта на Захарий неговата вдовица ги предава на Софийския народен музей, откъдето през 1924 г. са предадени на Националната библиотека, където се съхраняват и сега.
Много са крилатите фрази, добили популярност именно от Тефтерчето на Левски: „Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род“, „Не ща да съм турски и никакъв роб. …Същото искам и за милия си род“, както и прословутото „Народе????” с четири питанки и точка, което и до днес остава без отговор.
Книгоиздателска къща „Труд” има възможността да предложи една уникална книга, която е съставено от две част: факсимилно издание и разчетен текст и коментар на личното тефтерче на Апостола. В това издание е направен нов прочит на личния бележник, придружен с подробен археографски коментар. За първи път са разчетени над 120 думи – една част задраскани от Васил Левски, а друга част – неправилно тълкувани досега. Бележникът за първи път е представен самостоятелно факсимилно почти в автентичния му вид, огромна роля за което имат съставителите Цветолюб Нушев и Тодорка Томова от Националната библиотека, където се съхранява оригиналът на тефтерчето.
