„Всеки в моето семейство е убил някого“ – роман-загадка от стендъп комика Бенджамин Стивънсън
Агата Кристи, Антъни Хоровиц и Ричард Осман се срещат сред страниците на смайващо интелигентния трилър на Бенджамин Стивънсън
Има книги, които ни привличат заради корицата, други заради завладяващия синопсис на гръбчето си, а на трети им е нужно само убийствено заглавие, което да разпали любопитството на читателя.
Смайващо интелигентният трилър „Всеки в моето семейство е убил някого“ от австралийския писател и стендъп комик Бенджамин Стивънсън обаче използва и трите примамки.
Романът, който моментално завладя почитателите на заплетените мистерии по света и се превърна в един от най-обсъжданите трилъри за 2022 г., излиза и у нас, за да ни разходи из клоните на едно наистина необикновено родословно дърво.
„Семейството не е чия кръв тече във вените ти, а за кого би я пролял.“
Ърни е черната овца на семейство Кънингам. Това само по себе си е впечатляващо постижение, имайки предвид, че всеки, повтаряме – всеки – в семейството му е убил някого. Някои от по-напористите му роднини са убивали повече от веднъж. Други са се ограничили само с по една жертва.
Но не, семейство Кънингам не са нито безскрупулни чудовища, нито пък членове на някой откачен култ. Сред тях има и добри, и лоши, и някои са просто искрено злополучни персонажи.
Това обаче не значи, че ако всички се съберат на едно място, резултатът ще е благоприятен. Ето защо този, който е решил семейното събиране на рода Кънингам да бъде в отдалечен ски курорт, си е направо за убиване.
Човек не си играе със съдбата просто така. Не и когато драматичните събития безпогрешно застигат роднините ти. И особено когато всеки един от тях е убил някого. А самият Ърни? Той убил ли е някого? Е, разбира се. Нали си пише в заглавието. Кого обаче?
Имайте търпение, съвсем скоро ще разберете… стига само да сте готови да бъдете повлечени в света на тази необикновена книга, която може стриктно да спазва „Десетте заповеди на детективската литература“ на Роналд Нокс от 1929 г. (вижте с. 11), но едновременно с това по невероятно забавен начин пренарежда каноните на криминалния жанр.
Агата Кристи, Антъни Хоровиц и Ричард Осман се срещат сред страниците на този свеж и пикантен разказ. Като истински фокусник в трилъровия жанр Бенджамин Стивънсън прави триковете си право пред очите на читателите, но шокиращият финал остава напълно непредвидим до последната страница, колкото и да се опитвате да го разгадаете.
А резултатът е, че „Всеки в моето семейство е убил някого“ е роман, на който никой любител-детектив няма как да устои.
Из „Всеки в моето семейство е убил някого“ от Бенджамин Стивънсън
Пролог
Всеки в моето семейство е убил някого. Някои от нас, отличниците, сме убивали повече от веднъж.
Не че искам да драматизирам, истината обаче е, че когато бях принуден да напиша това, колкото и трудно да беше с една ръка, осъзнах, че придържането към истината е единственият правилен начин. Звучи логично, но съвременните криминални романи понякога пропускат този детайл. Занимават се главно с триковете на автора, които той вади от ръкава си, вместо с онова, което може да извади от главата си. Достоверността е отличителна черта на така наречените мистерии от Златния век: романите на Кристи, на Честъртън. Знам го, защото пиша книги как се пишат книги. Има си правила, това е. Представител на гилдията на име Роналд Нокс веднъж се хванал да ги опише, но ги нарекъл „Заповеди“. Включени са в първата част на тази книга – в епиграфа, който всички винаги пропускаме, но повярвайте, струва си да разгърнете назад. Дори да си направите отметка с ъгълчето на страницата. Няма да ви отегчавам с детайли тук. Всичко се свежда до следното: Златното правило на Златния век е „Играй честно“.
Разбира се, тази книга не е роман. Всичко това се случи в действителност. Но в крайна сметка се озовах с убийство за разследване. Всъщност с няколко. Да не прибързвам.
Работата е там, че чета много криминални романи. Знам, че повечето книги от този жанр в наши дни имат нещо, известно като „ненадежден разказвач“ – лицето, разказващо историята, всъщност през повечето време лъже. Също така знам, че в разказа за тези събития вероятно и аз ще се изкуша. Въпреки че ще положа усилия да го избегна. Определете ме като надежден разказвач. Всичко, което ще ви кажа, е истина или най-малкото истината такава, каквото я знаех във времето, което си мислех, че познавам. Дръжте ме отговорен.
Това касае следването на заповеди 8 и 9 на Нокс, тъй като аз съм едновременно Уотсън и детектив в тази книга, аз съм в ролята на автор и на убиец, затова съм длъжен да осветлявам доказателствата и да не крия собствените си мисли. Накратко казано: да играя честно. Всъщност ще ви го докажа. Ако сте тук само заради кървавите сцени, може да ги откриете описани или разказани на страница 27, страница 61, страница 80, цели две на страница 90 и хеттрик на страница 97. После следва по-спокойна част, но напрежението се покачва отново на страница 195, някъде на страница 230, страница 241, страница 251, страница 275, също някъде между страници 268 и 275 (трудно е да се каже), страница 288 и страница 377. Уверявам ви, това е истината, освен ако странирането не ги разбърка. Има само един препъникамък, който обаче може да обърне и камион. Много ме бива да се издънвам. Няма секс сцени.
Какво друго?
Името ми ще е от полза, предполагам. Аз съм Ърнест Кънингам. Звучи старомодно, затова хората ме наричат Ърн, от Ърни. Трябваше да започна с това, но обещавам да съм надежден, а не всезнаещ. Като се има предвид всичко казано дотук, не е лесно да реша откъде да започна. Като казвам „всеки“ в моето семейство, нека поясна, като започна от моя клон на родословното дърво. Вярно, че братовчедка ми Ейми веднъж занесе сандвич с фъстъчено масло на корпоративния пикник и служителка от „Човешки ресурси“ за малко да хвърли топа, но не бих я включил към бройката.
Вижте, не сме семейство психопати. Някои от нас са добри, други – лоши, а трети – просто каръци. Аз от кои съм? Още не съм определил. Естествено, имаме си и онова нещичко със серийния убиец, известен като Черния език, който се забърква във всичко това и с 267 000 долара в брой, но ще стигнем и дотам. Знам, че нещо друго не ви дава мира. Наистина казах „всеки“. И обещавам – никакви номера.
Дали аз съм убил някого?
Да, убил съм.
Кого? Да започваме
Можете да поръчате книгата ТУК.
